Няма по-вкусно нещо от домашно приготвената наденица.
Хем знаеш какво има в нея, хем си я правиш по собствен вкус.
От много време не купувам готови наденици, а предпочитам да си направя. Веднъж като им хванеш чалъма, сетне е лесно и направо ги правиш с кеф докато пийнем едно две питиета и хвърляш едно око на скучния политизиран телевизор.
Този път ще представя една кълцана наденица, която бих нарекъл три в едно. Кълцаната наденица я предпочитам пред смляната, защото така се усеща много повече вкуса на месото.
Предварително казвам, че давам количествата за кг, но правя поне 2-3 кг, да не се налага често често да се прави.
Необходими са:
свинска плешка - 0,800 грама
свински гърди - 0,200 грама
свински черва за пълнене
подправки:
20 грама сол (1 с.л.); пушен червен пипер -5 гр. (1 ч.л. с връх) и млян черен пипер - 5 грама (1 ч.л.); кимион - 3 грама (1/2 ч.л.); захар - 1 ч.л.; от 7 до 10 гр. стрита балканска чубрица (2 ч.л. с връх).
Заради чубрицата е "Балканска" - придава един такъв по-особен аромат. Може и без нея, но е добре да се замени с поне 1 ч.л. риган.
50 мл водка или уиски (слагам дори и малко повече)
150 мл студена вода (за препоръчване е кубчета лед)
Изпълнението не е трудно - просто иска малко търпение и умело боравене с острия нож.
Желателно е месото да е добре изстудено - почти на ръба на замръзването, защото тогава се реже най-лесно. Първоначално се почиства от ципи и др.п. неща, сетне се нарязва напречно на филийки и после на много ситни късчета. Може и както е на дъската леко да се насече със сатъра.
Прехвърля се в подходяща съдина, слагат се всички подправки, алкохола и бучките лед и се меси поне 10-а минути.
След това се покрива със стреч фолио и заминава в хладилника за 24 часа (демек от тази вечер за утре вечер). Този етап при суровата наденица за печене може да се прескочи. Достатъчно е да престои и час-два.
Следва процедурата по пълненето в червата, които предварително са изкиснати за 20-30 мин. в хладка вода. При по-малки количества не е необходима и машинка.
Червото се нанизва направо на фунията, връзва се и се пълни с ръка. Не е необходимо да се тъпче много много.
Най-лесно става като се напълни цялото парче черво.
След това се усуква през 10-12 см., връзва и наденичките са готови. Може тук таме да се бодне с игла да излезе въздуха.
Оставят се за една нощ върху дъска с домакинска хартия (да се пообветрят). Сетне се нареждат върху нещо плоско във фризера до пълното им замръзване. Така по-лесно се пакетират по няколко броя в пакетчета и не замръзват една за друга.
Това е.
Е не съвсем:
Така подготвените сурови наденички имат няколко приложения:
Печене:
Могат да се опекат на скарата или на грил тигана. Затова не се тъпчат, а трябва да останат леко "рехави" (или да са добре надупчени), за да не се пръскат при печенето.
След вадене от фризера се изчаква съвсем малко да се отпуснат (не до пълно размразяване) и направо се пекат. Така стават по-сочни.
Варене:
В тенджерка се слага вода, която трябва да заври, след което се намаля силата на котлона наполовина и се изчаква водата да започне да къкри (температура не повече от 80С) и се пущат пресните или добре размразени наденички. Стигат им 20-а минути за сваряване. Сетне се охлаждат и остават в хладилника за няколко часа.
Става едно доста приятно домашно саламче.
За готвене:
Както са си замразени, могат направо да се пуснат в тенджерата с боба, зелето, картофите и т.н.
За сушене:
Ако се предвидят за сушене, просто се прескача слагането на водата и се пълнят по-плътно и ако някъде е останал въздух се вади с познатия метод с дупченето с игла.
Сушенето става на хладно, проветриво и сенчесто място.
Сега през лятото - на скарата в хладилника. Тези на снимката са на третия ден след престой в него.
След 12 дни в хладилника - обръщане всеки ден върху решетката е загубила точно 50 % от първоначалното си тегло.
На пипане и на аромат е перфектна. Малко трудно се бели, но след като леко се намокри и подсуши, вече не е проблем.
Беше изпробвана.
Дзверска вкуснотия.
