Домашни мини гофрети със салеп

 

    Защо "минигофрети" ? 

Ами много просто - сдобих се с минигофретник, кръгъл при това. Вътрешният му диаметър е почти 10 см и няма как да станат нито по-големи, нито квадратни.

Когато го изводих от кутията и обгорих с малко масло и измих, го пробвах с филийки хляб, но за това малко по-късно.

Просто нямах време и настроение да правя тесто.

За гофретното тесто знам, че по принцип прилича на кексовото, но е доста по-гъсто.

Не търсих рецепти из нета, защото в едно предаване по Фууд нетуърк показваха сандвичи от гофрети със свинско и куп неща. 

Поради тази причина реших да импровизирам на базата на видяното с тази разлика, че там 1/3 от брашното беше царевично.

И така какво направих като за първа проба:

4 с.л. с връх брашно пресях и смесих с 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. с малък връх захар и 2 ч.л. бакпулвер. Поради липса на ванилия (ванилин) добавих и 1 с.л. салеп.

В друга купа разбих едно голямо яйце с 70 мл прясно мляко и  50 мл олио.

Млечно-яйчената смес добавих на части при брашното и добре разбърках с телта.

Получи се доста гъста смес, която прецених, че е подходяща за печенето.

Оставих я да си почине докато добре загрее гофретника.

За първата си гофрета сложих 1 1/2 с.л. от сместа, но от снимката се вижда - започна да набухва и хукна да ме търси извън гофретника.

За следващите знаех вече - по средата 1 с.л.

Печене - ами до хубаво зачервяване.

Просто след 2-3 минути се повдига капака и визуално се вижда готовността им.

Вадят се в чиния много лесно - просто се повдигат с вилицата и можеш и с ръка да ги преместиш.

Не е необходимо да се мажат с масло или нещо друго.

От описаното количество продукти се получиха 8 броя гофрети.

Получават се с хрупкава коричка и меки отвътре. А салепът им придаде много приятен вкус - много по-добре отколкото с ванилин.

Могат да се сервират със сладко, конфитюр, мед, някакъв сироп или със сирене. Могат да се поръсят с пудра захар.

Или както филмчето, което гледох - да послужат като основа на "сандвич" с накъсано печено, ръснати с настъргано сирене и резенчета домат. Само че за този вариант в тестото захарта е доста по-малко.

П.П. и за пробата за хлебни гофрети: Просто се нарязват филийки с подходяща големина (желателно е да им сее отрежат коричките, което не направих) и се топят в смес от яйце, прясно мляко и ванилия и се пекат до зачервяване. Също стават много вкусни.

П.П. Ще се опитам да публикувам и други варианти, защото след тези, които станаха много вкусни, ще се правят и други варианти.

"Лепкави" пикантни свински ребра

 

    Свинските ребърца са ни любими във всякакви варианти - печени(на фурна, на скара и т.н.), варено печени, пържени или пък сготвени с боб или нахут... Ако започна да изреждам, няма да ми стигне цяла страница.

    Затова искам да споделя един мой вариант за направия насред лакърдията за ребърцата.

    Първо, когато купя свински гърди, си отделям гърдите от ребрата- не много старателно, а гледам да остане по тях не малко месце.

    Второ, нарязвам ги ребърцата покрай коста и така си го подготвям за готвене. Съхранявам вакуумирани във фризера по 10-а бройки - напълно са достатъчно за двама човека.

    Сега да взема да обясня как ги приготвям, че ще стана досаден инак.

    След размразяването, което правя в хладилника - от днес за утре, пристъпвам към първата фаза на приговяне. В малко 2-3 с.л. мазнина - ползвам поравно масло и овкусен зехтин (с розмарин или по друг начин) запържвам ребрата до зачервяване.

    След това наливам в тигана домашен бульон (примерно ей такъв или месен) колкото да покрие ребрата с един пръст, намалявам силата на котлона с 1/3, покривам с капак и оставям да къкри докато отново остане на мазнина. Ако нямам домашен бульон, ползвам кубче гъбен бульон и тогава изобщо не се слага сол.

Когато останат на мазнина, се слага 1 с.л. мед (или кафява захар), 1 с.л. домашен чили сос или домашен табаско сос, 1 с.л. соев сос и се дозапържват до получаване на леко лепкав вид.

Приговени по този начин ребърцата стават страхотни и могат да си се гризват направо, без да се ползва нож.

Точно така приготвени си ги сервирам със запържени картофи. Картофите, добре измити и изтъркани с гъба, не ги беля (особено пресните), а ги сварявам до полуготовност (колкото дървеното шишче да прониква в тях без особена трудност) и след това ги запържвам до хубаво зачервяване  пак в масло с добавка на равно количество овкусен зехтин. 

Овкусеният зехтин с розмарин и с добавка на по една идея сушен лук, чесън, пушен червен пипер, кориандър млян и джинджифил, правят пържените картофи дзверски вкусни.

Втората гарнитура, която правя е от накъсана маруля, резнати на по две чери доматчета, мариновано с подправки сирене на кубчета (сигурно ще напиша някой ден как го правя) и мариновени прясно нарязани краставици за около 3-4 часа в хладилника (и за тях някой друг ден), обилно заляти със зехтин и балсамико.

За питието няма да говоря. 

Приготвени по този "антинаучен начин" ребрата са дзверски крехки и вкусни.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНА ЛИМОНАДА

 

    Взе да се затопля и идва лято, а това значи, че е време за разхладителните напитки.

    Една любима от тях е лимонадата, ама не каква да е, а домашна ...

   Как се прави съм писал ей тука:

   невероятна домашна лимонада

  и

   домашна лимонада с мента и лимон

И при това приготвена по един особен начин. Ще ме питате ама какъв? 

   

Всичко е много просто и лесно. Лимоните се заливат с почти вряла вода и измиват много добре със сол или сода. Слагат се в пликчета и във фризера и да си се замразяват там.

След това се нарязват на подходящи кубчета и в блендера с малко мента (джоджен или нещо друго по желание). Налива се малко вода, добавят се 2-3 с.л. мед и всичко се смила много добре.

След това се прецежда през цедка и воала - концентратът за лимонадата е готов. Може да се разрежда с вода, с газирана вода и т.н.

Кубчетата лед са опция ...

П.П. Замразените лимони концентрират повече витамин С, а и не трябва да се забравя, че в кората им доста от него и други полезни неща.

По същия начин може да се направи домашна лимонада и от други цитруси или плодове. Може и в комбинация.