петък, 29 декември 2017 г.

По случай 3-та годишнина на Блога


 Преди малко направих последната публикация в блога за тази година.
 След 10-на дни, на 8-ми януари ще станат три години от първия ми пост, макар че поради "уменията" ми стана видим на 15-ти януари. Никога не съм очаквал, че при наличието на стотици кулинарни блогове с известни имена, един блог на Дзвер (кой е този?) ще набере толкова последователи и толкова посещения. Направих го за собствено удоволствие и да споделям моите експерименти-основно месни, защото без мЕсо и сирене на масата, все едно, че е празна. Е, може вместо тях да има хубаво питие...
 По този повод, че на 15-ти януари Блогът прави три годинки реших да подаря на 30 човека, които го следят по една книжка, издадена от моите любими с 60+ рецепти от него.
 Условието е да харесате някоя рецепта от блога, да я да споделите с бутона на ФБ под нея при Вас и поставите линк на страничката ми във ФБ. Харесванията на страницата ми не са задължителни.
 На 16-ти януари ще избера поне 30 от Вас и ще Ви изпратя по "Еконт" по една книжка за Ваша сметка. Ако не се лъжа, цената за доставка е 4,00 лв.

Деликатесният свински врат на Дзвера


 Това е поредният Дзверски вкусен домашен деликатес от свински врат, който направо "утрепа Лъва" и се оказа в пъти по-вкусен от всякакъв купешки варено-пушен свински врат. Няма да коментирам какво има в тях, а само как го направих.
 Прави се лесно, но е необходимо притежанието на машинка за вакумиране и мерак за направията.
 За направата са необходими само свински врат и минимално количество подправки, които ще дам за кг свински врат:
 20 грама сол, в случая 5 грама нитритна сол и 15 грама обикновена готварска, но може и само обикновена, но тогава захарта трябва да е 5 грама
 2 грама захар
 4-5 зърна хвойна, счукани на ситно
 по 2-3 грама прясно смлян черен пипер и кимион
 буквално 1-2 капки течен дим. Ако няма такъв не е фатално. Може да се ползва вместо обикновена сол, малко пушена сол.Сега поне има такава и може да се намери в някои биомагазини или да се купи през Интернет

N.B. Критики за ползването на нитритна сол и течен дим не приемам. Достатъчно вече съм писал, че в използваните от мен количества, трябва да се приготвят тонове домашни деликатеси, за да има някакъв отрицателен ефект. Май по-опасно е да изядеш 1 кг моркови от пазара, отколкото 1 кг домашен деликатес.

 Изпълнението е повече от елементарно и не отнема почни никакво време - за подготовка 10-15 минути и сетне за довършването 5 минути и поне 24 часа търпение.
 Свинският врат се оформя на красиви правоъгълни парчета с тегло около 500-700 грама. Може и на по-големи, но така е по-удобно за консумация. Просто за едно - две хапвания.
 Солта и подправките се смесват добре и втриват в парчетата месо. След това всяко парче се вакумира поотделно. Тази процедура отнема 15-а минути.
 Остават се в хладилника да престоят поне седмица. От време на време просто се обръщат от едната страна на другата и леко се притискат с ръка. Това че се е отделила някаква течност в плика изобщо не е притеснително.
 След седмичното търпение следва процедурата на приготвянето.
 Вакумираният пакет с месо се изважда от хладилника и оставя на стайна температура за 2-3 часа и поставя във фурната на печката.
 В него се забива термометъра за месо. 
 Включва се на 50С на долен вентилатор.

През 30-40 минути температурата се увеличава с по 10С - до достигане на 80С.
Процедурата по "печенето" продължава до достигане на 70 -72С на месото.


 Веднага след това пликът с месо се пуща в купа с вода и лед и облива със студена вода.
 Следва подсушаване на плика с месото и поставянето му в хладилника (или на терасата в студено време) поне за 24 часа.

Следва разрязване на плика, отделяне на желето и внимателно избърсване на парчето месо.
Желето не се изхвърля, а може да се ползва за супа, за готвене и т.н. Невероятно вкусно е...


С треперещи ръце под неустоимия аромат се реже тънкофайски...
И се наслаждаваме на Дзверската вкуснотия с чаша (или чаши) хубаво питие.
След като го опитате, повече няма да купите от магазина варено-пушен свински врат.


Наздраве!

сряда, 27 декември 2017 г.

Сушена шунка от бут


 Толкова много колбаси съм направил и то най-различни, има още много видове за правене, но се оказа, че не съм правил най-обикновеното сушена шунка от свински бут.
 Без да навлизам в подробности, но именно първоначално сушената шунка от свински бут се явява класическият вариант на шунката. Сушали са се цели осолени бутове, големи парчета от бута и т.н. При нас, обикновено за шунка се приема вареният вариант от раздробено месо. Единственият аналог на класическата шунка е Еленският бут с характерното си изпълнение.
 Някак днес, в тази май последна за годината публикация, не ми се ще да пиша за прошуто, хамон, джамон и т.н. Който има интерес, може да прочете в Уики-то и чрез Гугльото каквото го интересува.
 В действителност, преди почти месец Чедото рече, чИ иска точно сушена сушена шунка от бут и направо се изДзверих...
 Та направо на темата:
 И без това си бях наумил пред новогодишно да поекспериментирам няколко варианта и бях купил 6 кг свински врат и бут, които нарязах на едри парчета от по приблизително по 600-800 грама.
 Осолих, подправих, добавих бърбън и в една тенджера прекараха на студено цели 5 дни като всеки ден им сменях местата. Отделената течност не се изхвърля. Така се съчетават и двата метода на осоляване.
След пет дни едно от парчетата бут биде извадено, подсушено много добре и разните ципи, които се виждат отстранени с острия нож.






Последва съвсем леко втриване на смес от черен, бял пипер и чубрица.
 Идеята бе да получи съвсем леко "защитен" слой.




И веднага напъхване в един дамски чорап и връзване от единия край с клуп, за да може да си виси удобно на саръка.





За три се поставя в "пресата" - между две дъски със стяги или добра тежест.
 Малък трик между дъските може да се сложи картон (велпапе) - да поема течността, но поради липса ползвах само домакинска хартия.

Сплескало се е много добре и е станало около 2,5-3 см дебело.
След това на куката и саръка.
Точно за 2 седмици при температура на терасата 8-14 С и влажност около 75 % и си е направо готово. Загуби 30% от първоначалното тегло.
Получило е бяла плесен.
Има страхотен аромат.

Внимателно се отстранява чорапа (за да може да се ползва пак).


С треперещи ръце се прави първия разрез и О` Чудо.
Перфектен цвят, Дзверски аромат.
Сравнително мекичко (поне за моя вкус- идеално).
Който се плаши от благородната плесен може да я "измие" с ракия или оцет, но не препоръчвам.

Резнато и веднага нападнато.
Чашата с питието не можа да попадне в кадър.

Просто Дзверска вкуснотия.



Веднага последва резване на рулото от сланинка, от Пуска-закуска или Фуска-закуска (за които другия път) ...

И по-добре историята да свърши до тук, че сетне става страшно.



Най-сетне и какво е необходимо:
свински бут и дамски чорап, около 30 см канап
За подправяне - естествено на кг месо:
-22 грама сол (ползвах 14 грама обикновена готварска и 8 гр нитритна сол - тя дава вкуса на шунката и предпазва от разни вредни процеси. Толкова е малко, че не е необходимо да я коментирам, но без нея нямаше да има този цвят ...)
-5 грама млян черен и бял пипер
-5-6 зрънца ситно счукана хвойна
-50 мл бърбън (може водка или уиски, но бърбънът дава леко опушен вкус)
както писах - преди слагането в чорапа - смес от пиперите и чубрица.
Това е.
Просто. Лесно и Дзверски вкусно.
Струва си да се направи. Направо казва на разните прошуто и др.п. "назад"....
НАЗДРАВЕ! 

събота, 23 декември 2017 г.

"Фасулена" майонеза- "бобонеза"


 Признавам си направо заглавието е малко подвеждащо и човек може да си помисли, че става дума за майонеза с фасул (боб), а в действителност става дума за майонеза с водата от варен фасул.
  За майонезите съм изписал доста, както и че обичам да си правя разни експерименти в направата на този изключителен сос.
 За да не дрънкам много, карам по същество:
 Попаднах съвсем случайно на този червен сварен фасул в един магазин и то на цена 0,90 лв за бройка.
 Е, понакупих се малко като "невидял", но пък е много вкусен на салата с разни добавки. 
 От друга страна си е направо бързо спасение в екстрени случаи и т.н.
 Отцедих си фасула, както си му е реда през цедката и в купата остана течността от фасула.
 Замириса ми много ароматно и ми дожаля да я изхвърля. Пък и нямах в какво да я вложа в момента.

 Така ми хрумна да пробвам каква майонеза ще стане от нея, след като съм пробвал с телешки бульон и се е получавало.

Речено, сторено.
Течността бе пресипана в купата на пасатора, излизе почти 180 мл.

Последва слагане на 1 ч.л. дижонска горчица, 1/2 ч.л. млян черен пипер, 1с.л. лимонов сок.

Пасатора на дъното и като започна да разбива на тънка струйка се налива олио до хубавото сгъстяване.


 "Глътна" малко повече от 600 мл олио и се получи като количество малко повече от 800 мл майонеза - един компотен буркан с винтова капачка и една купичка.
 Следва кратък престой в хладилника- поне час.
 Невероятен вкус след изстудяването.
По нищо не се усеща вкусът на фасула и ако не обясниш, трудно ще се различи от другата майонеза. Само че е много лека и цветът е леко розов - все пак фасулът бе червен. Сигурен съм, че с другия (белия или жълтия) цветът няма да се отличава от обичайната майонеза.
 Гарантирам, Дзверски е вкусна и значително по-трайна от тази с яйца или прясно мляко.
Заслужава си направията и съм сигурен, че ще прави редовно.

сряда, 20 декември 2017 г.

Пикантен деликатес от свинско и телешко


 Този път съм затруден да определя  какво точно е този домашен деликатес. Определено не е пача, както не е и саздърма, а нещо средно - комбинация от двете.
 Без да навлизам в подробности, пачата се прави от свински крачета, ушета, глава, рядко джолан; а в саздърмата не е допустимо да има свинско.
 Е този път направих нещо средно, което се получи направо Дзверски вкусно.
 За да не ставам отегчителен, направо преминавам към направията и необходимите продукти:
 една свинска опашка (около 500 грама); свински джолан (около 800 грама) и месо от телешки джолан (около 800 грама). Целта ми бе съотношението свинско към телешко да е грубо 60:40 %.
 За варенето: 2-3 дафинови листа, 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфилче, 2-3 скилидки чесън и на края сол на вкус - 2 ч.л. (около 15 грама).
 За подправянето: 1 ч.л. смлян черен пипер; 1/2 ч.л. чесън на прах и 1 ч.л. чили (тъй като сложих повече, тука го редуцирам до нормално пикантно), както и при необходимост още малко сол.
 В изпълнението няма нищо сложно:

Опашката се нарязва на две три парчета, останалото месо на едри късове и се слага в подходяща тенджера със студена вода. След завирането се отпенва, сетне се намаля силата котлона на 1/3, слагат се подправките и се оставя да къкри за 2-3 часа. На края се слага и солта. Вари се до "разкапване" на месото. Оставя се да поизстине на студено и се отделя изплувалата най-отгоре лой. Следва обезкоставяне.
Обезкостеното месо, накъсано на късчета заедно с отделената лой и съвсем малко от бульона се прехвърля в друга съдина, слагат се подправките. Запържва се почти до изпаряване на течността.
При необходимост се добавя и сол на вкус.

Получената смес се оставя малко да изстине, а в това време черво за луканка леко се намокря и нанизва на фунийка.
Червото се пълни с малка лъжичка като леко се притиска да се уплътни в него сместа.
При пълненето се оформят "колбасчета" с желана големина - гледам да са до 500 грама, защото се консумират най-бързо и не остава за другия ден.


Получените колбасчета се провисват на терасата на студено.
В този студ навън за една нощ стягат яко и са готови за вакумиране.

Па и за консумация.
Така подготвени издържат много дълго време в хладилника - поне месец.

Е у нас, свършват значително по-бързо.


Режат се лесно. 
Запазват формата си, дори и нарязани на много тънко.

На външен вид прилича на салам, но ароматът и вкусът са неустоими.



Определено няма вкус на пача, както и няма вкус на саздърма.
Има собствен неподражаем вкус, който не мога да опиша.
Абе, Дзверска вкуснотия, която се прави лесно.

За финал - Наздраве!

неделя, 17 декември 2017 г.

Суджук с пуешко


 Експериментите ми с направията на различни домашни деликатесни колбаси продължават упорито и то най-вече в употребата на различни видове месо и подправки.
 След като направих суджук и салам с патешки сърца (за суджука друг път, ако остане време...), и след като попаднах на пресни пуешки бутчета в магазина изобщо не им се мислих. Луканка с пуешко съм правил, но този път реших да е суджук и то с използването на една малко по-различна подправка. 
 Въобще няма да говоря за ползата от пуешкото месо - на всеки е известна.
 За направата на този суджук са необходими пуешко месо от бутчето и свинска плешка в съотношение 40:60 % (т.е. 400 грама пуешко и 600 грама плешка), както и подправки, които давам за кг месо:

 сол - 20 грама
 черен пипер - 5 грама
 кимион - 3 грама
 бахар млян - 1 грам
 захар - 2 грама
 Фенфел (резене) добре счукан в хаванчето - 2 грама

както и свински черва за пълнене

 В изпълнението няма нищо по-различно от направата и на другите видове домашни деликатеси, освен че месото не се мели, а се нарязва на ситно и начуква.

Пуешките бутчета се обезкостяват (как се прави съм писал тука), нарязват на ситно и начукват с дървеното чукче.
По същия начин се процедира и със свинската плешка.




Двата вида месо се смесват с подправките и оставят на хладно поне за 24 часа.







Готовата смес се пълни в свинските черва, които се оформят по познатия начин. След като се пооветрят на саръка два-три дни, се пресоват, за да получат сплескана форма.
Сушенето продължава докато загубят 30 % от теглото си. В случая точно 11 дни. 

Беше поднесена нарязана тънкофайски в компанията на едни пълнени с маслини малки питки. 
Заедно с леко екзотичния вкус на суджука - направо по средиземноморски.
Готова нарязана и пробвана.
От фенхела има един съвсем леко уловим аромат на анасон, на мастика, но нещо екзотично ...
Следващия път ще му увелича количеството с 1 грам или ще добавя в месото 50 мл узо.
Дзверска вкуснотия и не се плашете от фенхела в суджука.
Наздраве на всички!

понеделник, 11 декември 2017 г.

Домашна шунка от свински бут


 Експериментите ми в направата на различни домашни деликатеси продължават упорито. 
 Като резултат този път се получи Дзверски вкусна шунка от бут, чиято направия отнема буквално минути.
 То да се направи е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява.
 За направата са необходими хубав свински бут и подправки. Количеството на бута е без значение - въпрос на мерак.
 Подправките ги давам на кг месо:
сол - общо 30 грама, от които 25 грама обикновена и 5 грама нитритна
захар - 4 грама
черен пипер - 3 грама
счукани зрънца хвойна - 7-10 броя
1 дафинов лист
трябва и колбасарска мрежа, но ако няма, просто домакински канап за добро овързване

 Изпълнението е наистина лесно и бързо:
Месото се нарязва на хубави добре оформени парчета с големина 500-700 грама.
Подправките се смесват заедно и хубаво се втриват в месото, което се слага в подходяща съдина с капак. Прехвърля се на хладно - в хладилника или на терасата, ако е достатъчно студено.
Това всичко отнема 10-15 минути, включително и миенето и чистенето. 
Месото престоява така поне три дни като поне веднъж дневно се обръща. Отделя се доста течност, но тя не се изхвърля. Така се съчетават и двата метода на осоляване.

На третия ден месото се вади и се изкисва за около час-два в хладка вода с добавка на 3-4 с.л. ябълков оцет.
Сетне се подсушава и натъпква в колбасарската мрежа. Ако няма такава, се овързва добре. Това се прави, за да получи парчето месо все пак красива форма.
Така подготвеното месо се оставя за няколко часа на стайна температура.
Сетне се забива в него термометъра и се поставя във фурната, а под него тавичка с вода.
Фурната се включва на 50С на долен вентилатор като температурата се увеличава през 20-а минути с по 10С - до 80С.
Готово е когато достигне температура 72С. Това стана за 2 часа и 30 мин.

Веднага се охлажда в студена вода, подсушава се и заминава в хладилника поне за една нощ.
Най-добре е за 24 часа.





Махат се конците и е готово за рязване.










Красавец.
От 600 грама в суров вид, се получиха 550 грама краен продукт.
Много добър рандеман.

Ароматна и с приятна форма от мрежичката.
Дзверска вкуснотия.
Хубава форма и консистенция. Реже се изключително тънко.
Аромат на хубава шунка.
На снимката изглежда леко сурово, но това е от светлината и телефона. Иначе си е много приятно розова.
Впрочем нямах търпение да правя други снимки и да ги аранжирам. Важен е вкусът в случая.
Тази шунка стана превъзходна и определено заявявам - никаква магазинска. Имам само една бележка - за направата й отделих съвсем чисто месо от бута, а щеше да е по-добре да има и малко шаренко.
На края мога да кажа само - Пробвайте смело, прави се лесно, не изисква нещо особено и издържа на хубаво питие.
Наздраве!

неделя, 10 декември 2017 г.

Баница с кайма и праз


 Такава баница за пръв път съм опитвал някога преди много години (няма да кажа колко :) в Турция и беше с телешка кайма. Не я правя често, но като ми се прииска, си угаждам на душата. Иначе предпочитам вариантите на пурички с кайма или т.нар. цигара-бюрек, че се правят индивидуално и по-лесно от една баница.
 Рецепти из Нета за баница с кайма колкото щеш - едни с претенции за оригинал, други за изключителност... Само че всички си приличат по едно - каймата заедно с лука, праза и там каквото и да е, се запържват предварително, както и много често слагат сирене.
 Моят вариант е по-различен и от от години - идеята за сурова кайма съм я заимствал от един начин на правене на руските чебуреки, който се оказа много подходящ и така баницата се прави много лесно и бързо. Пък и става доста по-сочна и с по-малко съставки.
 За направата й са необходими един пакет кори (обикновено са по 400 гр), поне 500 грама кайма, 2 яйца, 1/2 че и повече стрък праз, малко олио за намазване. 
 Видът на каймата е въпрос на вкус - само телешка, само свинска, или смес в желано съотношение. Лично предпочитам мляно месо 60:40 % (телешко-свинско).
За овкусяването на каймата - сол, черен пипер и кимион, все на вкус.
 Изпълнението е толкова лесно, че просто няма какво да обяснявам:
 Ползва се тавичка с размери приблизително 25х25 см, която леко се намаслява. Корите се нарязват с приблизително същите размери. Каймата се смесва с подправките и разрежда леко с вода (бульон, бира, бяло вино - въпрос на желание) като на 500 грама се слага 1 к.ч. (около 70 мл) течност.
 Всичко това отнема буквално 5 минути.
 Най-голяма врътка е с праза, който трябва да се нареже и задуши до омекване в малко мазнина и водичка, както и да се изчака да изстине. Чак тогава се смесва с каймата.
 Вместо праз може да се ползва лук или пресен лук, да се добавят скилидка или две чесън; или задушени гъбки; печена червена чушка, нарязана на ситно. Въпрос на вкус, желание и мерак. 
 От тук нататък се процедира като при обикновена баница: нареждат се две кори като съвсем леко се намасляват помежду им, отгоре им с лъжица се разнася слой от каймата; отново две кори, кайма и се завършва с две кори. С остър нож се нарязва на квадрати. Двете яйца се разбиват с около 150-200 мл газирана вода и се залива баницата.
Пече се в предварително загрята на 180 или 200С фурна - до хубаво зачервяване.
В нашата фурна - около 45 минути.
Вади се, напръсква се с вода и се завива с кърпа за 20-а минути.
Ако може да се устиска толкова време на аромата й, разбира се.
Вкусна е топличка, но изстинала е направо неустоимо мезе към хубаво питие.

Свински врат със сос от праз


 Признавам си, че ако няма месо в ястието, все едно, че съм си останал гладен. В този ред на мисли, определено не постя и нямам такива намерения.
 Този път е ред на едно простичко ястие, което се прави много бързо и лесно, а става невероятно вкусно.
 Съставките са свински врат (или друго свинско месо), праз и подправки (сол, черен пипер-на вкус и идея кимион), както и мазнина за запържване (ползвах по равно мас и олио - по 1 с.л.).
 Количествата могат да се преценят в зависимост от Човеците, които ще седнат на масата, но за двама човека 400-500 грама месо и един голям стрък праз са напълно достатъчно.
 Изпълнението е просто елементарно:

Свинското се нарязва на кубчета като за шишчета и се опиперява. Нека така си постои докато празът се нареже на много ситно.
В случая не пропуснах да "мариновам" месото в прясно мляко за около час и нещо.
Просто става по-вкусно. 
Мазнината се загрява силно и месото се пуща на малки порции в нея, за да се запържи до зачервяване.
Сетне се сипва всичкият нарязан праз и 1 ч.ч. топла вода (може бульон, бяло вино, светла бира - по вкус).
Намаля се силата на котлона с 1/3 и се оставя да си къкри до извиране на половината течност. Тогава се слагат и кимиона и солта. В процеса на готвенето празът се "стапя" и превръща в много вкусен сос.
Може обилно да се поръси с магданоз при сервирането.
Много си върви с картофена салата. 
Лесно за приготвяне и много вкусно.

сряда, 6 декември 2017 г.

Деликатес от сушен свински врат или не съвсем роле "Трапезица"


 Наближават Коледа и Нова Година и точно сега е моментът да се "заложи" един от най-любимите ми домашни деликатеси от свински врат. 
 Като изпълнение и резултат доста прилича на всеизвестното роле "Трапезица". Последното е със запазено наименование и стриктни изисквания към технологията на производство и количеството на подправките.
 Моят вариант е различен като начин на направия и затова ще го споделя.
 Необходими са свински врат (желателно пресен) и сляпо черво от прасе.
 Подправките и солта са на кг врат:
сол - по 15 грама нитритна и обикновена готварска сол
(който няма нитритна сол, може да ползва само обикновена, но няма да се получи този наситен червеникав цвят и специфичен аромат)
4 грама черен пипер
10-а зърна хвойна, които леко се счукват
1 скилидка чесън - обелен и нарязан на люспи
2 грама захар - обикновена, кафява или фруктова
30-а мл бърбън или уиски, водка

 Изпълнението никак не е трудно, макар и да изглежда трудоемко на пръв поглед:

Свинският врат се подсушава и нарязва по дължина на парчета с желана големина по около 800 грама.
Всички подправки се смесват с бърбъна и се втриват в месото с ръка.
Парчетата се слагат в подходяща съдина и заминават в хладилника поне за 5 дни. От време на време се обръщат. Отцедената течност не се изхвърля.
В процеса на осоляването месото променя цвета си и става едно такова красиво червено.
Много е удачно поне 24 часа да престои извън хладилника на стайна температура.



На петия ден се вади от съдината и подсушава. Леко се наръсва с черен пипер.
Слепите черва се изкисват в леко топла (с телесна температура) вода, в която е изцеден поне половин лимон. Лимонът убива специфичния мирис на червото и му придава леко цитрусов аромат.

Парчетата месо се напъхват в сляпото черво, връзват се яко.
Където е останал въздух си личи и се набожда с игла.





Подготвените парчета нека си повисят на терасата - поне 2-3 дни.
Така се оветрят и подсушават.
От вън дори леко започват да лепнат.
Значи са готови за пресоване.




Следва пресоването между две дъски с тежест или стяги.
То продължава поне 24 часа.
Първоначално се получава сплеснато парче с дебелина малко над 3 см, но след няколко дни процедурата се повтаря с пресоването.
Вече може да се овърже и да замине на саръка да си суши.
Идеалните условия са температура 12-17С и влажност поне 70 %.
На остъклената тераса с леко открехнат прозорец условията са точно такива.
Както винаги, се слага етикетче с първоначалното тегло.
Първото теглене е било на 7.ХІ. ,ден след провесването и е тежало 770 гр. 
На 1.ХІІ. е останало 517 грама и значи е готово за нападане.
65-67% от първоначалното тегло е идеално за готовността.
Вижда се как е хванало и лека благородна плесен със страхотен аромат.
В никакъв случай не мирише на стар чорап :) 
С треперещи ръце се нарязва на тънкофайски парченца, а в чашата питието очаква с нетърпение да опита от Дзверски ухаещото месце.

Май трябва да спра до тука ...

Дзверска вкуснотия.
Толкова вкусен и ароматен врат се е получил. В пъти превъзхожда всякакви купешки...
Тука е в компанията на филе Елена, домашен суджук с конско и любимия бърбън.

Наздраве!