вторник, 13 февруари 2018 г.

Банички от триъгълни кори


 Всъщност това не е баница, а съставна баница от няколко малки банички, които след опичането лесно се отделят и стават индивидуални парчета.
 Направията е изключително лесна:
 Необходими са триъгълни кори за баница. Продават ги в пакети най-често по 26 броя, но 26 банички ми се виждат много и затова ползвам половината за една доза.


За целта ползвам ей такива турски, каквито на нашия пазар има постоянно. Има и български.
А в краен случай може да се ползват и обикновени, които да се нарежат на триъгълници, но не си струва труда, след като има готови.
Освен корите, са необходими стандартните продукти - поне 3 яйца, 300 грама сирене; 1/4 кофичка кисело мляко; 1-2 с.л. брашно и 1/2 ч.л. сода, както и олио за намазване (макар че ползвам разтопено масло).
На едно от яйцата се отделя жълтъка за намазване отгоре.
В направията няма нищо сложно.
Яйцата се смесват с натрошеното сирене, киселото мляко, брашното и содата.
Всяка кора се намазнява леко, в широкия й край се слагат две с.л. от сместа, крайщата се подгъват и навива на руло. Готовите рула се нареждат в намаслена тавичка едно до друго. 
По желание могат да се ръснат и с малко газирана вода.
Отгоре се намазват с разбития жълтък в 2-3 с.л. прясно мляко и 1-2 с.л. олио (или разтопено масло).
Пекат се на 180С в предварително загрята фурна за около 30-35 минути или до хубаво зачервяване.
Печенето става доста по-бързо отколкото на обикновена баница.
След като са готови, се вадят, нареждат върху решетка и завиват с кърпа за 10-а минути.
Ето и едно вече нападнато парче.
Хем сочна, хем с хрупкава коричка.
От содата и брашното в плънката леко набъбват и стават още по-вкусни.
В интерес на истината, правят се доста по-бързо, отколкото описвах в момента.

Носят и всякакви вариации: сиренето може да се замени с извара или да бъдат поравно; Може да се направят с картофена плънка и с праз - направо неустоими; Може да се добави и настърган кашкавал.
Често към края на печенето ги наръсвам с настърган кашкавал.
Да не казвам пък каква Дзверска вкуснотия стават с кайма. Е стига толкова, че ще се олея и ще трябва да ходя да пека пак банички.
Вкуснотия голяма са и си заслужава да се направят.

петък, 9 февруари 2018 г.

Кебапчета в було с изненада


Както е обичайно при мене, това пак не е рецепта, а просто един начин да разнообразим скарата - този път кебапчетата, и да бъдат поднесени по оригинален и още по-вкусен начин.
Необходими са кайма за кебапчетата, която можем да си приготвим сами или пък готови, на който не му се занимава с това.
Було - В месарниците макар и рядко продават було, а може и да се поръча. Като попадна на такова, купувам в по-голямо количество и съхранявам във фризера.
За плънката- кашкавал, някакъв вид сирене или ситно нарязана кисела краставичка, мариновани гъбки, смесени с настърган кашкавал и т.н.
В изпълнението няма нищо особено:

Булото се нарязва на правоъгълни парчета. Не е страшно дори и да се накъса.
Кебапчето се сплексва, в средата се слага плънката и внимателно се затваря като с ръце се оформя в продълговатата му форма.
След това внимателно се увива в булото и с ръце се притиска да заеме правилната форма на кебапче.

Хубаво е известно време да престоят на хладно или във фризера.
Такива кебапчета се вадят от фризера и могат да се пекат буквално след 10-15 минути на загрятата скара и стават много сочни.

Просто и лесно, но обикновеното кебапче става Дзверски деликатес.

Наздраве!

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

Картофенички или картофени "минипалачинки"


Нещо за закуска, нещо много здравословно, нещо много лесно и то само с два продукта.
На практика това не е и рецепта.
За направията на закуска за двама са необходими два средни картофа и едно яйце и малко сол за овкусяване.
За по-голямо количество, се увеличава количеството на продуктите, напр. 4 картофа и 2 яйца и т.н.

Изпълнението е елементарно:


Картофите се обелват и настъргват на ситно ренде. Смесват се с разбитото яйце и леко осоляват - на вкус.


Получава се ето такава смес - доста е редичка, но това не й пречи. Позачудих се дали да я пасирам набързо с пасатора, но се отказах.


Пекат се в тиган с буквално две три капки мазнина, на средна сила на котлона. Сместа се изсипва с голяма супена лъжица в тигана. Отначало при сипването, течната част тръгва "да бяга", но с лъжицата се връща обратно към гъстата част.


Пекат се буквално 2-3 минути от едната страна и внимателно се обръщат с шпатула. Достатъчно е леко да се зачервят. И са готови.

Със сирене са страхотно вкусни.


А с петмеза от дуди са направо неустоими. Разбира се, вървят си със сладко, с мед и т.н.

Хубавото е, че може да се направят в най-различни форми - по-големи, по-дебели и т.н.

Наистина стават невероятно вкусни и не отнемат кой знае какво време за направата, а насладата от закуската е страхотна.
Сигурен съм, че ще се харесат дори и на капризни и злояди малчугани.
Опитайте ги, без да се притеснявате.