Палачинки без брашно

 За любимите като закуска палачинки има хиляди рецепти за направията им. Няма да изненадам някого и с тези палачинки без брашно, но понеже за пръв път правя такива и съм приятно изненадан, ги споделям.

 За около 15-на броя са необходими: 4 яйца, 1/2 л прясно мляко, по 1 ч.л. сол и захар, както и царевично нишесте и студено масло за намазване. 

 Въпросът за количеството нишесте е доста относителен, но трябват около 6 пълни с.л. или малко повече.

 Всичко от изпълнението е като при обикновените палачинки, но има и някои особености:

 В подходяща купа с бъркалка се разбиват яйцата, солта, захарта и прясното мляко. Слага се и нишестето лъжица по лъжица (препоръчвам - така по-лесно се разбива, а не като мене почти наведнъж цялото количество). Като се сложат 5 лъжици и добре се разбие, нека сместа си почине 15-а минути. 

 След това отново се размесва, тъй като не трябва да се забравя, че нишестето леко се утаява на дъното. Прецених, че е рядка консистенцията и добавих още една с.л. нишесте.

  

 Стана като гъст айрян. Ако се добави малко повече, сместа става по-гъста и палачинките по-дебелички. А с тази консистенция стават много финни.

 Тиганът за палачинки добре се загрява, намаля се силата на котлона (от 9 степени на 6-7-ма степен). Тестото се налива с черпака. Преди всяко загребване с черпака, сместа трябва да се разбърква.
 Тъй като са тънки, се пекат много бързо - буквално за 1,5 - 2 минути от едната страна и минутка от другата. Нареждат се една върху друга като леко се смазват със студено масло (бучка, набодена с вилица).

 Много тънички и финни. Не се разкъсват.

 Сервират се с мармалад (домашен), сирене и т.н. - на който, както му харесва.

или пък с любимо сладко. В случая с новото сладко от череши.

П.П. На пакета пишеше - без глутен, което означава, че са  диетични и подходящи за хора с проблеми с глутена, на които се хапва вкусна палачинка.

Сладко от череши - по различен начин

 Сладко от череши, прави се лесно и единственото досадно нещо е почистването на костилките.

 Всеки си има рецепта, но моята е малко по-различна и затова я споделям.

 На кг добре узрели и почистени череши са необходими 700 грама захар. Обикновено препоръчват колкото плод, толкова захар, но според мене става артък сладко.

 Черешите се измиват и почистват от костилките. Слагат се направо в тенджерата, в която ще вари сладкото и се насипват със захарта - череши, захар, череши, захар.

 Оставя се да престоят така една нощ. Пущат всички сокове и част от захарта се разтваря. Никакво доливане на вода.

 Тенджерата се поставя на средно загрят котлон (т.е. на половината му мощност). Когато захарта се разтопи изцяло, с решетъчна лъжица черешите се прехвърлят в друга съдина и силата на котлона се намаля до 1/3 от мощността на котлона (при девет степени, на трета или четвърта).

 Оставя се сосът да си къкри бавно докато се сгъсти добре - почти с консистенция на мед. Отнема горе долу 2 часа (на 4 л тенджера със соса на 3 кг череши и 2 кг захар). Хубавото е, че през цялото това време сосът си къкри, почти не се пени и не се налага да го наглеждаш и разбъркваш.  Ако случайно се запени, пяната се отделя, но е около 1-2 с.л.

 Когато сосът се сгъсти като мед, внимателно се сипват отделените череши вътре. Самите те имат още сос и са меки и сладкото в този момент е рядко. 

 Слага се и 1/2 лимон или няколко резена от него и се оставя сладкото да си къкри. Може и съвсем слабо да се усили котлона с една степен.

 Сладкото не завира, а бавно се вари. Също почти не се отделя пяна.

 Когато се сгъсти до желаната гъстота, се вади лимона, добавя се 1/2 ч.л. лимонена киселина и още топло се пълни в сухи бурканчета.

 Обръщат се с капачките надолу до изстиването им.

 От снимките всичко се вижда:

Престояват така - спокойно може една нощ, че и повече ако са в хладилника.

 

Захарта вече е разтопена.

Плодовете са отделени и сосът е започнал да се сгъстява.

Вижда се, че няма пяна, която да се отстранява.

Готово си е да чака зимата и палачинките. В едно две бурканчета съм добавиш орехи и бадеми. Въпрос на вкус.

П.П. Хубавото на този начин на приготвяне е, че не се налага постоянно да му висиш на сладкото. Не се налага да се бърка често. Плодовете се запазват цели и здрави. 

На пръв поглед е много трудоемко - заради сложните обяснения, но в действителност не е така.

Маринован млечен чесън - полезно предложение

 Колко е полезен и чудотворен е чесънът няма да обяснявам. Няма и да обяснявам колко по-вкусен е млечният чесън, какъвто сега има в изобилие. Само казвам, че е страхотно мезе... :)
 И тъй като не е публикация, а просто едно полезно предложение само ще кажа, че за целта ползвам малки бурканчета от детско пюре или бурканчета от лютеница ( с обем около 350 мл).
 Чесънът не е необходимо да се чисти, а само се начупва на отделни скилидки, които се пълнят в бурканчетата. 
 Впрочем, предпочитам да го почистя от люспите, тъй като сетне ми е по-лесно, па и ги употребявам за овкусяване на зехтин.
 Когато се ползват по-големите бурканчета, във всяко бурканче се слага по една чаена лъжичка с връх сол и захар и по две с.л. оцет. Долива се с преварена и леко топла вода. Добавят се 2-3 зрънца черен пипер, един аспирин и се завършва с една клонка копър. Затварят се. Три-четири дни стоят на лесно място, като от време се обръщат.
 Прибират се на хладко и са готови за употреба.

 Малко пояснения: 
*много хора, предварително варят маринатата (сол, захар, оцет, вода), което при слагането на аспирин намирам за излишно и не го правя.
*някои стерилизират бурканчетата за няколко минути. И това не съм правил. 

 И в общи линии това е базовият вариант. Количествата на захарта или оцета могат да се променят в зависимост от предпочитанията.

Тук на снимката е чесънче от миналата година, в което вместо захар е сложен мед и за по-пикантен вкус - една чили паста. То и затова изглежда леко мътничко ... :) Ама е невероятно на вкус.