вторник, 22 август 2017 г.

Много много приятна изненада


 Приятелка от ФБ Елка Дончева поиска и получи моята книжка.
 И ме изненада днес с ей тези неща:


Ножовете са много качествени, а този за месо влезе веднага в употреба.

Дъската за рязане на домашните мръФки.

А тази тази чаша направо ме трогна.

От едната страна моята "запазена марка" - големият Дзвер готвач.

Много голяма изненада.
 

От другата страна - снимки от задната корица на книжката.
Много много приятна изненада. И една интересна подсетка.
Благодаря!

понеделник, 21 август 2017 г.

Да овкусим олио - хитро и просто


 За овкусяването на зехтин съм писал вече доста в блога си и го правя съвсем редовно, но си признавам честно, за овкусяване на олио не съм се сещал.

Докато преди дни в една от веригите видях на промоция 250 мл овкусено с чесън олио да се продава на цена 2,59 лв за бутилчица при редовна цена - 3,50 лв или 14 лв за литър.
На етикета пише - 99 % олио и 1 % екстракт от чесън - дори не чесън, а екстракт.
Излишно е да обяснявам, че тази лудост направо ме потресе.
Вярно, че овкусеното олио е много подходящо за салати, но това безбожие направо надхвърли представите ми за нормалност.

Първо, овкусяване с чесън:
По-лесно от това няма. Една скилидка чесън се обелва, леко се притиска с плоската страна на ножа, реже на две и пуща в бутилката с олио. След 5 дни го пробвах - беше придобило приятен чеснов аромат. Съвсем лек и ненатрапчив. Олиото се прехвърля в друга бутилка, а в същата се налива отново олио. Предполагам, че за 10-а дни и то ще стане.

Второ, овкусяване с босилек:
Страхотно за доматената салата сега през лятото.
Една шепа пресен босилек се измива и подсушава. Направих този номер направо в микровълновата, но може да се остави за ден два върху кухненска хартия.
Слага се бутилката с олио и след два три дни се проверява на вкус. На третия ден олиото беше станало страхотно. Отново в друга бутилка и в същата пак олио.

Трето, може да се комбинират и двата начина.
Четвърто, могат да се сложат всякакви подправки.
Пето, бутилката може да се напълни с босилек и долее с олио. Хем ще се съхрани босилека дълго време като пресен, хем може по мъничко да се отлива и смесва с голямо количество овкусено олио и да се получава желания вкус.

Просто, лесно и изключително вкусно.
И най-важното, направо без пари. 
Ето един трик как да се спестят много пари.
А който има излишни, да си купува ...

неделя, 20 август 2017 г.

Бухтичета за неделна закуска


 За неделна закуска - бухтичета, т.е. нещо средно между бухти и мекичета с мая.
 Тази сутрин се ококорих много много рано, може би от жегата, може би защото сънувах, че съм гладен :) Та реших съвсем ранобудно да приготвя закуска, ама нещо по така, по-различно. Не може само бухти, пържени филии или палачинки и тем там подобни. Искаше ми нещо такова, но по-различно.
 Тъй като експериментирах и макар да бях сигурен, че все нещо ще се получи, не правих снимки.
 Е, по-добре да разкажа какво направих:
 Продукти: 2 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. суроватка от цедено кисело мляко - леко затоплена (с телесна температура) или прясно мляко; 1 с.л. кисело мляко; 1 ч.л. (без връх) суха мая; 1 ч.л. сол и 2 ч.л. захар; 1/2 ч.л. сода бикарбонат; 1 яйце и 2-3 с.л. олио. Както и мазнина за пържене.
 Изпълнението е простичко, но с една особеност, която ще споделя малко по-късно.
 В голяма купа се слага брашното и му се добавят захарта, солта и сухата мая. Разбъркват се с дървена лъжица (или друга голяма лъжеца - по желание). Сипва се цялото количество затоплена суроватка (или прясно мляко) и съвсем леко се разбърква. Содата се загасява с капка лимонов сок (оцет) в лъжицата кисело мляко и се добавя към тестото. Чуква се яйцето при тесто и се слага олиото. Всичко се бърка с дървената лъжица - буквално колкото да се смесят съставките. Получава се гъста лепкава каша - доста по-гъсто от кексово тесто.
 Купата се оставя на топло. То в тая жега, където и да я оставиш, буквално за 1 час е бухнало двойно и е тръгнало да търси. Не се бърка повече.
 В тиган се загрява малко олио - да покрива дъното около 5 мм. Като загрее олиото, се намаля силата на котлона с 1/3. (иначе може да прегорят в силно загрятото олио и да не се опържат добре). С намазнена лъжица се гребва от втасалото тесто и се пуща да се пържи в олиото. Пържат се от двете страни до зачервяване.
 Внимание: в зависимост от това колко тесто ще се загребва, се получават или малки мекичета, или по-големи бухти, или пък направо големи мекичета. Не трябва да се препържват.

Могат да се сервират поръсени с пудра захар; със сирене, със сладко или с мед - на когото както е вкусно.

Важното е, че стават много пухкави и леки.

 Още по-важно е, че забъркването им отнема буквално 5 минути и остава само чакането да втасат. Ако някой много бърза, може да ги забърка от вечерта и на сутринта да пристъпи направо към пърженето.

Различно домашно кисело мляко - полезно


 С домашно кисело мляко няма да изненадам никого - всеки си има собствен начин на направия. Па и няма нищо особено:
 Ако домашното мляко е сигурно, достатъчно е да се загрее до 43-45 С, да се разлее в компотени буркани с винтова капачка, във всеки буркан да се разбие по 1 или 1 1/2 с.л. закваска (от друго кисело мляко), да се затвори и остави на топло. Ползвам малък трик - пъха се буркана в ръкавица от тези домакинските дебелите за вадене на тавите от фурната. След три часа е готово и заминава в хладилника.
 Ако млякото не е сигурно, по-добре е да се загрее до 75-76 С и сетне като се охлади до нужната температура, се слага в бурканите и подквасва.
 Може да се ползва термометър или при повече опит - старият трик с кутрето.



Понякога за закваска ползвам и такава готова, която се продава в различни магазини.







Всичко стана ясно за домашното кисело мляко, сега изненадата.
Когато има овче сирене, се натрошава с вилицата на много ситно с разчет две максимум две и половина супени лъжици на буркан. Ако няма, става и с краве сирене. 
Натрошеното сирене се слага във всеки буркан, сетне млякото, закваската и както си се прави.

Това мляко е желателно да престои поне седмица в хладилника. Става много вкусно.
Прецедено е много подходящо за млечни салати от типа на Снежанка и т.н. 
Има вкус на катък.
Просто е невероятно.


П.П. Това на снимката е след престой в хладилника от месец и направо си бе придобило вкуса на катък.



Отцедената суроватка е много много подходяща за направата на бухти.

Ето едни такива...
Страхотни за закуска.

Мармалад "Асорти" - полезно предложение


Заминаваме на почивка на следващия ден и се оглеждаме из къщи и хоп изненада: мъдрят се 2-3 праскови, десетина кайсии, шепа сини сливи, два три банана, един  два портокала, ябълки, че и лимони. Ха сега де - нито да се изядат, нито да се вземат, с изключение на лимоните и ябълките за 10-а дни ще станат на петмез. И при тази мисъл ми хрумва да взема да спретна на бърза ръка един мармалад. 
Речено и сторено: кайсиите, прасковите и сливите се заливат с вряла вода за 3о-а секунди, веднага се заливат със студена вода и сетне се белят лесно. 
Останалите плодове също се обелват и почистват. Всичко се нарязва на произволни късчета. Теглят се и на кг плод се слага минимум 0,5 кг захар - въпрос на предпочитание.
Нарочно не давам количества - те зависят от желанието и вкуса (или от наличните плодове, както бе в момента).

След престой от час два в тенджерата се варят до пълно омекване на плодовете.
Може при варенето да се сложи един нарязан лимон на две. Сетне се изцежда и вади преди пасирането.

Следва пасиране до желана консистенция. И проба на захар - може да се добави още малко.
вари се до сгъстяване и в края на варенето се добавя 1/2 лъжичка лимонтозу. Не се слага, ако е варено с лимон.

Още топъл готовият мармалад се пълни в бурканчета, която се охлаждат обърнати върху капачките.
Получава се невероятно вкусен мармалад - с леко тръпчиво-сладък вкус на цитруси.
Не сме яли такава вкуснотия досега.

сряда, 16 август 2017 г.

Приятелството не остарява


Тази бутилка златно шампанско получих от скъпи приятели и виртуално черпя с нея за благодарност.


А това е картичката, която придружаваше бутилката.
Яко!
Приятелството и любовта не остаряват.
Наздраве!

събота, 12 август 2017 г.

На 60 години като на 18 с 42 годишен опит


Неусетно и без да разбера сякаш, на 8 август "чукнах" 60-те.
Не ми се е вярвало, че е възможно, но е факт като за човек с три инфаркта, 11 стенда, върл пушач, добър пияч и любител на вкусното хапване ... Направо някак си напук и извън правилата, които хич не ги обичам. И може би, защото не плащам данък на чуждите мнения.
За този юбилей бях изненадан с няколко невероятни подаръка:
Книга с 60 и + рецепти от Блога:







Получи се невероятно добро издание.
Освен това ме "премениха" и с шефска униформа:



Малко е символична, защото цял живот и досега все сам съм си бил Шеф.
Освен това получих и един разкошен шарж и писмо в бутилка, но те са твърде лични за да бъдат споделени.

Наздраве!

Созополски неволи

 

За Созопол само с любов! Да ама не ...
Както много пъти съм писал, Старият град е любимото ни място за почивка. Правил съм и други публикации за това разкошно място, където наистина можеш да си починеш. Мислех да направя една хубава серия от публикации - открих нова винотека, за която си заслужава да се напише; за няколко нови и интересни заведения и т.н.
Но този път съм бесен. Дори съкратихме престоя си.
Още от пролетта се говореше за поставянето на бариера в Стария град и въвеждане на платен престой. Местните бяха започнали да резервират места и да си ги плащат. Все и да правят едни надувки в цените на нощувките ...
Случайно говорих с един от общинските съветници и той подкрепи идеята на Кмета доста аргументирано.
Само че действителността се оказа този път направо кошмарна.
Пристигнахме в петък на 3-ти надвечер. Бариерата е поставена в самото начало на стръмната улица към Стария град. Толкова неудобно е сложена, че направо е невъзможно да се вземеш билетчето от автомата. Точно в този момент бариерата не работеше - наложи се един Чичо да я отваря със служебната карта, но не успя да ми даде билетче. Обясни, че първите два часа са безплатни, а сетне започва да се плаща. Едвам се добрахме до хотела - автомобил връз автомобил. На бърза ръка стоварихме багажа и тръгнахме да търсим място за колата. Паркинга до Художествената галерия бе затворен с въженце и едно загоряло момче обясни, че таксата е 6 лв, но няма места. Та наобратно към пристанището, където са паркингите...
Първа разправия на бариерата - Къде Ви е билетчето? Ще има глоба. Е, човекът се оказа паметлив и си спомни, че преди 30-а минути ни е пуснал.
Първият паркинг, общински, се оказа, че таксата е 1лв на час, но за денонощие 6 лв, ама няма места.
Следващият е на самото пристанище - Един навъсеняк обясни, че места има, таксата е 2 лв на час, а за 24 часа - 24 лв, тъй като правили "отстъпки".

Другият е точно до "Рибарска среща". Места има. Тарифата е 2 лв на час, но при абонамент за 5 дни е 12 лв/дневно. Поисках такъв абонамент, за да мога да влизам и излизам когато си искам. Нямало проблем. Платих 24 лв и реших, че всичко е ОК. То и тарапаната с автомобили беше голяма.
След три дни като реших да излизам, се оказа, че всъщност са ми направили абонамент за 1 ден (14 лв) и съм дал депозит от 10 лв, с които съм си платил 5 часа престой от следващия ден. Последва кратка разправия, при която ми обясниха, че колегата се бил объркал, но аз нещо не губя, тъй като колата не била вадена  съм щял да платя само по 14 лв на ден, но съм губил депозита. 
Ако съм искал, да плащам по 12 лв, трябвало да направя нов абонамент за нови 5 или 10 дни.
Реших автомобилът да стои там още два дни. Сега съм бесен на себе си, че не си направих труда да отида до него и да го видя.
 След два дни "душата" изглеждаше ей така. Снимката е направена като го преместих на паркинга до Художествената галерия.
Изглед отзад.
Още при тръгването и пущането на чистачките, системата захапа прахоляка и започна да се "души."



Та да свърша с одисеята. Този път Бариерата работеше стриктно- издаде ми билетче. Любезно ми обясниха, че първите 2 часа са безплатни, сетне е по 1 лв на час като за времето от 24,00 до 7,00 е безплатно. Е, май нещо се обърка на излизане - показа, че трябва да платя 20 лв. 
И ударих на голям камък. Плащането става в един автомат за пари, който е метри от бариерата. 
Спираш, слизаш и отиваш да платиш. И тук, да ама не... Машинката не работи с банкноти от 20 лв, а само с такива от 5 и 10 лева. И те трябва да нови, неомачкани поне, за да може да ги глътне. И като имаш по 20 лв, се започва една дето не ти е работа. Опашка от нервеняци, натискане на клаксони, псувни, а ти си търсиш добра душа от тях, която да ти развали 20 лв.
Можех да спра до тук, но има и още:
След прибирането и замиването на колата, цъфна и ей тази красота, която я нямаше преди пътуването.
И разбира се, смяна на филтрите на климатроника. Тях не ги снимах, че ме хвана срам.
Това е накратко...

понеделник, 7 август 2017 г.

Лесно консервиране на домати



 Определено не става дума за "рецепта", а за един сравнително лесен начин за консервиране на домати за зимата.
 В момента домати в двора бол. Не всичко може да се изяде или пък да се нареже и прибере във фризера. Остава си старият изпитан метод с пълнене в буркани. Какви е въпрос на предпочитание- може от детско пюре, лютеница или компот.
 Изпълнението е изключително лесно: Доматите се измиват и цепват на четири откъм върха. Заливат се  с вряла вода за около 20-30 сек. и след това бързо се охлаждат.
 Обелват се от ципата и нарязват на кубчета като се пълнят направо в голяма тенджера.
 
 Тенджерата се слага на котлона и доматите се "варят" колкото да заврат.
 Тук има различни вариации - при тях могат да се добавят ситно нарязани обелени моркови, чесън, чорбаджийски чушки, магданоз или босилек. Въпрос на предпочитание и желание...
 Понякога ги осолявам с идея сол максимум 1 ч.л. сол на 1 кг продукт.
 Опитва се и ако е много кисело може да се добави и идея захар.

 Веднага след това се прецежда през едро сито и само гъстата маса веднага пълни в бурканите. Тъй като пари, е желателно бурканът да се държи  с онези ръкавици за печене... Веднага се затваря с капачката и бурканът оставя върху нея до изстиването му.
 Така направени доматите издържат без допълнително консервиране. 
 За по-голяма сигурност във всеки буркан може да се сложи по един аспирин.
 Не съм забелязвал голяма разлика в трайността на двата варианта.
 Прецеденият сок се връща в тенджерата и вари до желана гъстота. Пълни се в бутилки или бурканчета по същия начин. Вече и доматеният сок е  готов.
 Направо две в едно.
 Сравнително лесно и просто. Докато го пиша, щях да направя поне 3 кг домати.

събота, 5 август 2017 г.

"Колбас" от сланина


 Навън е адска жега и ако не беше "раздигането" на фризера, при което открих едно парче сланина, нямаше и да ми дойде на ум за нея.
 Това не е рецепта, а просто различен начин на поднасяне и подобряване на сланината.
 Необходими са парче осолена сланина (в случая около 500 грама), 1 ч.л. лютив червен пипер, 1/2 или 1 ч.л. черен пипер и шепичка ситно нарязани зелентии (магданоз и копър - колкото и да е странно, вкуса стана приятен).
 Замразената сланина се нарязва на кубчета и веднага се смила с машинката за мелене на месо.
 Разбърква се добре с подправките.
 Завива се със стреч фолио като бонбон и заминава във фризера.
 При поднасяне се реже много добре и стои докато е студена като колбас. Малко като омекне може да се маже върху препечена филийка.
 Подправките могат да варират на вкус, но във всички случаи е Дзверско мезе.

Лесно белене на чесън


  

 Беленето на чесън не винаги е приятна работа.
 Това е перфектният метод за бързото му почистване - дори без нож или какъвто и да е уред.









Цялата главичка чесън се слага в микровълнотата, която се включва на мощност 650вт за 20 секунди.
Това е. Нека постои там минута две.
Вади се и с едно притискане скилидките чесън си изкачат сами.
Просто и ефективно.

Ако  постои повече - 30 сек. например, вече се променя ... омеква малко.

сряда, 2 август 2017 г.

Домашен салам с кашкавал


 Поредният експеримент и поредният сполучлив домашен салам. Въпреки че ми харесват, отдавна не съм купувал малотрайни колбаси, тъй като предпочитам да ги направя сам. Не отнема кой знае колко време, просто чакането сякаш е повечко.
 За 1 кг са необходими 300 грама телешко и 700 грама свински гърди; 100-а грама кашкавал; 18 грама сол, 7-8 грама захар; 5-6 грама (1 ч.л.) пушен червен пипер; лютив пипер на люспи - 1/3 ч.л.; чубрица и риган - по 1/2 ч.л. и 5 грама черен пипер, както и поне 50 мл алкохол (водка или уиски) и 100-а мл ледена вода. Трябва и черво за пълнене.
 Спазват се основните правила - месото да е добре охладено в процеса на обработката - под 12С.  
 Двата вида месо се смилат на ситната решетка на машинката, като 1/3 от получената кайма се смила и в блендера заедно с ледената вода. Слагат се всички подправки.


Меси се около 15-а минути и заминава на хладно за 24 часа.

След този простой в хладилника, каймата се омесва с нарязания на кубчета кашкавал.

Пълни се в червата като се оформят саламчета с желана дължина.

Варят се в слоукукъра на І-ва степен за 3 часа.

Охлаждат се добре в студена вода.

Следва отлежване в хладилника за една нощ.

И след това се наслаждаваме на вкусния домашен салам.

Наистина стана Дзверски вкусен.