неделя, 29 април 2018 г.

"Картофена" пица


   Нищо ново под слънцето.
  Това просто е един начин да се направи странна "пица" без тесто и да е подходяща за такива, които имат глутенова непоносимост, а и им се хапва пица например.
 То в общи линии няма и какво да се обяснява.
 Необходими са ни картофи (след като пробвах се оказва, че е по-добре да се ползват варени), домати, колбаси (каквито има), настърган кашкавал, моцарела евентуално, риган, черен пипер, сол и т.н.
 От снимките просто ще се види:
Картофите се нарязват на тънки кръгчета, леко се осоляват и намазняват. Отгоре им се нареждат и морковчета.
Нареждат се върху сача, най-добре да е застелен с хартия за печене.
Запичат се за 15-а минутки във фурната на 220С.
Ако са варени, дори не е необходимо и това действие.



В това време колбасът се нарязва, настъргва се кашкавала и пармезана. 
Моцарелата се нарязва на тънки парчета.

Доматите се нарязват на тънки кръгчета след като се обелят.







Нареждат се доматите, посипват се със ситно нарязани пресен лук и чесън.

Запича се за още 5-6 минути.










След това се вади, нареждат се колбасите и се ръсват настърганите сирена.

Поръсва се с ригана.

Ползвам за такова нещо единствената готова подправка - за пица (риган, чубрица, черен пипер...).



Дозапича се до зачервяване (разтапяне) на сирената.

Отнема буквално 6-7 минути на 220С.












Остава само да я нарежем и да й се насладим.


НАЗДРАВЕ!


Свински бъбречета в масло


 От дреболииките като мезе не знам да има нещо по-вкусно. Много народ ги отрича, но нямат основание. Няма да агитирам в тяхна полза и да обяснявам колко ценни за организма ни неща има в тях и че с консумацията му можем да си спестим гълтането на хапчета за желязо, минерали и те там разни химии..
 И впрочем това не е рецепта, а просто един лесен начин да се направят вкусни бъбречета. 
 Сега някой ще каже, че смърдят, че имат неприятен вкус. И веднага ще се съглася с тях, но... Винаги има едно "Но". Така е когато не са почистени добре и не са приготвени добре ... 
Бъбречетата ги продават лек цепнати и не случайно. Най-лесно се чистят като се разрежат докрай и с остър нож се премахнат всякакви ципи и кръвоносни съдове.
Измиват се добре и се слагат в хладка вода с 1-2 с.л. оцет, но за предпочитане е лимонов сок. След 30-а минути водата се изхвърля и процедурата се повтаря. Този път може да се сложи и малко портокалов сок.
Някои хора ги варят преди запържването, но тази процедура не я правя много отдавна. Просто ги попарват с вряла вода на два-три пъти. В последната вода се слагат и 1-2 с.л. соев сос.

От там насетне е лесно. Подсушават се и де нарязват в желан вид.
В тигана се загрява малко масло и 1 с.л. зехтин.
Пресоват се една-две скилидки чесън.
Запържват се заедно с пресования чесън. Може да се добавят сушени зеленчуци - 1 с.л. и нещо лютивко (за любителите на пикантното). 
Запържват се буквално за 4-5 минути - колкото да променят цвета си. Солят се и се опиперяват на вкус преди да бъдат извадени от тигана.
Стават страхотни - крехки, вкусни и ароматни. 
Много добре си вървят с питието.
НАЗДРАВЕ!

събота, 28 април 2018 г.

Мезе от патешки тестиси


 Това е мезе не за хора със слаби нерви и тънка чувствителност.
 Могат да го оценят единствено върлите любители на всякакви дреболии, включително и такива по-екзотични. 
 Единственото смущаващо е името и знанието какво е ... все пак "тестиси", па било и патешки за някои хора звучи направо гадно и сигурно ще си изповръщат червата. Е това не е за такива и по-добре нито да го гледат, нито да четат.
 Преди време приготвях "фудули де куркан" или пуешки момици, т.е. пуешки тестиси, но от кумова срама ги нарекох "момици". То момиците са съвсем друга история, но както и да е ... 
 Някъде им казват "бели бъбреци", или "ядки" и все от куртоазия - да не би да се засегне някаква деликатна струна в душите наши ... :) , а други не толкова деликатни - "мъдурки". Щях да пиша - "топките на попа", ама ... :)

Е точно на това попаднах в един магазин и купих няколко пакета.
Продават се замразени, цената им е направо прилична.
Количеството от 250 грама е напълно достатъчно за мезе за двама с хубаво питие.








Размразявам се в купа с хладка вода.
Измиват се добре, почистват се от разни ципи, ако има такива и се изкисват за около час като във водата се добавят по 1-2 с.л. оцет и соев сос.
След това на два-три пъти се заливат с вряла вода просто за по няколко минутки. Водата се излива и пак вряла вода.
Не е необходимо да се варят- това им е напълно достатъчно. В последната вода се слага 1 ч.л. сол и се оставят така със солта.
Задушават се в силно загрят тиган буквално за 6-7 минути с малко масло като се добавят 2-3 ск. пресован чесън и се опиперяват с бял или черен пипер. Колкото леко да променят цвета си.

Други подправки не са необходими.
При задушаването добавката на ароматен алкохол (уиски, узо или др.п.) е екстра и въпрос на мерак.

Става страхотно мезе - върви си с добре изстудена водка, бяло вино или бира.

Още веднъж, с това мезе за любители мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

понеделник, 23 април 2018 г.

Пролетна фантазия


 Започвам от там, че това е наистина една пролетна фантазия, невероятно вкусна и лесна за изпълнение.
 Необходими са за 4 порции пресен зелен чесън 1 връзка и зелен лук 2 връзки, лапад 2 връзки (или спанак 500 грама), 1 морков, 1 главичка стар лук, сол и черен пипер на вкус, пресен джоджен и четири яйца.
 В изпълнението най-пипкавата работа е измиването, почистването и нарязването на зелентиите. Всичко друго става за има няма 20-а минути.
 В голям тиган в малко мазнина се задушават стария лук, моркова пресния чесън и лук и накрая се слага и нарязания лапад като се налива съвсем малко топла вода (около 3/4 ч.ч.). Овкусява се със сол и черен пипер и джоджена. (Добавям от моите сушени зеленчуци за подправка 1 с.л.).
 Ако задушените зелентии са редки, т.е. имат повечко сос, може да се добави 1 ч.л. царевично нишесте, размито в малко хладна вода.
 По желание може да се настърже и малко сирене или кашкавал при зелентиите, но това е екстра.
 Всичко това отнема 10-12 минути.


Подходяща тавичка се намаслява.
Е, ама няма да съм Я, ако всичко е постно.
Затова в единия ъгъл плеснах едно огромно кюфте.
В тавичката се изсипват почти сготвените зелентии.


С лъжицата се правят вдлъбнатини и във всяка се чуква по едно яйце.
Това с разкъсания жълтък е моята част - отдолу е каймата.




Пече се за 10-а минути във фурничката, колкото яйцата да се забулят.
 Голяма вкуснотия!

 Най-доброто в това ястие е, че продуктите могат да варират според наличните.
Дори и моето кюфте бе станало страхотно.

Лесно, вкусно и много бюджетно ястие.
Дори всички продукти да се купят от пазара, цената му няма да надвиши 5 лв за четири вкусни порции.

неделя, 22 април 2018 г.

Телешки (говежди) дроб с уиски


 Пак става дума за телешки дроб, но определено това не е рецепта. За приготвянето на телешки, свински или патешки дроб съм писал доста пъти, но това е един напълно коренно различен начин.
 Резултат е навероятно бързане и поради това експеримент.
 Бях попаднал на един разкошен телешки дроб, а трябваше да се приготви буквално за минути, което изключи всички варианти в които съм го правил.
 Няма да давам количества, защото е излишно.
 Дробът на бърза ръка се нарязва на ивици с широчина около 2 см, съвсем на бързо се почиства от ципи и кръвоносни съдове. Всичко отнема няколко минутки.
 Нарязаният дроб се хвърля в подходяща съдина и залива със 100-а мл бърбън (при липса може и някакво друго уиски), като не забравяме и да му сипнем малко черен или бял пипер. Нека си постои там 10-а минути (макар че колкото повече, толкова по-добре) - просто докато се нарежат доматите и салатата.

Междувременно в тигана се загряват 1 с.л. масло и 1-2 с.л. олио и дробът се пуща в силно загрятата мазнина на малки партиди от по няколко парчета като се разбърква.
В момента в който промени цвета си и започне леко да се зачервява, се вади и слага в друга съдина - това става за 4-5 минути.
Пържи се следващата партида.
Накрая всичкият дроб се връща в тигана, залива се с уискито от мариноването и се добавят още 100 мл бърбън. Посолява се, затваря се с капак и буквално след 1-2 минути котлонът се изключва.
 За няколко минути алкохолът се изпарява, но остава ароматът му.
 Може да се разбърка още един два пъти и е готов за сервиране.

 Предполагам, че по този начин ще се приготви и свински или пилешки дроб.
 Невероятно крехък и вкусен, направо Дзверски вкусен дроб се получава.

 Дет` викат хората - ядеш и ревеш от кеф...

 Пробвайте смело и няма да съжалите.
 НАЗДРАВЕ!

събота, 21 април 2018 г.

Филийки на скара (грил тиган)


  Това просто е един различен начин да се оползотвори стар хляб. Няма да спра да повтарям приказката на Баба, че да се изхвърля хляб е грехота.
 Обикновено старият хляб отива за пържени филийки, за крутони, смлян - за галета и т.н.
 Е ама пържените филийки омръзват и това е един перфектен начин да ги заменим с филийки на скара или грил тиган.
 Хлябът (в случая много изсъхнала франзела) се нарязва на филийки. 
 В купа се разбиват яйца с прясно мляко, щипка сол, черен пипер и олио. (Носи и други подправки - въпрос на вкус).
 Филийките се напояват в тази смес и се пекат на грил тигана или на скарата.
 За 1/2 франзела отидоха: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 2 с.л. олио; сол, черен пипер, 1/2 ч.л. кимион.
 Стават страхотни. 
Може да се хапнат като за закуска и дори като мезе или канапе за някой кюфтак...

Кукуреци или агнешки дреболии на шиш


 Кукуреци или кукуреч, не знам кое е по-правилно. Не знам дали е гръцко или турско. Но агнешки дреболии на плосък шиш, увити в агнешки чревца и опечени на жар съм ял както в Гърция, така и в Турция. В Турция съм ял и само агнешки чревца, приготвени по този начин.
 Не споря с когото и да е и за каквото и да е. До сега не бях правил, защото не се бях сещал за тях. Сега по Великден имах нужните продукти- агнешки дреболии - черен дроб, бъбречета, сърце, момици и агнешки чревца. И по моя преценка булото е задължително.
 В Гърция съм опитвал с бял дроб, но бяха прекалили с него и по-скоро беше бял дроб, увит в два три реда чревца (което не ми хареса). 
 Затова ще споделя как ги направих, включително и със забележките си...
 Поради липса на плосък шиш ползвах дебело шишче.
 В направията няма нищо сложно, но се оказа, че навиването на чревцата ми се опря.
 Дреболиите се измиват и нарязват с големина преблизително 2,5х2,5 см. Овкусяват се със сол, черен и червен пипер на вкус. Не пропуснах и малко лютив червен пипер, че предпочитам да стане леко пикантно.
 Най-пипкаво се оказа почистването и измиването на чревцата, защото иначе рискът всичко да е гадно на вкус е твърде голям. Не знам защо, но колячите си имат някакъв стандарт и ги нарязват с дължина приблизително един метър. 
Пада яко миене чревце по чревце. Оказа се, че най-добре работи стария метод с дълга пръчка (дървен шиш), да се обръщат с вътришността навън и да се измиват обилно на течаща вода. След измиването - изкисване във вода с оцет поне за час; смяна на водата и киснене с лъжица сода. Само така губят миризмата си и от болножълтеникави стават приятно бели. 
Дреболиите се нанизват на шишчето като редуват и от двата му края трябва да се остави свободно място - поне по 3 см.
Чревцата се връзват едно за друго - поне четири броя...
И тука оцених ролята на булото, с каквото не разполагах. То е направо задължително, защото с него добре се увиват дреболиите и тогава вече навиването на чревцата е пей сърце.
От снимката се вижда, че при липса на було, навиването си е направо кауза пердута. Поизхитрих се след първото - чревцето се нанизва на острия край на шишчето и сетне направо на другия му край, за да се получи като някакво надлъжно увиване, което да пречи на чревцата да влизат между дреболиите... Е този път не се получи много фотогенично, но следващия път за Гергьовден ще да е по-добре... Не бива да се забравя да се осолят и чревцата.
Следва печене на барбекюто - до хубаво покафеняване на чревцата.
Перфектни на аромат и на вкус.
След запичането дори и придобиха поне мънинко търговски вид, но при аромата им кой да се интересува от вида!?
Дзверски вкусно мезе.
Въпреки не дотам красивия вид, съм доволен и сигурен, че следващия път резултатът ще е по-красив на вид.
Насладих им се с компанията на зелена салата, варени яйца и доста питие...
Мезе за ценители на агнешките дреболии. Правете смело - когато готвиш за себе си, не винаги видът е определящ.
Важното е да е вкусно.
НАЗДРАВЕ!

вторник, 17 април 2018 г.

Домашен пуешко-пилешки салам


 Навярно няма да ми омръзне да повтарям, че от домашно направения салам няма по-вкусно и полезно нещо.
 За саламите съм писал доста и затова няма да се повтарям с изключение на едно правило, което не трябва да се забравя - суровината трябва да е студена през цялото време на подготовката, т.е. температурата на месото да не надхвърля 10-12С, но колкото по-студено толкова по-добре.
 Този пуешко-пилешки салам е направен малко по-различно от другите като технология и затова го споделям.
 Съставките са обезкостени 3 пуешки и 2 пилешки бутчета. Как се обезкостява пуешко бутче също съм показвал.

Необходимите продукти:
  • 700 грама месо от обезкостен пуешки бут
  • 300 грама месо от обезкостено пилешко бутче
Подправки:
  • 22 грама сол (този път само обикновена готварска - тъй като ще се консумира бързо, не се налага добавка на нитритна сол)
  • по 1 ч.л. червен пушен пипер, черен пипер и захар
  • 1/2 ч.л. чесън на прах или на гранули
  • 1/4 ч.л. индийско орехче
  • 1 ч.л. с връх царевично нишесте
  • 100 мл хубаво бяло вино
Разбира се трябва и колагенова обвивка за пълнене - тази е с диаметър 45 мм, но ако има по-голяма, по-добре. Ако няма такава обвивка, може да се стегне в стреч фолио и алуминиево фолио и т.н.

Изпълнението не е трудно- дори бих казал, че този салам се прави много бързо.

Изстуденото пуешко месо се нарязва на ситни парченца (може и да смели на едра решетка), а пилешкото - на едри парчета, примерно 1,5х2 и 2х2 см.
Слагат се всички подправки, налива се и виното. Всичко добре се разбърква и заминава в хладилника, докато колагеновата обвивка се накисва.
Следва пълненето. Гледам всяко саламче да е дължина 10-а см. Така след като се начене свръшва наведнъж или максимум на два пъти.
Трябва добре да се натъпче месото през фунийката и ако има въздушни джобчета, да се боцне с игла.
Следва варенето. Този път го правих по-различен начин - наредих ги в тавичка с вода и във фурната на 80С с вентилатор докато стигнат температура във вътрешността 70С. Ако се ползва точно този метод, във водата трябва да се сложи поне 1 ч.л. с връх сол, защото иначе солта от саламчето се изсмуква и може да стане леко безсолно.
Следва охлаждане в студена вода, подсушаване и престой в хладилника от една нощ.
Получи се с много хубав вкус, твърда консистенция, която може да се реже тънкофайски и да държи форма, без да се разпада.
При това и ароматен.

От посоченото количество излиза почти един кг готов салам, на който при цена 3 лв/кг пуешко бутче, цената също е почти 3,00 лв.
Може да се прави смело, резултатът е гарантиран.
Както повече да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

понеделник, 16 април 2018 г.

Ягодов чийзкейк без печене


Това е най-лесният и буквално най-мързеливият чийзкейк, който може да се направи набързо, а резултатът да е дзверски вкусен.
Необходими са две пакетчета бисквити, ама не обикновени, а някакви шоколадови, какаови или такива с ядки (стандартно са по 200 или 230 гр), 1 пакетче масло - 125 грама; 4 пакетчета сирене крема по 125 грама, една опаковка сирене маскарпоне - 500 грама, 150 грама пудра захар и сладко от ягоди (конфитюр) поне едно бурканче - 330 грама.
В изпълнението няма нищо сложно:
Бисквитите се натрошават - може в блендер, може завити в найлонова торбичка, всеки знае как да го направи. Смесват се с разтопеното масло и внимателно се разстилат на дъното на затваряща се форма за печене върху фолио.
Кремата сирене заедно с маскарпонето и пудрата захар се разбиват с миксер и нанасят върху изстиналата основа от бисквитите.
Отгоре се нанася сладкото сладкото от ягоди и се оставя в хладилника поне за няколко часа добре да стегне.
Бързо, лесно и като резултат невероятно вкусен чийзкейк без печене и без врътки.

Пълнени свински гърди ала Шеф Кольо



 И тази дзверска вкуснотия си има история, но този път ще я спестя, че днес нещо не ми е ден за истории. Дано само не се получи твърде сухо описанието, но ще бъда по мои си причини пределно кратък.
 За направията са необходими:
  •  парче свински гърди с ребрата около поне 2 кг
  • 400 грама свинска кайма (може и друга, но тази е за предпочитане)
  • 150 грама чоризо
  • 150 грама варено пушен бекон
  • 125 грама моцарела (едно пакетче), нарязана на ситно
  • 1-2 печени и белени червени чушки (при липса може да се заменят с мариновани или с камби)
  • 10-на черни маслини, които трябва да се обезкостят
  • трохи от хляб (примерно две земелчета смляни в блендера) и оставени да се оветрят
За овкусяването на гърдите: сол (около 40 грама), по 1 с.л. сладък и пушен червен пипер; 1 ч.л. черен пипер; по 1/2 ч.л. кимион и чесън на прах; по 1 1/2 ч.л. суха мащерка или риган; малко олио за намазване
за каймата: 1 малка глава ситно нарязан и задушен лук и съвсем малко сол (буквално на върха на ч.л.)

В изпълнението няма нещо особено трудно, но за някои неща иска малко търпение:

Парчето гърди се оформя като правоъгълник и с остър нож се оформя "джоб" като се реже от долния им край към горната кост плътно по ребрата. 
Всички подправки се смесват (без олиото) и хубаво се втриват в месото - отвътре и отвън. 
Завиват се в стреч фолио и заминават в хладилника поне за 24 часа.
Всъщност направата на "джоба" е и най-тънката работа.
От там нататък работата е лесна.
В подходяща съдина се слага каймата и размесва.
Всички останали продукти - чоризото, бекона, печената чушка, маслините, моцарелата се нарязват на ситно и всичко се меси добре заедно с хлебните трохи.
Плънката е готова.
Въпрос на желание е да се добави още нещо като ситно нарязана кисела краставичка и каперси, или мариновани гъбки...
Макар че вложените до тук са достатъчно и дават достатъчно аромат...
Вече е ясно - плънката се напъхва в "джоба" и разпределя равномерно.
Отворът може да се зашие с дебел конец, но е доста по-лесно с предварително намокрени дървени шишчета.

С острия нож от горната страна на бебока се правят недълбоки разрези.
Намазва се обилно с олио, за да получи гланц при печенето.
Прехвърля се в тавичка - желателно върху скаричка (ако няма не е фатално), налива се буквално 1 пръст вода (бира, бяло вино - въпрос на вкус). Пече се в предварително загрята на 230С фурна, като след първите 10-а минути температурата се намаля на 180С. Времето за печене е около 1 час и 30 - 40 мин. Зависи от фурната, зависи дали ще е на ветилатор и т.н.
След изваждането се оставя за около 20-30 минути да поистине и се нарязва с остър нож покрай всяко ребро на порции.
На по-ящните може да се резнат и по две ребърца ...




За гарниране - делена салата, домати и краставици, варени картофи - кой каквото дУша му сака...
Е па някои не толкова срамежливи си ги хапнаха дори с дроб сарма.

Дзверска вкуснотия с неустоим аромат и да знаете много е "пиеща"... Иска си доста хубаво питие.

За финал - правете, наслаждавайте се и НАЗДРАВЕ!

неделя, 15 април 2018 г.

Великденска дроб сарма на барбекю и пещ


Дроб сармата е любимо ястие не само за нас, а за много българи. Но по Великден и Гергьовден се прави страхотната агнешка дроб сарма.


 По тези празници се прави в големи количества, тъй като се събираме всички и то с много приятели.


  След като показах няколко снимки, нека да пристъпя по същество.
  Дроб сармата се прави в една голяма голяма тава за пещ, за да има за всички, че понякога и за "из път". 
  Сваряването на агнешките дреболии не е проблем, но запържването на ориза и сглобяването на сармата си беше малък панаир...
  До тази година, когато на един от младежите му хрумна тази процедура да се прави на барбекюто- точно така  и без майтап - на барбекюто.

Барбекюто е достатъно голямо и мощно, а стандартната тава за пещ изглежда малка в него.
За напълването на такава тава са необходими:
 два комплекта агнешки дреболии (бял и черен дроб, сърце, момици), но не бива да се забравя от черния дроб да се отдели малко - за кукуреци или за скарата. Бъбречетата не отиват в дроб сармата и те са със същото предназначение. Булото също се отделя, защото дроб сармата е  със заливка.
 поне 3-4 метра от чревцата, както и  1,2 кг ориз; около 300-350 мл олио; 3-4 глави лук, нарязан на ситно; 3-4 връзки пресен лук и поне 1 връзка пресен чесън; 30-а листа лапад; пресен джоджен, сол и черен пипер - на вкус; 
 За заливката: поне 3 кофички кисело мляко; 5 яйца; приблизително половин пакет брашно и 1 ч.л. с връх сода.
 В изпълнението няма нищо сложно:
Дреболиите заедно с чревцата се сваряват в леко подсолена вода като при варенето се отпенват.
След изстиването се нарязват на ситно, а бульонът се прецежда. Трябват ни около 3,5 литра, но ако не е толкова се долива топла вода.
Товата се слага на барбекюто, олиото се загрява и в него първо се запължва стария лук - колкото да омекне и леко промени цвета си.
  Следва запържване на ориза докато стане стъклен. Сипват се нарязаните дреболии заедно с бульона.
 Силата на барбекюто се намаля, затваря се с капака и се оставя така за 20-а минути да покъкри.
Последно се слагат зелентиите и подправките - сол и черен пипер.
 От време на време се вдига капака и надзирава.
 Все пак за първи ползваме барбекюто като котлон или печка.
 За около час и петнадесет минути от слагането на тавата в барбекюто, дроб сармата е направо готова.

Продуктите за заливката се разбъркват и нанасят отгоре.










Тавата заминава за 10 минути в загрятата пещ - колкото заливката да се запече.
След тези 10 минути тавата се вади и се пъха отново в пещта наобратно, за да се запече и от другата страна.
Всеки знае, че в пещ нагряването и запичането откъм дъното на пещта е доста по-силно отколкото откъм вратичката.



 След още 6-7 минути дроб сармата е запечена и готова.
 Нека си почине малко (поне 30-а минутки) и е готова за нарязване и сервиране към агнешкото.

 Неверояно вкусна и ароматна.

 Признавам си, на мен студена дори ми хареса още повече.

 По същия начин може да се направи и на фурничката в къщи, но в пъти по-малко количество, но за направата на такава голяма тава дроб сарма барбекюто се оказа направо идеално.

НАЗДРАВЕ!