петък, 15 юли 2016 г.

Сладко (мармалад) от кайсии, сини сливи и не само -на фурна



























 Това просто е един полезен съвет как бързо, лесно и с минимум усилия да се направи невероятно вкусно сладко (или мармалад) от кайсии, а и не само от този плод. 
 Сега започва сезона на сладката, жега е, а на никого не му се виси пред котлона (а не дай си Боже - на огъня), да бърка непрекъснато, да отпенва и да внимава ценният продукт да не загори или пък да взема да пръска и всичко наоколо да стане леш.
 Е аз поне не съм от тези мераклии. Отделно от това съм върл противник на т.нар. желираща захар или пък на особено модерните в последно време фиксове за сладка...
 Обичам сладката - за палачинки, мекици, за какво ли не, но мразя всичко изброено по-горе. Затова като се подхвана с тях си имам изпитан мързелив метод от години ...
 Тука няма да разказвам как Баба па и ние около нея пълнехме тавите с ароматен плод, носехме ги и захарта отделно, в кварталната фурна и след няколко часа си ги прибирахме ... Това си е цяла история, която се нуждае от друга публикация...
 Докато пишех това, вече щях да съм подготвил една тава с плодове за сладко, ама от тук нататък съвсем накратко за сладкото (мармалада) от кайсии:

  Необходими са за една доза 3 кг кайсии (нека да са добре узрели, дори и леко омекнали - това се отразява и цената им, разбира се и продуктът се поевтинява), 1 - 1,2 кг захар, 1 ч.л. лимонова киселина. Любителите на някакъв аромат могат да ползват ванилин, индрише или нещо подобно, но на нас това не ни харесва.
  От това количество се получават 5 бурканчета по 400 мл.

  Изпълнението е елементарно:
  Вариант 1 - за по-мързеливи и невпечатлителни: 
 кайсиите се измиват, разделят на половинки. Ако се налага и има нездрави места се изрязват. Кайсиите се слагат в голяма дълбока тава, добавя им се половината захар и заминават във фурната на 150 С да си се пекат. След горе долу час, час половина тавата се вади, разбърква се и се добавя останалата захар. Пекат се още горе долу толкова. Тавата се вади, добавя се лимоновата киселина и се допича за още 10-а минути.
 Готовността на сладкото се проверява по стария изпитан метод - с капване в студена чинийка на малко продукта и ако не се разтича, е готово.
 Веднага се пълни в леко затоплени бурканчета, затварят се и се оставят с капачките надолу до пълното изстиване.
 Ами това е...
 Важното е, докато се пече, да не се отвеем, че може да се посгъсти малко повече...
 Ако кайсиите се нарежат на по-ситно, в резултат на печенето се получава мармалад.
 N.B. Най-удобна е температурата на печене до 150С. При по-висока температура или пък на вентилатор може да започне да кипи, да се пени и да стане едно мазало...

 Вариант 2 - за малко по-тертиплии и дет` не харесват кожичките на кайсиите да им се могат из устата:


Кайсиите се измиват и слагат в подходяща съдина.
Заливат с вряла вода от бързоварната кана и се оставят така за 2-3 минути.
 След това топлата вода се изсипва и веднага се охлаждат на течаща студена вода.
Белят откъм долната страна нагоре към "пъпчето" и се разделят на половинки.
За костилките е ясно - отиват да се сушат на слънце.







 Обелените кайсии отиват в тавата.
 Тази хваща 3 кг плод.






  




Засипват се със захарта и се оставят да си "починат" поне няколко часа.

След това тавата заминава във фурната на 150С и се пекат до готовност (както обяснено по-горе - да не забравим и лимонтузуто).








 В зависимост от фурната и т.н., за около 2,5 - 3 часа, сладкото е готово.

 Ако кайсиите се нарежат на ситно, си става направо готин мармалад.
 Има и вариант, вместо лимонена киселина да се сложи чаша оцет още в началото, но не го одобрявам. Става по- кисело и някак си се губи онзи хубав сладко-кисел вкус на кайсиите.









Сладкото е готово, можем да си опитаме.













Пълни се топло в бурканите, обръща се до пълно изстиване.

 Сетне се надписва и заминава в килера - да си чака реда за хапването.

 Няма да обяснявам колко вкусно е това сладко, което има и аромата на леко печено....



П.П. Ами по този начин могат да се правят и сладка от други плодове.
Ето - тука от сини сливи, джанки и малко кайсии:
























Тука се вижда, че са станала на мармалад, защото към края на печенето бяха понамачкани с онази джаджа за правене на картофено пюре.








15-20 минути подготовка, сетне три часа рахат и сладкото (мармалада) е готово...

 А има и доста по-различен и по-готин вкус от онова вареното....

 Бедна ми е фантазията да изброя от колко плодове и в какви комбинации може да се направи.




22.07.2016 год.

Сладко от сини сливи 


3,5 кг сини сливи се измиват, разделят на половинки - костилките се изхвърлят, нареждат се в тавата, като всеки ред се посипва с малко от захарта, която за цялото количество е 1,5 кг (може и по-малко и повече - въпрос на вкус).
Оставят се така да престоят няколко часа. 




Тавата се слага в незагрятата фурна, която се включва на 150 С и се пекат около 2 часа - или до готовност.
Процедира се както е обяснено по-горе. 


Количеството е 5 бурканчета.
Понеже пуснаха много сок по средата на печенето отделих от него едно шишенце с винтова капачка.
После ще се ползва като топинг...





 Ами това е ....