неделя, 23 юли 2017 г.

Патладжанена "лазаня"



Онзи ден пекох едно овнешко бутче, което беше почти две кила и двамата в къщи не успяхме да го преборим, та артиса доста месо. Е няма да се изхъврля, а с него може да се направи съвсем ново ястие. И на бърза ръка отпретнах тази патладжанена "лазаня".
Количествата са оринтировъчни, но се получава една голяма тава за поне осем порции.
Продуктите са около 800 грама печено месо, накъсано на късчета; 2 големи патладжана; 1 глава лук и 6-8 скилидки чесън; 1 голям морков; 3-4 чорбаджийски чушки и едно лютиво чушле; 3/4 ч.ч. ориз; 4-5 домата; за подправяне - сол и черен пипер на вкус, поне 1 ч.л. риган; мазнина за пържене; 3-4 с.л. брашно, около 400 мл прясно мляко, както и поне 3 яйца и малко кашкавал за посипване.
Изпълнението става бързо, ако се ползват два котлона едновременно с два тигана.
Падлажините се нарязват на филийки по дължина с дебелина около 0,5 см или малко повече. Моите бяха доста големи и затова ги нарязох през средата и се получиха направа квадратни парчета. В купа се разбиват 2 яйца и белтъка на третото (жълтъка му ще отиде в соса). 
Патладжът се "маринова" в разбитите яйца за около 30-а минути. Това е един трик, с който патладжанът става много по-вкусен при пърженето.
В това време се подготвят всички останали заленчуци - обелват и нарязват на ситно (без доматите). Поне два домата се обелват и настъргват на рендето, а останалите се нарязват на шайби с дебелина около 0,5 см.



Докато се пържи патладжана, в другия тиган в загрята мазнина се запържват лука, чесъна, морковите, чушките, ориза. Добавят се и двата настъргани домата, както и топла вода горе долу 1 1/2 ч.ч., както и една трета от накъсаното месо. Слагат се и солта, черния пипер и ригана. Оставя се да покъкри почти до готвост на ориза - за 20-а минути.
Тиганът се дръпва от котлона и на негово място в друг тиган от брашното с малко сол и прясното мляко се прави нещо като сос бешамел, който трябва да е доста гъст. 
Отделят се 2/3 от готовия бешамелов сос и се смесват с останалото месо. В другата част от бешамела се разбърква отделеният жълтък.


Пристъпва се към "сглобяване" на ястието.
За предпочитане е да се ползва голяма квадратна или продълговата тава, но поради липса на така, може и в кръгла.

На дъното на тавата плътно се нареждат с леко застъпване патладжаните.



Върху тях се разпределя цялата готова оризова плънка.




Нареждат се ред патладжани и тук таме кръгчета домати и се ръсва малко зелентия.






Върху тях се излива цялата смес от бешамелов сос със смесеното в него месо и отново ред патладжани и домати.
Най-отгоре се залива само с бешамеловия сос и заминава да се пече в предварително загрята на  180С фурна.

Пече се около 45 минути, вади се тавата и отгоре се разпределя настъргания кашкавал.

Връща се за дозапичане за около 15-а минути - до разтапяне на кашкавала и лекото му зачервяване.

Готово е. Може да му се ръснат няколко листенца пресен босилек или нещо друго - "за красота".

Желателно е преди да се нареже и сервира, малко да поизстине - за да държи форма.

Невероятно ароматно и вкусно.

Впрочем на другия ден, изстинало, е още по-вкусно.


П.П. Това е вариант с готово изостанало месо, но може да се приготви и с кайма.




Да Ви е вкусно и Наздраве!

понеделник, 17 юли 2017 г.

Сладко и мармалад от пъпеш - полезно


 В интерес на истината никога не ми е идвало на ум да правя сладко от пъпеш - до онзи ден. Пътувах си с автомобила и по радиото говореха за производството на пъпеши. Питаха една жена, която отглеждала няколко декара пъпеши дали само ги продава или ги ползва за нещо друго? И тя отговори, че правела сладко и било много вкусно.... Е щом може от динени кори да стане, защо и да не стане от пъпеш?!
 Само това ми трябваше. Купих още по пътя два ароматни пъпеша и като се прибрах веднага се подхванах. 
 Да се направи сладко от пъпеш не по-различно от направията на сладко от други плодове.
 Пъпешът се измива, разрязва на две и почиства от семките. Обелват се корите. Ако ще се прави сладко, се нарязва на сравнително еднакви кубчета - около 2х2 см, а за мармалад - просто на произволни парчета.
 Количеството се претегля и взема захар наполовина от теглото на пъпеша.
 Парчетата се нареждат в тавичка и засипват със захарта. Нека да престоят така поне 3-4 часа. Пущат доста сок и захарта направо се разтапя.
 Тавата се слага в загрята фурна на 150С и се пече до готовност - около час и половина. Проверява се готовността и в края на печеното, когато е почнало да се сгъстява се слага 1 л. лимонена киселина. Може да се овкуси леко с ванилия или индрише.
 Ако се прави мармалад, процедурата е същата, но когато пъпеша се е пекъл около час, тавата се вади и всичко се пасира с пасатора до желана консистенция и връща във фурната да се пече до готовност. В този случай се получава много добър резултат, ако се добавят една две ябълки при пъпеша.
 Това е мързеливият начин и затова го предпочитам.
 Другият е с варене в тенджера. Трябва да се отпенва и разбърква.
 Бележка: При печенето сладкото потъмнява доста докато при варенето на по-слаб котлон ще запази доста по-светъл цвят.

понеделник, 3 юли 2017 г.

Домашно "сметаново" сирене


Често правя домашно сирене. Обикновено спазвам упътванията на опаковката мая. Производителят си знае маята и затова му се доверявам. Виж става друга работа, когато тръгна да експериментирам...
Този случай е точно от тези опити и при това много сполучлив.

Започвам с указанията на опаковката за мая. Към маята задължително върви и шишенче калциев двухлорид. - и двете са по 50 мл.
Към 1 л прясно мляко (подразбира се, че домашно) се добавя 1 с.л. подкваска (кисело мляко) и 5 капки калциев двухлорид, които се разбъркват с млякото. То се подгрява до 35С (ако няма термометър - проверява се с пръста - с температурата на тялото, да е приятно на усещане).  Добавят се и 5 капки от маята. Предпочитам да я разтворя в 1 с.л. хладка вода. Разбърква се и тенджерата се отделя от котлона. 
Захлупва се с капака, може да се покрие с някаква кърпа или нещо подобно.
Изчакват се около 90 мин. 
Когато млякото е станало с консистенция на желе и се е отделила суроватката, значи е готово.
Пробвам с пръст, сиреневата маса трябва да пружинира...
След това следва рязане, сипване в цедка, висване и висване над подходяща съдина да се отцеди суроватката, пресоване и т.н.

Това е обичайният начин, по който правя домашното сирене. Често не слагам калциевия двухлорид (служи за сгъстяване и втвърдяване), защото нямам и пак се стига до същия резултат. Поне за прясното не съм забелязал някаква съществена разлика...

Толкова за направата на домашното сирене, а сега за това, което направих:
3,5 л прясно домашно краве мляко; 500 мл 20 % неподсладена сметана; 5 пълни с.л. кисело мляко (почти 1/2 кофичка); 1 равна с.л. сол; по 20 капки калциев двухлорид и мая.

Приготвянето е по описаната по-горе технология: в тенджерата се разбъркват сметаната и прясното мляко, слага се лъжичката сол, киселото мляко и калциевия двухлорид. При разбъркване се загрява до 35-37С, слага се маята размита в малко водичка. Похлупва се и след като стегне, се нарязва и изсипва в купа върху двоен тензух. 
Провисва се да се оцеди добре: 3-4 часа са достатъчни. 
След това както си е в тензуха се слага в някаква съдина (гевгир, голяма цедка, дори пластмасова саксия с дупки), а отгоре някаква тежест (слагам 2 л буркан с вода).
Развива се тензуха, ръсва му се малко солчица и в хладилника. На другия ден може да се консумира като прясно сирене. Може и да се осоли доста по-добре и да се отстави да зрее или да се сложи в саламура (200 гр сол на 1 л вода).
До този етап домашното сирене в къщи никога не стига. Харесва се прясно и сравнително мекичко.
От това количество ми се получипа 700 грама отцедено сирене.


Сиренето има леко меко консистенция и леко изразен сметанов вкус като стои по-мазничко от обикновеното домашно сирене.

Определено ми хареса.

Идеята ми бе да сложа поне по 300 мл сметана на 1 л прясно мляко, но имах толкова.
Предполагав, че с овче мляко ще стане оше по-вкусно.

неделя, 2 юли 2017 г.

Рибено картофени кюфтенца и не само


 Получиха се няколко различни вида - от едни и същи продукти и с промяна на подправките и добавките в тях.
  Бях напържил едни попчета като за цяла казарма, без да се съобразя, че само двама ще ги хапват. Каквото се изяде, изяде се. Ами останалите рибоци - на другия ден вече са трудно за прекарване. Точно тогава идва моментът, когато могат да се утилизират по един много вкусен начин.
В случая бидоха направени кюфтета, шницели и хрупкави топчета с изненада.

  Необходими са:
Пържена или варена риба, добре почистена от костите и др.п. неща и накъсана на късчета - около 500 грама и 1 кг картофи.
Всъщност съотношението е желателно да е 1:2, за да се усеща по-добре вкуса на рибата.
Сол и черен пипер на вкус; индийско орехче, магданоз, лук, чесън, пресен лук, 2-3 яйца; 

 Начин на приготвяне:
Първи общ етап: 


Рибата се обезкостява и накъсва на парченца.
Картофите се сварят в леко подсолена вода, обелват се и се намачкват с пресата като за пюре.
Смесват се рибата с картофите, слагат се 2 яйца, сол и черен пипер и се омесва добре. Получава се достатъчно гъста маса.
Така получената кайма се разделя на три части и следва вторият етап на приготвянето на отделните изделия.

1.Кюфтета:

В съвсем малко мазнина се задушават 2-3 скилидки чесън и една ситно нарязана глава лук и се оставят да изстинат.
Нарязват се на ситно няколко стръка магданоз и няколко пера от зелен лук.
Всичко се смесва с каймата като се добавят по 1/4 ч.л. индийско орехче и кимион, и 1/2 ч.л. риган.
Оформят се кюфтета с желана големина.

2.Шницели:


Във втората отделена част от каймата се слага ситно нарязан магданоз и ситно нарязан лук (една главичка). Настъргват се около 50-70 кашкавал или някакво твърдо сирене. Добре се омесват.
Откъсват се по-големи топки от каймата и се оформят като шницели.
Овалват се в брашно (желателно царевично) и едно разбито яйце и са готови за пържене.

3.Хрупкави топчета:



В третата част от каймата се слага само ситно нарязан магданоз, риган и малко индийско орехче.
Откъсват се парчета с големина на орех, леко се сплесква и в средата се слага парченце кашкавал, сирене или просто бучка масло. 
Оформят се като топчета (плънката да е добре скрита).
Овалват се в пълнозърнесто брашно, яйце и галета и са готови за пържене.

Тука е момента да спомена, че полученото количество е доста голямо за двама човека и идва ред на една хитринка:
Отделя се това количество, което ще се хапне.
Останалото се нарежда върху домакинско фолио върху дъска, поднос или нещо подобно и заминават във фризера.
Когато замръзнат, се вадят и прехвърлят в различни торбички. 
И обратно във фризера. При нужда се вадят, изчакват се съвсем малко да отпуснат и се пържат до готовност.
По този начин винаги има нещо във фризера, което може да спаси положението.


Пържат се в силно загрята мазнина, която да им стига поне до половината, като след загряването на мазнината силата на котлона се намалява с 1/3 (от 9-та на 6-та или дори на 5-та степен). Готови са, когато добре се зачервят.


Хрупкавите топчета се поднасят набодени с клечка за зъби и в компанията на някаква зелена салата.


Това е единственото от топчетата, в което вместо кашкавал, сложих парченце сланинка. Беше най-вкусното ...


Шницелът в разрез.

Стана цяла епопея, но се правят много лесно. Могат да останат в "резерв" и най-важното Дзверски вкусни са.

вторник, 27 юни 2017 г.

Крехки хапки от свинско печено


 Това не е рецепта, а един начин да се опече най-невероятното и крехко свинско и влиза в графата "полезни предложения".
 Всичко е невероятно лесно, съставките са минимум и направо няма какво да се обяснява.


 Месото (контрафиле, плешка или бут) се нарязва на тънки парчета с желана големина, почиства се от евентуални ципи и се измива добре.


  Целият ефект се дължи на особената "марината":
 В подходяща купа се слагат около 100 мл прясно мляко, една яйце, щипка черен пипер и евентуално 1 ч.л горчица. Разбиват се добре и месото се пуща в тази смес.
 Удачно е да се покрие с чинийка и заминава в хладилника поне за 12 часа, но най-добре е за 24 часа.
(До 48 часа е издържало в хладилника и става още по-вкусно.)
 След това парчетата месо леко се подсушават и се пече на грил на тигана, на обикновен тиган (без мазнина) или на скарата.
 Соли се след опичането, но това не е солено изобщо и сякаш нямаше нужда...
 Става невероятно крехко и Дзверски вкусно.
 Най-важното е, че изисква минимум усилия и става невероятно бързо. 

неделя, 25 юни 2017 г.

"Мусака" от спанак, ориз и луканка



 Едно лесно и много вкусно лятно ястие.

Необходими са за 4 порции:
500 гр. пресен спанак; 3-4 стръка пресен лук и един пресен чесън (могат да се заменят и стар лук и скилидки чесън);  3/4 ч.ч. ориз; черен пипер и сол на вкус; парче луканка - колкото повече, толкова по-добре и/или някакъв друг колбас.
за заливката: две яйца, кофичка кисело мляко и 1-2 с.л. брашно.

Изпълнението е лесно:
Луканката се нарязва тънкофайски.
Спанакът се измива и накъсва произволно.


В тиган (най-добре с метална дръжка, за да може да се ползва и във фурната) се загряват 2-3 с.л. олио и за кратко се запържват нарязаните на ситно лук и чесън. Добавя се и измития ориз и като стане леко стъклен - резените луканка (колбас). Доливат се 2,5 - 3 ч.ч. топла вода (или бульон). 
Силата на котлона се намаля с 1/3 и се оставя леко да покъкри, колкото оризът да почне да поема водата. Добавят се сол и черен пипер на вкус, както и спанака. Леко се разбърква и заминава в предварително загрята на 180С фурна.


След 20-а минути, когато оризът вече е "дръпнал" тиганът (или тавичката) се вади от фурната и залива със заливката.
Най-лесната: разбиват се яйцата с киселото мляко, малко сол, 1/2 ч.л. сода и брашното.
От горе може и да се настърже кашкавал или заливката да се направи по друг начин.
Пече се до хубаво зачервяване.

Лесно и вкусно.

Пробвал съм и още по-лесен вариант, който дава също много добър резултат:
Всички продукти се размесват направо в тавата за печене (отнема максимум 5-7 минути) и тавата заминава в загрятата на 200С фурна. След 30-а минути е готово да поеме заливката. 
Въпрос на предпочитание, но пък за сметка на това е изключително бързо и има време да се свърши сума ти друга работа.

Приятен апетит!

събота, 24 юни 2017 г.

Лесни пържени тиквички - полезно предложение


 За пърженето на тиквички, доста неприятна дейност, има най-различни трикове:
 едни ги режат, солят, валят в брашно, сетне в ледено студена вода и тогава пържат
 други ги пържат във фритюрник и т.н.

 Затова ще споделя моя лесен и бърз начин за пържени на пресни тиквички, които винаги стават разкошни.
 Тиквичките се измиват и подсушават много добре.
 В подходяща съдина (касерола) се слагат около 1,5 см олио и се загрява силно. В олиото се хвърлят 2-3 скилидки чесън и 1/2 ч.л. сол. 
 От тиквичката се отрязват 6-7 кръгчета, колкото се хващат в съдината и веднага се слагат в тигана. Направо се пържат от двете страни, но след като отгоре леко се зачервят, веднага се обръщат.
 Пържат се много бързо - за има няма 25 минути се опържва малко повече от кило. Готовите тиквички се нареждат върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.
 Дори нямат нужда от допълнително солене.


 След това в същата мазнина мазнина могат да се изпържат чушки и вечерята е готова.


 Бързо, лесно и най-важното вкусен резултат без каквото и да пръскане на мазнина из кухнята.
 Заслужава си да се пробва.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

"При Чико" в Созопол или една история за пастърма от хайвер на калкан

 

 Неусетно в блога публикациите станаха 700 - основно нещо като "рецепти" или по-скоро споделен начин, по който приготвям разни нещица за хапване за семейството.
 Тази публикация ще е по-различна, защото няма да има нито рецепта, нито нещо за готвене, а е просто една невероятна история. Е, свързана е с деликатесите, но за това по-нататък.
 Често съм споменавал, че Старият Созопол ни е любимо място за почивка и от много много години. Преди "демокрацията" и малко след това отдъхвахме в Каваците, а до Созопол се правеше разходка. След това съвсем трайно се "установихме" в Стария град и докато той се "подмладява", нямаме намерение да остареем.
 Съвсем наскоро бяхме там по "специален" повод. Е, щом е специален повод, значи сме на трапеза. Твърдят, че българите като сме седнели на маса сме говорели за работа, а като сме били на работа, сме говорели за маса. Домакинът се бе постарал - заведението му е със страхотна кухня и на невероятно място, но за него ще пиша друг път.
 Покрай хапването и едни специални ракии - "черноморската" ракия и миналогодишната "ракия на Отчето", разговорът се завъртя около разни черноморски деликатеси.  И хоп един стар созополчанин спомена нещо за лова на калкани преди години, когато с баща му излизали в морето и се връщали с "Ей такива" калкани, а по-малките ги пущали обратно - да си растат на воля.
 Моята първа "среща" с калкан преди повече от 35 години беше в едно заведение на "Балкантурист" като в действителност ми сервираха пържен ватус. Добре, че тогава имаше сведущ, та повече такива "грешки" не ни са се случвали.
 След като се посмяха малко, все пак не съм бил съвсем "прекаран", ми зададоха въпрос дали мога да различа женския от мъжкия калкан и знам ли с какво женския калкан превъзхожда мъжкия. 
 Няма да разказвам всичко, но ми стана ясно, че мъжкият калкан е с по-голям рандеман и по-подходящ за заведенията, а женският е много ценен заради хайвера си. 
 Изразих недоверието си - все пак да се прави тарама хайвер от калкан не е кой знае какво.
 Последваха погледи от сорта на Стария морски вълк към презряното сухоземно и категоричното - какво разбираш, как ще се прави тарама. 
 Прави се пастърма.
 Опулих се и очите ми светнаха при думите "пастърма". 
 За да не се разводнявам, и без това професионално съм многословен, ми бе обяснено как се прави, но...
 Последва голямото НО - няма как да се опита, почти никой вече не правел по простата причина, че калканът е намалял и го няма вече. Цената на калкана била достатъчно висока, а при малкото хайвер едно кило не можело да се сметне какво ще струва. Та ако някой си правел, било само за лична консумация.
 След няколко ракии и наздравици за созополските позабравени деликатеси получих ценната информация кой евентуално би могъл да има, но не продавал и подробни инструкции за заведението му и още по-подробни инструкции за разговор и дегустация.
 Човекът с тъй ценния деликатес бил Чико, заведението "При Чико" и се намирало на входа на яхтеното пристанище.

 Да, заведението го знам - много кипро и спретнато, на лесно място. Сядали сме на по питие там. Впечатлило ме и с това, че менюто е основно с черноморски риби, приготвени апетитно.


 Няма да описвам как издържах до надвечер на следващия ден.
 Беше сравнително рано и имаше две-три свободни масички. Настанихме се и почти веднага пристигна младо момче с менюто.


 Преди още да го погледнем, си поръчахме уискито и казахме, че искаме да опитаме нещо специално - пастърмата от хайвер на калкан. Е, май ще трябва да говорите със собственика. Да, с Чико. Точно с него.
 След малко се появи и той - симпатичен млад (от наш`та камбанария) мъж. Любезен и усмихнат. 
 Проведохме целия ритуал по запознаването и историята с пастърмата, както и "разпознаването" кой ни праща. Все пак да ти се стоварят на главата двама напълно непознати и да искат нещо, което го няма, звучи малко странничко. 
 Колкото и работа да имаше, Чико ни отдели време да си поговорим, да обясни някой неща. Наистина пастърмата от хайвер на калкан си я правел за собствена консумация и за приятели. Не я предлага в заведението, защото количествата са малки, а и цената й вероятно ще бъде доста висока. За наш късмет имал мъничко и след като сме били приятели на негов приятел не можел да ни я предложи като в заведение, а щял да почерпи, за да опитаме. Категорично отказа каквото и да е заплащане ...


 Ето така изглеждат парчетата пастърма, които ни показа. И които едвам успях да снимам, защото точно в този момент телефонът ми реши да проявява характер.


  След малко се наслаждавахме на сервираната ни пастърма. Първото парченце го сгризах, без да се замисля и усещането бе за лек нагарчащ вкус - от соленото. След това вече с леко задържане в устатата - неописуемо, Дзверски вкусно. 


Особено с малко резенче лимон.




 Тука се вижда по-добре: и на вид и на цвят е като истинска пастърма. За вкуса просто нямам думи. 


 Снимката май говори повече от всякакви думи.
 Кажи речи това е краят на тази история за невероятната пастърма от хайвер от калкан.
 За пръв път чухме и благодарение на Чико го опитахме.
 И все пак и една тайна от кухнята: Хайверът на женския калкан се вади внимателно като калканът трябва да се реже внимателно, за да не нарани ципата, в която се намира. Престоява определено време в сол. Внимателно се притеска, за да заеме форма на пастърма и сетне се суши на сенчесто и проветриво място.



 Така че да знаете, в Стария Созопол има едно уютно местенце "При Чико", където няма да Ви сервират пастърма от хайвер на калкан, но ще можете да опитате вкусно приготвена черноморска риба, включително и любимия ми меджид.

 П.П. Дано с тази публикация да не навредя на Чико и подире му да тръгнат от разни агенции за храните и др.п.

сряда, 21 юни 2017 г.

Патешко магре с цитруси


  За патешките гърди (магре) съм изписал доста в блога и затова няма да се повтарям колко са вкусни.
 Правя ги по най-различни начини: на тиган, конфи, карамелизирани, във винено-боровинков сос, сушени като пастърма и т.н.
  Този път бяха направени по напълно различен начин като мариноване и изпълнение.
  Следва да се има предвид, че едно парче гърди варира от 300 до около 550 грама - най-често ги продават по две в опаковка. Като се има предвид, че около 150-200 грама са достатъчни за една порция, може да се направи сметка колко броя ще са необходими:
  И така: патешки гърди (магре); сол и черен пипер на вкус; по 1/2 лимон и един портокал (за два броя магрета); 1 ч.л. царевично нишесте и бучка масло;
  
  Изпълнението е лесно, но трябва да се спазят няколкото правила, които не позволят провал при приготвянето на магретата.


 Първо, не трябва да се мият, а е достатъчно да се подсушат с кухненска хартия. Сетне трябва да се почисти от ципи и др.п.
 Магрето се слага с кожата надолу върху дъската и с остър нож се отстраняват ципи и др.п.


 Сетне се обръща и нарязва напречно през мазнината, без да се стига до месото. На снимката се вижда - нарочно съм ги оставил - има останки от перушината, които трябва да се издърпат с пинсета. Получава се така, защото ги чистят машинно и почти винаги от тях. А сетне да ти попаднат в чинията е крайно неприятно.


 Почистеното магре се опиперява добре от двете страни и се прехвърля в подходяща съдина с кожата надолу.



 Лимонът и портокалът се почистват и се вади само сърцевината им като се отделят семките и ципите. Леко се изстискват върху месото и то се облепва с тях.
 Може да се ползва и киви, но в случая имаше само това.
 Колкото повече престои така, толкова по-крехко става.


  Фурната се включва на 180-200С и се оставя да загрява.
  Тиган с незалепващо покритие се загрява добре и без да се слага мазнина почистеното от цитрусите магре се запича откъм кожата за 3-4 минути. То си личи кога е запечено - появява се лек загар отдолу. Може и да се повдигне с лопатката и да се провери готовността.
 Пече се от другата страна максимум 2 минути.
 След това се прехвърлят в подходяща съдина, осоляват се леко и заминават във фурната точно за 8 минути (това е за нормално опичане). Иначе по желание времето може да се увеличава с по 3 минути, но вече се рискува да се препече и да стане по-твърдичко или пресуши.


 Докато магрето се запича във фурната, се приготвя цитрусовия сос. В същия тиган с мазнината от запичането се слагат леко скълцаните плодове (може да се добави още портокал или друг плод по желание), лъжичка мед и по щипка сол и черен пипер. В отделна съдинка се разтваря царевичното нишесте с малко вода и се излива в соса. Слага се и бучката масло.
 (За разкош му добавих чашка (кафяна) бърбън.)
 Малко се разсеях и вместо сос се получи нещо като цитрусов мармалад, от което вкусът изобщо не пострада.


 Готовите магрета се поставят върху дъска и се оставят така  за 10-а минутки - хем да си отдъхнат, хем и соковете им да се разнесат.


 Нарязват се тънкофайски, подреждат се порционно и се сервират с картофено пюре и леко заляти с цитрусовия сос. Може и с нещо друго - гарнирането е въпрос на въображение и налични продукти.

 Дзверска вкуснотия.
 Приятен апетит и наздраве!