вторник, 30 август 2016 г.

Уникална вкусна пица



























Както наскоро едно форумно другарче -Пеп-4о, писа "Батето, тя пицата винаги е простичка, тесто и плънка. Нищо друго, обаче любима почти на всички." - констатация, с която не мога да не се съглася.
Въпреки това, по моя преценка най-важно е тестото и то пак си зависи кой как я харесва - един тънка и хрупкава, друг - дебела и пръхкава. Преди доста години, демек преди "демокрацията" при нас се предлагаше почти един и същи вид пица - дебела питка, намазана с лютеница и с кръгчета нарязан кремвирш. Е, нещо се отплеснах-това е друга тема и друг път за това.
Та да се върна на точно на тази пица, защото в нея най-различното е тестото: изключително лесно и бързо за правене, с още по-лесни за помнене пропорции и т.н.
Ама няма как да не направя едно отклонение - този вид тесто за пица от доста време (поне няколко години) се "подвизава" из разни руски кулинарни сайтове и не се знае кой го е пуснал първи - в общи линии всеки пише видях го в Интернет или при еди кой си, но той пише, че го видял еди къде си. Най-често се среща като "пица минутка" с обяснението, че е минутка, защото се изяжда за минутка, а не се прави за минутка, макар че наистина става за минутка.
В оригиналните руски сайтове тестото е:

4 с.л. сметана, 4 с.л. майонеза, едно яйце и 9 с.л. брашно. 
Всичко това се разбърква, изсипва в тава за печене и отгоре се нарежда плънката по желание.

Правил съм по оригиналната рецепта още като я видях за пръв път. Сетне във времето започнах да я променям лека по-лека, за да стигна до мой вариант, който най-много ми харесва.

Бях решил да издиря поне два три руски линка, но "Чичко Гугъл" за пръв резултат ми показа "пица аламинут" в нашенски блог, където руската рецепта е преведена едно към едно, включително и с плънката. 
Това ме отказа от всякакви опити за издирване на някоя по-стара версия и затова си пущам моя вариант, без да се смущавам и притеснявам:

За тестото:
равни количества гъсто кисело мляко и домашна майонеза, едно яйце, сода и брашно.
Всичко се измерва в с.л. като ако млякото и майонезата по 3 с.л., то брашното е седем, т.е. увеличава се с 1 с.л. заради яйцето.
В моя случай за тава 36 см бяха по 5 с.л. кисело мляко, майонеза, едно яйце, 1/2 ч.л. сода, загасена в киселото мляко и 11 с.л. брашно.
В зависимост от големината на съдината може да се прави в пропорция от по 3 с.л. и т.н., но при по 6 - вече си е направо за два броя.
Домашната ми майонеза е млечна с няколко пасирани маслини в нея.

За плънката в случая:
3-4 с.л. домашен кетчуп, около 150 грама сварено пилешко месо от гърдите и нарязано на произволни парченца, около 150 гр. моцарела, нарязана на тънки резенчета, 1 домат, нарязан на тънки шайби, около 70 гр. настърган кашкавал и за подправяне по 1 ч.л. риган и чубрица.

Изпълнението си е елементарно:










В купа се слагат всички продукти за тестото и с лъжица се разбиват (по-скоро разбъркват) добре до получаване на еднородна маса.  











Тавата, в която ще  печем леко се намазнява и пак с лъжицата тестото се разстила по нея на тънък пласт.
Следва намазването с кетчупа, разхвърлянето на пилешките късчета равномерно от горе.







 Нареждат се резенчетата домат, отгоре моцарелата.

 Поръсва се с подправките и с една идея зехтин.

 Завършва се с разпределяне на настъргания кашкавал.






Оформената пица се пъха в предварително загрята на 220 С фурна.

Пече се 25, максимум 30-а минути (зависи от фурната), но то си става ясно кога е готова.

 Оставя се малко да поизстине, реже се на парчета и ...
 Хоп, някой си е отмъкнал парченце докато се мотам ...




Блатът се получава леко хрупкав.
Дебелината му зависи от количеството тесто.
Запазва се мека и приятна и за другия ден.

 Страхотна пица.
Наистина се прави страшно бързо и лесно, а се получава уникално вкусна.
 

 

неделя, 28 август 2016 г.

Млечен гювеч

























Правих един постен млечен гювеч, който се оказа изключително вкусен.
За 3-4 порции са необходими 3-4 средни картофа - нарязани на четвъртинки, по 1 червена и зелена капия - нарязани на шайби, 1-2 чорбаджийски чушки на ситно, 2-3 глави лук - нарязан на осминки, 3-4 скилидки чесън, шепичка зелен грах (замразен или консерва), 2-3 с.л. ориз, 1 кофичка кисело мляко, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган и малко пресен магданоз - за наръсване.

 Изпълнението е простичко:



В тиган с малко мазнина се запържват последователно лука и чесъна, картофите, чушките, зеления грах и ориза като си сипва съвсем малко вода.
 Осолява се и опиперява. Слага се и ригана.
 Нека да покъкри 10-а минутки.





Прехвърля се всичко от тигана в тавичка, в която ще се пече.
(при мене това не е необходимо, тъй като съдината става и за печене).
Залива се с кофичката кисело мляко.
За разкош може да се сложат и едно две лютиви чушлета и заминава в загрятата на 180С фурна за 30-а минути (е може и малко повече) - то си личи кога е готов гювеча.


При сервирането се посипва с нарязания на ситно магданоз като отделно се слага и купичка кисело мляко.
Просто и много вкусно.
Лично го възприемам като гарнитура за нещо печено на скарата, но си е цяло основно ястие...

петък, 26 август 2016 г.

Лесни питки с извара - за съботна закуска



























Утре е събота и предлагам нещо просто и изключително лесно за изпълнение.
Достатъчно е наличието на готово тесто - например лесното ми тесто или някаква друго. Ако няма, не е проблем да се направи...
Разчета е горе долу 50 грама за питка и 1 с.л. извара. Може да стане и с натрошено сирене, но предпочитам вкуса с извара.
Изпълнението е елементарно:
 Тестото и изварата се смесват.
  С намазнени ръце се оформят питки, които се поставят в тавата върху хартия за печене.
  Нека престоят така поне 20-а минути да си втасат.
Пекат се в предварително загрята фурна на 180С - до зачервяване, някъде около 25 минути.
Страхотна закуска.
Ако се разрежат напречно, стават и хамбургери ...
Толкова са вкусни, че трябва да се предвиждат поне 2-3 бройки на човек.

четвъртък, 25 август 2016 г.

Питки със сирене и плънка



































Просто невероятни и неустоими питки за закуска и не само...
Започвам направо от продуктите

500 грама брашно, 1 ч.л. суха мая, 1 ч.л. захар 
поне  100 грама настрошено сирене и толкова настърган кашкавал
1 ч.ч. прясно мляко смесено поравно с вода 
1-2 с.л. олио
3-4 стръка магданоз и  толкова пресен копър, нарязани на ситно

Изпълнението:

 Смесват се брашното, маята и захарта, добавя се разреденото прясно мляко и леко се омесва.
 В полученото тесто се слага натрошеното сирене и зелентиите и пак се омесва като при месенето се добавя олиото.
 Трябва да се получи еластично тесто.
 При необходимост може да се добави малко брашно.
 Покрива се с домакинско фолио и се оставя на топло да втасва - поне двойно.








 От втасалото тесто се откъсват равни топчета - по горе долу 50 гр., сплескват се в дланта на едната ръка - като питка (вижда се от снимката)















Както се държи в ръката, с другата ръка се поставя от настъргания кашкавал и лека полека питката се затваря.






Като се затвори, леко се оформя като питка и се нарежда върху застлана с хартия за печене тава.

Нещо напоследък не попадам на най-добрата хартия и затова започнах и нея да намаслявам по малко.








 Някои от питките могат да се оформят и по друг начин - плоска питка, върху нея кашкавал и похлупена с друга по-малка питка (като най-предната). 

Докато се оформят питките, фурната се загрява на 180С.












Този път засякох времето за печене - точно 40 мин. - до хубавото им зачервяване.




 Напоследък опечените питки, не ги пръскам с вода, не ги завивам с кърпа, а слагам в голяма йенска тенджера с капак и покривам тенджерата.

 Реших, че по този начин стават по-меки и се запазват в този си вид повече време.

 Не мога да опиша колко са вкусни и ароматни.









Разкош!







Вкуснотия!




  
И изобщо не са трудни за направия.
Разкошна закуска и не само.
Тестото може да се подготви от вечерта, да си втасва в хладилника и сутринта да се опекат.


сряда, 24 август 2016 г.

полезен съвет- за мариноване на зеленчуци преди пържене

И като писах за месо в белтъци, сега се сетих за още една малка хитринка за зеленчуците преди пържене:
След като се измият, накисват в подсолена вода (патладжаните специално) и се нарежат, могат да се овкусят по малко с черен пипер, риган и други подправки.


 В една купа се разбива един белтък с малко сол и зеленчуците се объркват добре и оставят да престоят поне 20-а минути.
 Най-вкусни стават, ако преди това в същия белтък е било "мариновано" месо.
 Слагат се в същата купа с месото нарязани чушки, патладжани, тиквички или краставици.
След това при пърженето стават фантастични - хем поемат от белтъка, хем от подправките на месото.

 
Дзверски вкусни зеленчуци - най-вкусните, които съм ял.

неделя, 21 август 2016 г.

Свински бъбречета в масло


























Едно изключително вкусно ястие, невероятно мезе и според мене напълно незаслужено пренебрегвано.
Нарочно не давам количества, но два свински бъбрека стигат за двама човека като мезе, но ако са по-ящни - определено няма да им стигнат. Трябват още сол и черен пипер на вкус, няколко скилидки чесън и разбира се масло.
Изпълнението е простичко:

 Бъбреците ги продават в този вид.
 Измиват се добре и се поставят в купа с вода, в която се слагат 2-3 с.л. оцет. Или лимонов сок. Добавям и малко соев сос.

 Нека да си престоят така поне 2-3 часа. 
 Желателно е водата да се смени поне един път.







След като са се изкиснали се подсушават с домакинска хартия и се разрязват.
Задължителната за мен е процедурата по почистването на ципестата вътрешност - както е показано на снимката.
 След почистването се нарязват на парчета.
 Парчетата се прехвърлят в купа и на 2-3 пъти се попарват с вряла вода.

 В тиган се загрява маслото, пущат се нарязаните чесънчета и нарязаните бъбречета без да се подсушават.
 Пържат до извирането на течността, която пущат и до оставането им на масло.
 Осоляват се и опиперяват, разбъркват се още за минутка две в маслото и са готови за сервиране.
 При сервирането се заливат с маслото от тигана.

 Получава се вкусно мезе. 

петък, 19 август 2016 г.

Домашен кетчуп пикантен






















Месец август е - значи е време да си подготвим зимнината. 
Домати бол на пазара(в моя случай - от градината) и трябва да се "заредим" за зимъска.
Досега все правех кетчупа по изпитаната си рецепта, но понеже, както много пъти съм казвал - правя по-малко, но редовно (тотаджийския принцип), този път направих нещо ново и различно и направо съм очарован от резултата.
Няма да пиша за ползата от доматите и т.н.,а  просто ще споделя как направих пикантен и дзверски вкусен кетчуп, тъй като този път нещо ме "прихвана" и направо го направих "наобратно" и се оказа невероятно сполучлив.

Необходими продукти: разбира се, че са примерни: 3 кг домати, около 1 кг червена капия, 3-4 см джинджифил, 2-3 скилидки чесън, 2 глави лук, по 4-5 зрънца карамфил, 10-а зрънца бахар, 10-а зрънца черен пипер, 2 -3 люти червени чушки, 2 с.л. сол. (нека да са с връх), 4 с.л. захар, 6 с.л. ябълков оцет, 1 ч.л. канела, 1/2 ч.л. индийско орехче, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. млян кимион, 1 обелен и нарязан на ситно морков и от тука нататък на когото каквото сърце му сака ...
Изпълнението е елементарно, но обратно на начина, по който съм описвал досега ...
Тука съм описал как го правя в мултитенджерата (демек в мултикукъра), но ако се прави в обикновена тенджера времето се увеличава съобразно тенджерата, но поне двойно:
 Всички зеленчуци се измиват, почистват и нарязват на произволни парчета.
 Джинджифила също се нарязва на едро.
 Слагат се в купата на мултито, добавят се чесъна, лука, зрънцата подправки и то се включва на лежим "яхния", но за 1 час.
 В това време просто се изпива чашка уиски и се чака какво стане.
С пасатора всичко се смила на кашичка.
 Свареният продукт се прецежда през цедка и излишните семки, кожички и др.р.п. де изхвърлят.
 Прецедената маса се връща в купата на мултито, слагат се захарта, оцета, солта, индийското орехче, кимиона,оцета, канелата и останалите подправки. 
 Вари се до сгъстяване... То си става ясно кога е готово -нужен е около час.


 Както  е топло се разсипва по съдините.
 Бурканите се обръщат с капачките надолу до изстиването им.
 Дзверски вкусен и леко пикантен кетчуп, който се прави по-лесно от описания от мен преди това начин.




По-лесно, защото сварените зеленчуци по-лесно се пасират и прецеждат през цедката. И при това не се слага нишесте за сгъстяването.

П.П. Както съм описал става доста пикантен и за нелюбителите може да не се слагат лютивичките чушлета.

П.П. 23.VІІІ.2017 год.

Това е поредната доза на същия кетчуп, но приготвен в малко по-лесен вариант.
Всичко е като по основната рецепта, но без чесъна. Констатирах, че някак променя вкуса и вече не слагам. 
Количеството на моркова е увеличено - вместо един, поне 3-4 големи моркова.
Измитите и нарязани на произволни парчета зеленчуци се слагат в купата на мултикукъра, добавят се всички подправки (без захарта, солта и оцета). Варят по посочения начин. Ако е в тенджера, вари се на 2/3 от мощността на котлона, до пълното им омекване. Следва пасиране и прецеждане.
В тенджерата се слагат 3-4 с.л. зехтин и като загреят се сипва прецедената смес. Добавят се захарта, солта и оцета и се вари до нужната гъстота. Опитва се на вкус и при необходимост се добавят сол или захар или оцет.
Вметка - ако се добави балсамико, става още по-вкусно. 
От там нататък всичко е ясно.
Става бързо и лесно - 1о-а минути за и измиване и нарязване, още толкова за пасиране и прецеждане и почти 2 литра превъзходен домашен кетчуп.

четвъртък, 18 август 2016 г.

Сиренени шницелчета


























Нещо бързо, елементарно, но за сметка на това страхотно мезе и може да "спаси" положението.
Необходими са 300 грама натрошено сирене, 2-3 пера зелен лук, няколко стръка магданоз, 1 яйце, идея черен пипер и 1 ч.л. куркума (която променя цвета). За пикантност може да се добави и малко лютив пипер.
Разбира се, количествата са ориентировъчни. Може да се добави и малко настърган кашкавал и/или други сирена.
Изпълнението е елементарно:
Натрошеното сирене се смесва с зелентиите, яйцето и подправките. Разбърква се. Ако е много течно, може да се добави лъжичка брашно.

 Със суп.лъжица се гребва от сместа и се разтила в тигана.
 Пържат се в малко мазнина на не много силен котлон - до хубаво зачервяване.
  Обръщат се със шпатула. 

  За 5-10 минути страхотно мезе.
  Поднасят се леко поизстинали с доматена салата.
 Невероятни към студена бира или бяло вино.
Точно за жегите.

сряда, 17 август 2016 г.

Сач със зеленчуци и пилешко магданозлия



























 Просто невероятен и дзверски вкусен сач със зеленчуци и пилешко магданозлия...
 Готвеното на глинен сач  е просто неповторимо и винаги има вкуса на истински домашно приготвено и направено в къщи си е направо неустоимо.
 При това не изисква никакъв майсторлък, може да се направи и от неизкушения и неопитния, въпреки всички приказки за секретите при приготвянето на сач.
 Сачът ми е бая големичък - d=35 см и висок борд - около 1 см, та затова хваща доста продукти и затова просто ще ги дам ориентировъчно по долу заедно с начина на изпълнение:

В голяма купа се слагат зеленчуците, които измити се нарязват произволно: 2-3 глави лук, 5-6 и повече скилидки чесън, по една червена и зелена чушка, 1 патладжан и 1-2 по-малки тиквички; същото така и 1-2 моркова, които се белачката се настъргват на ивички по дължина. Овкусяват със сол и черен пипер, с поне 1 ч.л. риган, поне 2-3 с.л. олио или зехтин.Намачкват се с ръка леко и се оставят в купата, докато се подготвя месото.

 В друга съдина около 300 грама пилешко от бутчетото се нарязва на късчета. Също се осолява и опиперява и се смесва 1 почти цяла връзка ситно нарязан магданоз.
 Зеленчуците и месото се смесват и нареждат в сача, които заминава във фурната, която се включва на 150С и постепенно се увеличава до 230С.
 Необходимо за опичането са около 30-35 минути или малко повече зависи от силата на фурната и от това колко бързо е била усилвана температурата й.





  
Опечен е красиво зачервен и още топъл топъл изпуща пара - вижда се на снимката.
Хубавото му е, че може да се направи с цяло разнообразие от зеленчуци и/или с гъби, царевица, каквото е налично и т.н.
 Дзверски вкусен и издържа на доста питиета...

вторник, 16 август 2016 г.

Миди с ориз и не само


























Лято е и има доста миди.
А миди с ориз е някаква класика, която е любима на много от нас. Само че този път ги приготвих по един различен начин и от полученото съм страшно доволен. Мога да кажа - малък принос към "класиката".
Затова и ще бъда изключително кратък:

Необходими продукти за 4 порции: ориентировъчно, разбира се:
поне 500 грама цели миди с черупките, пресни - ако са кило е разкош, но нямах толкова
1 ч.ч. ориз
поне 3/4 ч.ч. грах от консерва или замразен
10-15 маслини без костилките
100 грама сьомга (носи и повече, но толкова имах)
сол и черен пипер на вкус, риган и джоджен по 1 ч.л.
1 глава лук, нарязан на ситно
3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно
поне 1 ч.ч.  бяло вино
3/4 с.л. зехтин
бучка масло - колкото орех

Изпълнението е простичко:
Мидите се измиват добре и почистват с грапавата на страна на гъбата.
В тигана се загрява мазнината и последователно се запържват чесъна, лука. Слага се и измития ориз и като стане "стъклен" се добавят мидите и веднага след това поне 2 ч.ч. топла вода. Силата на котлона се намалява с 1/3 и се изчаква леко оризът да почне да набъбва. Тогава се налива и чашата бяло вино (дори може малко повече). Нека да покъкри така поне 7-10 минутки, пущат се граха, маслините, нарязаното на ситно сьомга (ползвам изрезки от филето), подправките. Необходими са му максимум 5-6 минути и след това съдината се захлупва и отстранява от огъня. Нека да престои ей така мъничко - поне 10-а минути.
Добавя се маслото и се разбърква.
Невероятна вкуснотия.

Страхотно си върви със студено бяло вино или бира. Кой каквото обича.

Наздраве!

понеделник, 15 август 2016 г.

Питки с овесени ядки

 
Този път предлагам едни невероятни питки, които се появиха съвсем случайно в неделната утрин. Няма да описвам едни там перипетии дет станаха, защото ще се превърне в една история с кулинарни смешки, а направо ще престъпя към 
необходимите продукти
по 1 ч.ч. кисело и прясно мляко
по 1 ч.л. сода и суха мая
1 ч.л. сол
2 ч.л. захар
500 грама (или още малко) брашно
2 яйца (за тестото 1 яйце и един белтък и единият жълтък за намазване) - може и само с едно яйце - белтъка в тестото, жълтъка за намазване
5 с.л. овесени ядки (количеството може и повече и по-малко, въпрос на вкус, но на нас ни допаднаха с толкова)
около 50 -70 мл олио
 
Изпълнението не е сложно:





 В стъклена или друга подходяща купа се слагат овесените ядки и се заливат с 1/2 ч.ч. леко затоплено прясно мляко.
 Нека си стоят така и да си набъбват.







В друга съдина се слагат ч.л. мая, 2 ч.л. захар, 4-5 с.л. брашно и се излива останалото прясно мляко.
Нека да си постои така малко докато започне да шупва - те пуканчетата по повърхността стават видими.
В това време в друга съдина се слага киселото мляко, добавя се содата, която се гаси с капка две оцет, добавя се солта и яйцето и се разбива добре.


След това в купата със закваската се прехвърлят набъбналите овесени ядки, разбитото кисело мляко и малко по малко започва да се добавя брашното като отначало се бърка с дървена лъжица, а сетне с добре намазнени ръце се доомесва докато стане еластично и нелепнещо.
Покрива се с дом.фолио и се оставя на топло да втасва - поне двойно да увеличи обема си- в тия жеги е готово за час...

Тавата се застила с намаслена хартия за печене.
Олиото се слага в чинийка, ръцете се намасляват и се оформят питки (всяка с тегло около 80 гр.), които се намазват добре с олиото и се подреждат в тавата.
С остър нож се цепват тук тяме и се оставят на топло пак за 30-а минути.
В това време фурната се загрява на 200 С като в нея се слага метална съдина с вода - на дъното й.

Питките се намазват добре с жълтъка и заминават във фурната.

Металната съдинка с вода се вади, ако се е изпарила в това време, ако има още вода - нека си стои там - нищо няма да й стане.






Още с поставянето на тавата във фурната температурата й се намаля на 180С.
За около 35- 40 минути са готови - добре зачервени и добре изпечени.
Вижда се при печенето колко са бухнали, почти са се слепили като цяла питка. Те затова и се нареждат по-далечко една от друга и затова се овалват след оформянето им в мазнина-да се отделят по-лесно.



 Готовите питки се вадят от тавата и се нареждат върху метална скара и се завиват с кърпа.

 Нека да поизстинат малко по този начин.











Получават се разкошни и невероятно вкусни питки.

Пухкави и се запазват пресни доста време, без да изсъхват.

На другия ден дори са по-вкусни.

Съхраняват се в хартиена торба.








Много добре си вървят към хапването вместо хляб...
















Стават и за сандвичи.














Тези нарочно ги оставих да "пренощуват" по този начин - начупената не беше изсъхнала, а си се беше запазила почти в същия вид. За цялата да не говорим.

Невероятно вкусни питки с овесени ядки.