неделя, 30 октомври 2016 г.

Милинки за закуска



























За неделната закуска получих заявка за масленицата на Баба. Само че се оказа, че нямам толкова мас - всъщност си мислех, че има, а се оказа 1 голяма с.л. Та трябваше в движение да променям нещата и така се получиха тези милинки, каквито, признавам си, не бях правил доста отдавна.
Необходими са: 
за тестото: 
2 ч.ч. брашно (350 грама излезе), 1 ч.ч. марно (демек леко затоплено) прясно мляко; 1 ч.л. сол и 1 ч.л. захар и 1 ч.л. суха мая; 1 с.л. мас
за овалване на готовите топчета тесто:
2-3 с.л. разтопена мас, но поради липса на толкова мас - 1 с.л. мас и 1 голяма ч.л. масло
за посипване:
около 200 грама сирене натрошено
за заливката:
1 яйце, 50 грама натрошено сирене, 2 с.л. царевично брашно и 2-3 с.л. прясно мляко
Това е за тавичка 26-28 см.

Изпълнението никак не е трудно:

   

 Брашното се сипва в подходяща купа, в единия му край с малко брашно се се смесват захарта и маята и се наливат 3-4 с.л. прясно мляко. 
  Разбръква се леко и се оставя за 10-а минути да се активира маята. 









След 10-а минути "закваската" е шупнала.

Слага се солта и разтопената мас, излива се наведнъж останалото мляко.

Омесва се меко тесто. Първоначално може с лъжица, а сетне на ръка. 






 Омесва се меко тесто, което се покрива с домакинско фолио и се оставя да втасва - докато стане двойно.
 В случая го сложих във фурната на 50С и за 20-а бухна направо тройно.




 





Маста и маслото се разтапят в микровълновата фурна или на слаб огън на котлона.

Оказа се, че са по-вкусни с масло, отколкото само с мас ...




 


 




Тавичка (за препоръчване с тефлоново покритие) се намаслява.
От втасалото тесто се късат топчета, потапят се в разтопената мазнина и нареждат в тавичката близко едно до друго.








Натрошеното сирене се поръсва между топчетата тесто.

Носеше още - следващия път ще увелича количеството на сиренето.













В купичка се разбиват царевичното брашно, яйцето и останалото сирене. Трябва да стане кашеобразна смес и затова при необходимост се добавя малко прясно мляко. 





 
Фурната в това време се включва на 180С - нека си  загрява.

Със супена лъжица сместта се полива отгоре - върху тестените топчета.

И заминава да се пече - за около 45-50 минути.

Пека без вентилатор - може би с него ще стане по-бързо.




След 50 минути е готова и страхотно добре опечена.

(Жалко че от снимката не личи нито цвета, нито страхотния аромат на прясно опечено).

Добре е след опичането да се извади върху решетка и да се завие с кърпа за 10-а минути.



 
  

Нямаше кой да чака тавата с милинките да се охлажда.

Веднага бе поднесена на масата, нападната и начупена.

Страхотна закуска - върви с айрян.

  

 





Веднага поднесени в допълнение с още бучки сирене.



 








 
Страхотни милинки - пухкави, ароматни и Дзверски вкусни .... 

Това си е изцяло моя вариант - из нета има много други, но гарантирам, че тока стават неустоими ...

И най-важното - правят се лесно. 

 

събота, 29 октомври 2016 г.

Просто няколко снимки от един празник




 "Родопска" салата - варени и настъргани картофи, яйца и кубчета шунка




Мезета разни






моят домашен луканков деликатес, който свърши първи




Любимо мезе - гъши дроб на скара в комбинация със сладко от боровинки и панирани сиренца.





сотирани в масло малки картофки




Една невероятна комбинация от няколко разкошни туршии - еле лютите пукани чушлета бяха върховни





невероятно и дзверски вкусно плато от вратни пържоли, котлети, надунички и ребра - все на скара, правени от Майстор



Бисквитена торта за именника - определено не е от него, а е за него
 





Е като е за него - той си похапна добре от нея














Е, имаше и доста питиета - по избор




Но на тези се наблегна основно.

Тази година скромно.
Догодина - още по-добре.


Наздраве!

петък, 28 октомври 2016 г.

Баница без кори - полезен съвет



























Заглавието е подвеждащо, но пък нали затова е и полезен съвет?
Прияла ни се е баница, а няма готови кори - малцина са тези, които си точат само корите. Не е трудно, но е трудоемко и изисква все пак добър опит.
Решението е елементарно просто - просто вместо кори за баница могат да се ползват тортили или арабски питки. Ама били дебели, меки и т.н. Просто е необходимо да бъдат от тези с максималния размер 26 или 28 см (по-големи не съм срещал засега) и то три (максимум четири) са напълно достатъчни за една нормална баница.
Другото, което е необходимо са поне 3 яйца, 250 грама сирене, 1-2 с.л. брашно, малко сода (1/2 ч.л.) и повечко прясно мляко - около 1 или 1 1/2 ч.ч. и около 1/2 пакетче масло (50-60 грама) - носи и повече.
Като екстри могат да се приемат настърган кашкавал или пък тънки пластинки от него, каквито ползвах.
Изпълнението е дори по-лесно, отколкото при нормална баница.

 




 Сиренето се натрошава на едро, смесва се с яйцата, брашното и содата загасена с оцет или лимонов сок.

 Ако тортилите са много меки, в това време леко се запичат във фурната.






Кръгла тавичка с размера на тортилите се намаслява добре и на дъното се поставя една тортила.
 Отгоре се поставя от яйчено-сиренената плънка и тук таме се слагат парченца кашкавал или допълнителни сирене и две три ситни бучици масло.











Слага се втората тортила и процедурата се повтаря.













 Слага се третата, пак плънка, сирене, парченца кашкавал и масло.
 Залива се обилно с остатъка от плънката.
  Може да се нареже предварително на парчета и нека така да си "почене" докато фурната загрява на 150С (защото ползвах стъклена тава), а ако метална - направо на 180С.







Пече се на 180С до хубаво зачервяване отгоре и отдолу. 

 В процеса на печенето бухва яко...












Сетне като изстине, се спада и става като нормална баница. 













 Страхотно апетитна и по нещо не се различа от обикновената баница - все едно че е правена с ония по-дебелите кори на сач.
 Моя принос бяха късчетата кашкавал, без които спокойно може да се мине...


Е те това е баницата "без кори".

Мога да гарантирам, че баницата, направена по този начин с нищо не се отличава от обикновената. Само течността (демек млякото трябва да е повечко, за да се напоят добре тортилите).

Невероятна за закуска или за хапване.

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Домашен луканков деликатес



























Започвам с това, че не успях да измисля за този пореден деликатес каквото и да е име.
След като позахладня се подхванах с разни домашни вкуснотии. Правих суджук и го напълних в черва, но предварително бях отделил около 2 кг от каймата.
Каймата? 70 % свинско и 30 % телешко смляна два пъти.
Подправките:
20 гр. сол (който иска по-соленко - може и 22 гр.); 1 с.л. захар (за предпочитане кафява или фруктова, но и обикновена става); по 1 ч.л. смлян кориандър, черен пипер, риган,  кимион, сушен лук, чубрица, червен пипер и чесън на прах 
И за разкош около мл уиски

В подходяща съдина се слагат каймата, подправките и се личва уискито.
Следва хубаво омесване, покриване с фолио нека си почине за 24 часа на хладно.








В голяма чиния се смесват малко червен пипер, риган и чубрица.









От каймата се оформят четири еднакви парчета - като франзели, хлебчета - на снимката се вижда ясно и се овалват обилно в сместа на пиперите и ригана.

Слагат се върху домакинска хартия върху решетка (ползват един такъв капак против пръскане при пържене).

И на хладно проветриво място.








Нека да си постоят така и да оветрят поне 3-4 дни.
Хартията се сменя първите дни, защото "дърпа" от влагата им....
В топло време могат да престоят в хладилника...





Стига се до същинската част на приготвянето:
Фурната се включва на 50С с вентилатор и върху решетката се слага колбасчето/тата...
През 20-а минути температурата на фурната се увеличава до 75С.

Цялата процедура трае около два часа.





 Най-добре е температурата на изделието да се провери с термометър - ако е стигнало малко над 60С вътре, значи е готово.

Оставя се да се охлади в хладилника - поне за 5-6 часа и е готово за консумация.





 Разкош!
Перфектен домашен колбас - истински и дзверски вкусен. 

Може да се прави по всяко време на годината - само да се спазва технологията.

Става бързо и лесно.
И най-важното - никакви черва, марли, и други врътни...
Кеф ти суджук, кеф ти луканка - всичко зависи от подправките...

Наздраве!

вторник, 25 октомври 2016 г.

Сушени свински бузи (тип "кайзер пъстърма")



























Този път няма да се разпростирам в много приказки - вече е ясно, че свинските бузи са на почит в къщи и че мнението ми за тях е, че са една от най-вкусните части на прасето. Готвя ги по различни начини, но сега ще покажа един просто неустоим сушен деликатес от тях, който бе направен тези дни - та нали открих сезона на домашните деликатеси ....

Необходими са: 
свински бузи и подправки.
Подправките ги давам за килограм месо:

За осоляването: 
поне 40 грама сол, 1 с.л. захар, по 5-6 зрънца леко счукани хвойна, бахар и черен пипер, 1 натрошен лист дафинов лист.

За "кайзероването":
поне 5-6 скилидки чесън; поне 3 с.л. червен пипер; 1 ч.л. чили на люспи, 1/2 ч.л. сол; 1 ч.л. сминдух (ако няма чимен е подходящ); поне 50 мл бърбън (така предпочитам, но може и червено вино).

Изпълнението е страшно лесно и отнема по 15-20 минути:

Свинските бузи се нарязват на парчета от по около 200-250 грама и се почистват от кожата, ако са с нея.
Солта, захарта и подправките се смесват в купа и в тях се овалват парчетата месо.
Прехвърлят се в дебел плик, в който се изсипва остатъка от сместа и след якото завързване заминават в хладилника за 5-7 дни като пликът се обръща всеки ден.


Вадят се от плика, измиват се и се подсушават с домакинска хартия. Рязва се парченце за опит - ако е солено, нека да престоят час два във вода.

Ако не, значи са готови за омазване.





Откъм едната страна се пробиват и от дебела връФка се прави клуп, за да могат да си висят на сопата по-удобно.








Чесът се начуква добре на кашичка и в чаша се смесва с подправките като се налива и бърбъна (или виното) - необходимо е да се получи кашичка.
С четка добре се намазват от всички страни парчетата месо.




Намазаните парчета, както са на дъската, бидоха изнесени на полусянка - да ги дръпне слънцето и по-бързо да позасъхне обмазката.
Иначе просто се оставят така за час-два и ако е останало още от нея, се намазват още веднъж.





Вече позасъхнали се провисват на терасата на проветриво и сенчесто място.


За около 5-7 дни са готови.

След петия ден почват да се проверят - по тегло или на опипване.







Тука е на 7-я ден.

Притеснявам се, че съм го "поизпуснал" ....












Ето го и резнато.
Само отвън има лека коричка, която при нарязването тънкофайски не се усеща.
Меко, ароматно и невероятно вкусно.

Страхотно мезе за питието.

Наздраве!