Лесна питка с коприва без месене

Тази изключително лесна и бърза за приготвяне питка е резултат на една хрумка, която се появи след направата на кашата с коприва и поради факта, че хлябът бе привършил.

Самата питка се забърква буквално за пет минути, изчаква се максимум 15-20 минути преди печенето, а самото то продължава около 25 минути.

Необходими са

около 500 грама брашно

по 1 ч.л. сол, захар, суха мая и бакпулвер

около 300 мл вода - по равно от варенето на копривата и чиста вода

3-4 с.л. варена и нарязана на ситно коприва (в случая ползвах вече сварена с добавка на няколко стръка джоджен)

Изпълнението е повече от лесно:

В подходяща купа се сипва брашното. Добавят се солта, захарта, маята и бакпулвера, както и нарязаната коприва.

Налива се водата и се разбърква с лъжица буквално няколко пъти.

Трябва да се получи меко и лепкаво тесто, което все пак да държи форма. 

Фурната се загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене - тъй като липсваше, се намазнява и поръсва с брашно.

В нея се сипва тестото.

Изчаква се фурната добре да загрее.

Тавичката се слага във фурната, включва се вентилатора и се пече за около 25 минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се покрива с кърпа за 10-а минути и питката е готова за хапване - със сиренце, например.

Много пухкава, ароматно дъхава питка.

На другия ден е още по-вкусна.

Прясната коприва и джоджен могат да бъдат заменени със сушени.

Наистина се прави много лесно, а резултатът е изключително вкусен.

Коприва каша

С това простичко и разпространено ястие няма да изненадам когото и да е, но ще споделя и моя му прочит...

В последните топли дни на октомври копривата пусна отново крехки листенца по връхчетата - какво по-хубаво от това? 

За направата на поне 4 порции са необходими 

коприва около 400-500 грама, която се измива добре и сетне на два пъти се залива с вряла вода (като втората вода не се изхвърля)

1 глава лук, обелен и нарязан на ситно

2-3 скилидки чесън (носи и повече), нарязани на ситно

3 с.л. брашно

поне 2 ч.ч. прясно мляко

1 ч.л. червен пипер, сол и черен пипер на вкус

няколко стръка джоджен и 1/2 вр. магданоз

4 яйца

масло и олио по 1 с.л.

Приготвянето е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В загрятото масло с олио се запържват съвсем леко лука и чесъна.

Добавя се 1 ч.л. червен пипер и брашното и енергично се бъркат за минута две - колкото брашното леко да промени цвета си.

На струйка се сипва около 1 ч.ч. от водата на копривата, а сетне и прясното мляко като се бърка добре, за да не останат бучки.

Като заври соса, се добавя и отцедената и нарязана коприва. Разбърква се и се оставя да покъкри 10-а минути на вече намален с поне 1/3 котлон.

В края на варенето се добавят нарязаните на ситно джоджен и магданоз, солта и черния пипер.

Внимателно се пущат яйцата на четири различни места. 

Затваря се с капака и котлонът се изключва.

За това време яйцата се пошират сами.

Сервират се като за всяка порция се слага по едно яйце.

Забележка: гъстотата се регулира по желание, но ние я предпочитаме по-гъста.

Леко, бързо и здравословно хапване.

Славяновска кълцана наденица (кълцаница)

След като се върнах в спомените си за село и направих Славяновския суджук, където съм описал цялата история, дойде ред на любимата ми кълцана наденица.

Всъщност, особеното при нея беше, че се пълнеше в свинското черво докато то свърши. Някои парчета ставаха по 3-4 метра, други - повече. Връзваше се само от двата края и се провисваше на саръка, навита на спирала. Така си съхнеше в зимника. След първото рязване на парченце, за нас идваше голямото предизвикателство - да си резнем без Баба да разбере и тайничко да си хапнем като го пекнем на печката.

Този път я направих по начина, по който се правеше, но не се получи огромната наденица и то по елементарна причина - липсата на цели черва. Оказа се, че в кутията "летен" запас съм сложил само нарязани на по 40 см черва. Е от това вкусът не пострада :)

Та да си дойдем на рецептата:

Необходимо е свинско месо - от плешката и бута в съотношение 35-40:65-60 %, т.е. 350 грама плешка и 650 грама бут.

Сланина не се слага. По желание, количеството на месото от бута може да се намали и замени с такова от гърдите.

Подправките са на килограм кълцано месо:

22 грама сол (3 ч.л.)

4 грама захар (2/3 ч.л.)

6 грама черен пипер (1 ч.л. с лек връх)

3 грама кимион (1/2 ч.л. или малко повече)

150 грама зелената част от праза или пък едно парче от нея с дължина около 25 см. (носи и повече)

В изпълнението единствената особеност е кълцането на месото. Само че в апартамента това е малко сложна задача.

Най-лесно се реже добре охладеното месо.

Реже се на произволни парчета - едни продълговати, други на кубчета, някои по-едри, други по-ситни.

След нарязването, на партиди под парче найлон или домакинско фолио, месото се начуква добре и прехвърля в подходяща съдина (тенджера например).

Празът се нарязва на ситно и заедно с подправките много добре се омесва с месото.

Оставя се на хладно място за 24 часа.

Следва пълненето на червата. В идеалния случай в цяло черво, но поради липса в момента - в отделните парчета. 

Пълни се плътно, да няма въздух. При нужда се надупчват с игла.

Провесват се на саръка да съхнат.

Беше топло и затова в сушилната камера след като изкараха една нощ на терасата.

Тука са на 8-я ден след камерата.

Вляво виси един домашен бабек, но за него в друг пост след като бъде опитан. Той иска доста повече време за сушене.

Наденичките искат още една седмица и ще са готови.

Сърце юнашко не успя да изтрае и на 9-я ден от пълненето, едно парче бе прежалено и пекнато на скарата - буквално за по 2-3 минутки от двете страни.

На 12-я ден вече е нарязано за дегустация.
Трябват му максимум още ден два.

Неописуемо....

Дзверски вкусно.

Наздраве!