сряда, 14 септември 2016 г.

Запеканка от червена капия и сирена



























 След като правих Кюфтета от печена червена капия със сирене, просто ми артиса доста от изходния продукт - бях направил доста голямо количество "заготовка", а беше безсмислено да напържвам всичко, тъй като двама човека не бяхме в състояние да ги хапнем - дори и с повечко питие.
 Затова пък направих една невероятно вкусна запеканка, която направо "обра точките" и то до толкова, че не мога да кажа кое беше по-вкусно - дали кюфтетата или запеканката? Въпреки че всяко от тях си има своите вкусови достоинства.
 Необходимите продукти са печени, обелени и блендирани червени капии, сирене (или няколко вида сирена), лук и чесън, подправки - всичко, както е посочено в описанието на кюфтетата, както и няколко яйца.
 А приготвянето - повече от елементарно:


Тавичката леко се намаслява и цялата смес се сипва в нея.

С лъжицата се правят няколко "гнезда", в които се чуква по едно яйце.

Един обелен домат се нарязва и се разхвърля тук таме.

Отгоре се настъргва моцарела (или кашкавал).




Така подготвената тавичка заминава във фурната, която е предварително загрята на 180С.


Пече се около 20-25 минути, т.е. докато яйцата леко се "забулят".

Може и повече, но ние ги харесваме с рохък жълтък.






Е това е - вечерята за 3-4 човека е готова.

Невероятно вкусно и актуално точно за момента.

Порцията е на началната снимка - върви си с цедено кисело мляко и чесънче.

Освен като основно безмесно хапване става и за мезе към изстуденото питие.

Невероятна вкуснотия!

понеделник, 12 септември 2016 г.

Кюфтета от ...печена червена капия



























Тези необичайни, доста необикновени, но за сметка на това Дзверски вкусни кюфтета (признавам си, макар и без месо), се появиха съвсем случайно.


Бях се засилил да си правя любимата разядка от печени червени капии със сирене.

Няма да споменавам колко ми е любима (почти колкото мръФките), а и при това е невероятно мезе за питието.
Впрочем май само с нея мога да пия ракия ракия с удоволствие и да "изневеря" на бърбъна си.

Изтърбуших чушките и вместо да ги сложа на скарата да се пекат като друг път (с тавичка с вода отдолу), ги нъхнат в една тава, хакнах 1 1/2 глава обелен лук, 1 лютивичко чушле, няколко чери доматчета, че и дори 2 филийки хляб (да поемат соковете). Леко осолих и ръснах със зехтинче.
Направих го, защото ме домързя да вадя голямата тава и да ги пека по обичайния начин.


Опекоха се на 230С за около 35 минути до пълна готовност. 

Бегло почистване на люспите на чушките и още всичко топло в блендера.
Смляха се чудесно и им бухнах една бучка сирене около 100 грама с идеята да бъде размачкано.
Само че нещо се поувлякох.




След натрошаването на сиренето последва и едно яйце.
(И досега не ми е ясно защо го сложих - май ми беше подръка).











 по 1 ч.л. кимион, риган и черен пипер.







 


последва 1/2 връзка магданоз на ситно

2 скилидки пресован чесън и 1 глава лук на ситно.

едно изостанало парче почти втвърден кашкавал - около 50 грама на ситно.

и още една бучка сирене - около 50 грама.



 В крайна сметка стана нещо, на което му казах "Сбогом разядка!". 
 Па и беше се получило доста гъсто и в този момент ми хрупна, че ако го сгъстя още малко, ще мога да оформя .... КЮФТЕТА.
 Последваха две супени лъжици брашно - да сгъсти и с омазнени ръце да се късат топчета, които оваляни в брашно станаха точно Кюфтета.


Речено и сторено:

Бяха оформени и запържени на среден котлон до хубаво зачервяване от двете страни.










Красавци - кюфтета.



 Нарочно не давам количества - всичко е описано по-горе, а и всеки може да го направи по свой вкус.




 



Разчупено - стегнато кюфте, пухкаво отвътре ...
Последва сервиране с кисело мляко (и пресовано чесънче).

Дзверски вкусни и пак невероятно мезе за питието.

Струва си да се опита....


полезен съвет - да запазим хляба свеж



Не е нещо ново, може би всеки го знае, но все пак...
Понякога ще пътуваме или ще отсъстваме по-дълго време, а в къщи има доста хляб, който няма как да бъде изяден, а си е грехота да бъде изхвърлен.
Просто решение е хлябът да се сложи в хартиен плик (сетне в найлонов) и да се постави във фризера. И камерата на хладилника върши същата работа.
След това - вади се от фризера, прехвърля се в хладилника до размразяването му. И опаа - хлябът се оказва напълно пресен и страшно вкусен, без да е загубил каквото и да е от вкусовите си качества.




 Ето го: след 14 дни във фризера, а на първата снимка - вече размразен и нарязан.