Картофена наденица (SALAME DI PATATA)

 На тази уникална картофена наденица попаднах съвсем случайно.

 Доста пъти в последно време съм споменавал, че упорито експериментирам с разни колбаси. 

 След като правих моите мини-пуски, ми хрумна да пусна в Чичко Гугле за търсене изображението им. С учудване попаднах на едни "попови манерки" в италиански сайт с куп изображения на други колбаси.

 Много ме заинтригува т.нар. Salame di patata, демек картофена наденица. 

 Преди години бях намерил подобна - литовски ведарай, който се опитах да направя, но нещо не ми се получи.

 Този път се заинатих, изчетох доста и реших да я направя.

 Първо за наденицата, а после накрая ще разкажа какво изчетох за този италиански деликатес.

 Необходими са: равни количества зимни картофи и свински гърди. В различните рецепти има различни варианти - 30 % картофи, 30 % свинско без мазнини и останалото сланина.

 За експеримента:

 500 грама картофи, които се сваряват много добре в леко подсолена вода

 500 грама свинско от гърдите, смляно на два пъти през машинката на ситна решетка

  Подправките за кг са:

  сол на вкус (около 15 грама), по 1/2 ч.л. смляно индийско орехче и канела; 1 ч.л. черен пипер - прясно натрошен на ситно в хаванчето; 3-4 карамфилчета, счукани като черния пипер и 20 грама масло.

 Изпълнението никак не е трудно:

 Сварените картофи се обелват още топли и се намачкват с онази джаджа за пресоване или пък се пресоват през преса за картофи.

 Докато изстиват, се смилат на два пъти през ситната решетка на месомелачката свинските гърди.

Пресованите картофи и каймата се смесват, слагат се всички подправки и добре се омесва до получаване на почти еднородна маса.

 Вижда се как почти е станала еднородна сместа. В този вид се оставя да си почине за час два на хладно, а в това време се накисват свински черва в марна вода (демек с температурата на тялото).

 Червата се пълнят с фунийка като се гледа да е по рехаво - не трябва да е плътно напълнена сместа в тях.

 Сетне се привързват с кухненски конец през 10-а см. Слагат се върху една дъска с кухненска хартия и се оставят да си "починат" часа. Може и да се провесят на терасата...

 След това са готови за "готвене": вариантите са печене във фурната или пържене. Заложих на втория.

 Пържат се до зачервяване в малко мазнина на не много силен котлон - т.е. на 1/2 от мощността му. Преди да се сложат в тигана, е хубаво тук таме да се понадупчат с вилица, остър нож. Иначе има риск да се пръснат, защото при пърженето се раздуват доста (та затова и при пълненето трябва да са по-рехави).

   Желателно е да се оставят да поизстинат и тогава да се сервират. Вървят си със салата с кисело зеле.

 Другият вариант на поднасяне е като се намазва като пастет върху препечена филийка.

 В интерес на истината, най-вкусни са на другия ден - когато добре изстинат- режат се добре и са много по-приятни.

 Изобщо не съжалявам, че се пробвах.

 П.П. В подправките добавих и 1 ч.л. чили (лютив червен пипер на люспи), който им придаде по-пикантен вкус и ми хареса повече.

 Сега и за самия колбас, на когото му е интересно:

Наденицата от картофи или salampatata е консервирано месо призната като италиански традиционен аграрен продукт (PAT).

Произвежда се в Пиемонт , особено в Канавезе и в някои райони на Биелезе.

По време на Втората световна война, селяните на Канавезе и Торино и разселените хора в тази област, за да избягат от бомбардировките, започнали да добавят варени картофи с месо, за да се справят с недостига на суровина за производството на колбаси.

Подправките са традиционни, както съм ги посочил и се прави основно от октомври до април.

Яде се основно печена или пържена, върху препечен хляб или като добавка на омлети.

Трайността й се определя за около една седмица, съхранявана в хладилник.