Туршия от пикантни зелени чери домати

Това определено не е рецепта, а просто един лесен начин да се направи туршия от зелени чери домати.

Необходими са здрави зелени чери доматки, няколко лютиви чушлета и сол.

Черитата се измиват като се подбират само здравите. Същото се прави и с лютите чушлета. Дупчат се с вилица и се пълнят в добре измит буркан от компот с винтова капачка. Във всеки буркан се слагат по няколко люти чушлета - 2 или 3 или 4 или повече - въпрос на вкус.

Ако бурканите са повечко, се прилага един простичък трик - пълнят се с вода до горния ръб и сетне водата се излива в тенджера или друга подходяща съдина. Колкото буркана са напълнени, толкова и супени лъжици сол се слагат в тенджерата и се разбърква до разтапяне на солта.

Получената "саламура" се сипва във всеки буркан и готово. 

По този начин се избягва слагането на сол лъжица по лъжица във всеки буркан и след това необходимостта от разклащане или обръщане на бурканите.

Затварят се и заминават на хладно място.

След около 2 седмици са готови за консумация.

Забележка: Във всеки буркан може да се добавят по една две скилидки чесън, зрънца черен пипер, бахар и т.н. Въпрос на вкус.

По същия начин се прави и туршията от обикновени зелени домати, но по-големите могат да се нарежат, да се добавят и колелца нарязан морков и стрък кервиз.

На снимката течността в буркана изглежда леко мътна и това е защото съм ги заливал с овкусена зелева чорба.

Важното е, че в крайна сметка стават на разкошна и леко пикантна салата - страхотно мезе към ракийката.

Славяновски суджук

Ще ме попита някой "Защо Славяновски?". Ами отговорът е прост, защото такъв суджук правеше Дядо. А той живееше в с.Славяново, където прекарвах всичките си ваканции и от където са едни от най-сладките ми детски спомени. 

Доста пъти в различни публикации съм споменавал, че Дядо беше овчар в ТКЗС-то, но отделно от това си имаше и 30-а собствени овце. Дворът беше препълнен и с други животинки: поне 1-2 прасета, задължителното магаре, от време на време крава, а за безбройните кокошки няма да говоря.

Прасето (а понякога и две) ставаше огромно - повече от 150 кила.

Ритуалът по коленето му се повтаряше всяка година (па и той си беше някаква традиция). Събираха се 6-8 мъжаги в Двора, поне четирима влизаха в дворчето на прасето (разбира се, че освен кочина, си имаше и дворче, където да пасе, да се рови, да овалва в калта ...), хващаха го и извличаха навън, а там го подхващаха и останалите с едни въжета и го завличаха към дръвника. То беше едно црикане, ама цвикане. Не случайно народът казва "Црика като прасе гаче го колят". 

Само майстор колячът стоеше отстрани и остреше ножа и все го пробваше колко е остър като бръснеше косми от ръката си. 

Следваше най-тежкото, да съборят прасето върху дръвника и да го затиснат.

Имало е и случаи животинката да не се даде толкова лесно, а се бори яко и да се отскубне и пощръкляла да хукне из Двора. Е те тогава, ние малките изхвърчахме зад оградата и се кикотехме на дивите усилия да го усмирят. Да ама почти 200 побеснели кила не се укротяват лесно и направо си е чудо бързо да го завлекат на дръвника. Случвало се я да го ударят няколко пъти с кола по главата, за да го съборят, я всички да му се нахвърлят вкупом. Леле какво мелле ставаше ...

Е все се стигаше до ножа. Той човекът и затова си беше майстор коляч - само с едно забиване на ножа и някакво странно завъртане, прекъсваше бясното квичене, което минаваше в кротко гъргорене, няколко конвулсии и толкова. Тишина и рахат.

След 10-а минути се чуваше само съскането на бензиновата горелка и се разнасяше една особена миризма на изгоряла козина, която на мен никак не ми е била неприятна.

Сетне с общи усилия го завличаха до ченгела и идваше ред на майстор дерача. Дереше се внимателно, за да се запази кожата на прасето - много ценна - не само за цървули ...

Мога да изпиша цял роман за ритуалите, за последващото разфасоване, за какво ли не, но само ще спомена, че най-хубавата част за всички идваше надвечер когато се сядаше на топло около печката, Баба пържеше любимата осмянка с праз, топяхме топлия хляб направо в тигана, а мъжете заедно с чашките люта ракия и пенливо червено вино, отваряха торбите с приказки. Тогава притихвахме и са наслаждавахме на измишльотините за какво ли не...  Чич` Петър (на Дядо брат му) онзи ден близо до гробищата, докато яздел накъде село видял жена гошоглава (без забрадка демек) да ги пресича ... След няколко такива истории как вечерта да не погледнеш под леглото преди да си легнеш и как да не се завиеш през глава? И то не от студ ...

Та от това ми голямо добиче се правеше какво ли не - това си е още една цяла кулинарна книга, но на мен най ми харесваше частта със суджуците. Хем имаше много работа за мене - кой ще те остави да хайлазуваш, хем сравнително най-бързо ставаха. Висваха на саръците под гредите в заньцата (зимника) и от време на време си отмъквахме "тайничко" по едно суджуче, за де го пекнем ... Ех времена. Па и то не бяха суджучета, ами цели обръчи...

Както е подкарах май няма да стигна до тъй лелеяната рецепта:

Суджуците се правиха единствено от свинско месо - смес на месо от плешката или бута с месо от гърдите. Сланина никой не им слагаше - според Дядо сланината разваляла вкуса на добре изсушения суджук. Като вчера ми е (май с напредването на възрастта човек по-добре си спомня неща от преди 45 години, а не помни вчера какво е правил). Навън е студено, вие вятър, седнали сме до огнището. Месото е в дървена копаня, донесена от студената занъца (зимник), Дядо го реже на парчета, а аз с един дървен чук върху един голям кютюк го начуквам яко, а сетне Дядо го подхваща с брадвичката. После се овкусяваше - сол, черен пипер и кимион, бъркаше и покрито с друга копаня - пак на студено. На мен се поверяваше най-отговорната част - ситното нарязване на праза.
Ехей, стига - слагам край на хваналата ме логорея.

И така необходими са за кг:
700 грама свински бут
300 грама плешка (или гърди)
22 грама сол (може по равно нитритна и обикновена)
4 грама захар
6 грама прясно смлян черен пипер
3 грама кимион
100-а грама ситно нарязана зелената част на един праз (носи и повече)
свински черва за пълнена - 1 л.м. поема около 0,9-1 кг кайма

Изпълнението е лесно:
В идеалния вариант се прави с прясно месо и то кълцано - месото се охлажда добре, нарязва на парчета, кълца се на ситно със сатър или брадвичка. 
По-лесният начин е смилането на месото с машинка на възможно най-едрата решетка (бъбрек).
Овкусява се с подправките добре се омесва и оставя на хладно за 24 часа. Преди пълненето, което се прави през фунийка и ръчна месомелачка, се добавя празът, който се омесва добре.
Дължината на парчетата е около 40-50 см. 
След връзването се провисват на сарък на хладно и проветриво място. 
През деня си висят, през нощта се пресоват между две дъски с тежест от горе, за да се сплескат.

За около 20-25 дни са готови. За мен ориентацията е да загубят около 35 % от първоначалното си тегло.
Средното тегло е около 450 грама на парче - като станат около 300 грама, значи са готови.

 Провесен е на терасата за една нощ на 11.Х. колкото да се оветри.

Сетне сушенето продължава в сушилната камера - всички дни бяха много топли за октомври и нямаше как да стане на терасата.

Разбира се, може да си се суши и в хладилника.

За около седмица получи тази страхотна плесен и невероятен аромат (но не непран чорап де :) )

На 12-я ден бе загубил 40 % от теглото си.
От 450 грама останаха 250.

Идеален е.

Готовите суджучета бидоха вакумирани и прибрани.
Приготвени са със специална цел, за която ще обясня вероятно по-късно.






Всъщност, особеното на този суджук е кълцането на месото или меленето на много едро, ползването само на свинско месо (без сланина) и слагането на зелената част на праза в него.
Става страхотен и Дзверски вкусен.
Наздраве!

"Английски" питки за закуска и не само

 Че не са английски, не са..., но заглавието си остана.

 Истината е, че започнах  да правя питките с идеята за едни наистина английски питки за закуска, за които бях срещнал някъде писанка, но не я открих и си импровизирах на воля.

 За да не съм многословен:

 Необходими са 700-750 грама брашно, 300 мл прясно мляко, 1 яйце, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая, 2-3 с.л. олио (или екстра върджин).

 Изпълнението звучи сложно като го обяснявам, но никак не е ...

В подходяща голяма купа се слага леко затопленото прясно мляко (до телесна температура) и се разбърква със захарта и маята, както и 2-3 с.л. от брашното.

В друга съдина се разбива яйцето със солта.

Когато маята се активира и започнат да се появяват шупли, се прибавят яйцето и около 200 грама брашно, като се разбиват с телената бъркалка.

За 20-а минути бухва и увеличава обема си почти двойно и си сгъстява доста като се появяват едни такива красиви пуканчета.

При "закваската" на части се добавя останалото брашно (на мен пое още 500 грама) като се меси с ръце, които се намасляват в края на месенето с олиото.

Когато стане еластично тестото и започне да се отделя от ръцете, се намазнява, покрива със стреч фолио и кърпа и оставя на топло.

За около 40-а минути удвоява обема си направо повече от двойно.

Готово е за работа.

Върху дъска или плота от тестото се оформя един голям фитил, който се нарязва на 12 части.

Полученото тесто е около 1,2 кг и се получават 12 топчета по 100-а грама.

Може да се направят и по-малки, но реших, че това ще им е големината.

До тук добре, но нямаше да съм Я, ако от едно нещо не пробвам няколко различни неща.
Едното парче си го оставих както е отрязано и замина направо в тавата върху хартията за печене.
Още 4 оформих като питки и те при него.

За част от останалите натроших с вилицата сирене. 

Оформих ги като кифлички и поставих с шева надолу в тавата.

Оставят се да втасват отново покрити с кърпа.
Най-горният ред са само питки без нищо,
на средния - тези със сирене, най отпред - вляво с кашкавал, средната със сирене и кашкавал, оформена като възел и най-дясната като мини франзела.

Втасването продължава 30-40 минути. Вижда се как са бухнали двойно и тройно.
Наръсват се с брашно, на едни малко риганче ...
Фурната се загрява на 230С, слага се тава с вода на дъното на фурната.

Печенето продължава около 25-30 минути - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.
Вадят се, може да се напръскат леко с вода, но задължително трябва да се покрият с кърпа и оставят така поне за 20-а минути.

Стават страхотни. С леко твърда и хрупкава коричка отвън, меки и пухкави отвътре.
Не съхнат поне два дни.
Страхотно вкусни - стават и за закуска и за хапване.
Просто невероятни.
Да ни е сладко и вкусно.

"Кръчмарско мезе" със свински уши

 Нямах намерение да пиша отново за свинските уши - за тях вече съм писал, но този път се получи едно разкошно мезе от тях, което не мога да не споделя:

 Попаднах тези дни в кварталната месарница на страхотни свински крачета (по 1,49 лв за кило), добре почистени и бая големички и чак с парчета месо. А до тях се мъдреха и едни ушета. Направо си бяха ушища, защото два броя надхвърлиха с малко килото (5,40 лв за кило). Та купих и тях.

 Нарочно няма да давам количества всеки може да си определи сам колко ще се хапват, но все пак за да се получи ястието са необходими свински уши, поне едно свинско краче и подправки.

 Ушите и крачето се измиват добре и слагат в мултитенджерата (или пък тенджера под налягане, но такава не ползвам). Заливат се с вода поне два пръста над тях. Добавят се сол на вкус, лист два дафинов лист, по няколко зрънца бахар и черен пипер; цяла главичка чесън (без да се бели, само почистена); една глава лук; Носи и други зеленчуци и подправки - въпрос на желание.

  В мултитенджерата ми на Програма "Варене" се варят на два цикъла (по 25 минути е всеки) и направо се разкапват.

 Като ги боцнеш с вилицата, трябва да потъва в тях като в масло, а на крачетата месото само да си пада от костите.

 Оставят да добре да поизстинат в бульона от варенето.

 Така най-добре поемат всички аромати.

 Ушите се нарязват на парченца с желана големина. Крачето се обезкостява и част от месото или всичкото се смесва с ушите.

 Прехвърлят се в саханче (или подходяща съдина - порцеланова купа), която е леко намазнена и са сипнати 2-3 с.л. от бульона от варенето. Пробват се за вкус като при нужда се добавят сол, черен пипер, 2-3 скилидки пресован чесън и малко лютив червен пипер. 
 Пекат се на предварително загрята на 180 С фурна за 10-а минути. Вади се съдинката, обилно се поръсват с настърган кашкавал (или друго твърдо сирене от рода на чедър, гауда и т.н.) и се дозапича до леко зачервяване на кашкавала.
 Простичко и направо истинско кръчмарско мезе за доброто питие - кой каквото харесва.
 Дзверска вкуснотия.
 Да ни е вкусно и Наздраве!

"Универсална" кайма

 Това определено не е рецепта, а по-скоро полезно предложение как да си облегчим живота и да сготвим нещо бързо и лесно в къщи с минимум средства, усилия и време.

 Няма да ми стигне цял ден да изброявам колко неща могат да се приготвят от мляно месо като често много от тях се оказват спасителни в неотложни случаи (вадиш готовите кюфтета от фризера и след пет минути са на скарата - вкусни и сочни, а и народонаселението доволно).

 Покрай направата на Дзверския ми кебап експериментирах с постигането на максималнио удобна кайма, от която могат да се направят различни неща.

 Базово са необходими един килограм мляно месо или кайма (в желано съотношение свинско, телешко или само от единия вид), 1 глава лук, 2 печени червени капии, 3-4 скилидки пресован чесън, 2 варени яйца, около 20 см от зелената част на стрък праз, 1 морков, 1 люто чушле "рибка", около 50 грама кашкавал; 2-3 кисели краставички, нарязани сравнително на ситно; 1 домат само месестата част, нарязан на ситно; сол на вкус, по 1 ч.л. черен пипер и кимион, няколко стръка магданоз, щипка риган.

 Ако се ползва мляно месо е добре да се добавят и 150 мл ледена вода или направо бучки лед.

 В изпълнението няма нещо особено:

 

 

Всички продукти се почистват и нарязват на сравнително ситни парченца.

Смесват се с мляното месо и подправките като добре се омесват.

При мляно месо - до пълно разтапяне на леда и поемането от каймата.

Това е и толкова.

От тук нататък може да се процедира по различен начин: 

-от получената кайма се оформят рула с приблизително тегло 0,5 кг и завиват в домакинско фолио.

-могат да се оформят кюфтета с желана големина

-или пък минирула като големи кебапчета

-може да се ползва за намазване на запечени сандвичи

-може да се пече, да се пържи, дори да се ползва за мусака или за пълнени чушки и т.н.

Готовият продукт се замразява във фризера и при необходимост да се приготви веднага на желано ястие.

Както казах, кюфтетата на скара стават строхотни сочни като се пекат направо за мразени. Казаното важи и за минирулата.

В тава могат да се сложат нарязани картофи, да се овкусят с любими подправки и омазнят, да се добяви замразеното руло от "универсалната" кайма, както и едно две ребърца като в случая.

Завива се с фолио и пече на 200С за около 40-50 мин.

В последните 10-а мин. се маха фолиото.

Докато картофите се опекат, рулото също е готово.

Бързо, лесно и Дзверски вкусно.

Наистина е спасителна тази "универсална" кайма за бързи и неотложни случаи.

А е и "универсална", защото всеки може да си я пригоди по собствен вкус с различни добавки ...

Споделям, защото все на някого може да му помогне ...

Наздраве!

Хлебче "геврек" или неделни хлебчета лодка

За почивните дни очаквахме "младежта" на гости. Знам, че през седмицата се ограничават с тестените изделия, но като дойдат в къщи не се ограничават - вземат си дозата за цялата седмица.

За закуска правя бухти и/или мекици и ... т.н. Но този път реших да са и на домашен хляб, но да е по-различен. Още в петъка се разрових из старите тефтери, че нещо идеите се бяха изпарили от главата ми и открих запис от преди 10-а години за "меден хляб геврек". Записал съм само количествата и че се оформя като геврек и маже с мед. 

Кога ли ще отворя тези стари тефтери и ще започна да преписвам от тях? Бях си започнал една рубрика - "от старите тефтери" - само да преписвам рецепти и да ги публикувам, но нещо не ми стига времето... :)

И понеже още веднъж ме изненадаха, че заради не знам си какво няма да си дойдат в петък вечерта, а в събота, ми оставиха време да експериментирам със старата рецепта, която леко адаптирах ...

И така да си дойда на думата:

Необходими са: 

300 мл марна вода (с температура на тялото и малко по-висока - около 40 С)

50 грама пълнозърнесто брашно

350 грама обикновено баршно

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

вариант: 1 с.л. мед и 2 с.л. вода

Изпълнението звучи сложно, но е направо елементарно:

В подходяща купа се изсипва марната вода, слагат се маята, солта, захарта, 50 грама пълнозърнесто брашно и 50 грама от брашното и се с бъркалка се разбъркват. Оставят се на топло докато се появят шупли и маята се активира.

Това отнема 15-20 минути.

Веднага след това се добавя останалото брашно и с намазнени ръце се меси до получаване на меко и еластично тесто.

Намазва се с олио, покрива с кърпа или фолио и оставя на топло - да бухне поне двойно.

Тестото се разделя на две равни части, които се оформят като фитили.

Върху хартия за печене се оформят два продълговати геврека - на снимката се вижда как стават.

Поръсват се с пълнозърнесто брашно през цедка и се оставят да втасват.

В това време фурната се загрява на 250С като на дъното й се слага тава с вода.

Тавата с хлебчетата се слага във фурната.

Пече се максимум 15-а минути на същите 250С - до получаване на хубав червен загар отгоре.

Най-добър резултат дава, ако хартията с хлебчетата не е в тава, а върху загрят сач или камък за печене.

Вадят се и се покриват с кърпа. Нека малко да се охладят.

Опционално може да се намажат с четка със смесения с водата мед.

Направо перфектно са опечени.

Хубава мека, но хрупкава коричка.

Пухкава и с пуканчета мека среда.

Просто няма какво да кажеш. Ароматен и невероятно вкусен.

Поднесен с домашен мед този хляб е невероятен.

Толкоз бе вкусен, че за два дни направих три дози и дори замина по предназначение.

При едната от трите дози за двата дни, направо намазах хлебчетата с мед.
Малко изглежда прегоряло, но за сметка на това беше Дзверски сладко сладко и вкусно.
Може и така.
Може и да се намаже с разреден с малко водичка мед. Стават и за закуска, и за хапване с основното.

Не казвам Наздраве, макар че си го заслужава!

За нитритната сол - ползи и вреди

В интерес на истината от доста време не купувам готови колбаси от какъвто и да е вид. Изпитвам тих и кротък ужас от множеството добавки и Е-та. Затова предпочитам да си ги правя сам.

Само че колкото и качествен продукт да ползвам, все в крайния резултат нещо липсва - я цвят, я мънинько от вкуса.

Преди доста години попаднах на "Готварската книга" на П.Р.Славейков, издадена през 1870 год. в Цариград и доста се чудех какво е това "гыверджиле", докато стана ясно, че е селитра. Изчел съм доста от старите до 1989 год. БДС стандарти за колбаси - всички са със селитра - за цвят и вкус. Прехвърлих мегабайти информация из Интернет и взех, че стигнах до извода, че влагането на поне малко нитритна сол в колбасите не е вредно.

Съвсем наскоро направих един домашен салам с малко нитритна сол в него и стана направо перфектен. В тази публикация писах накратко за нея и че който иска да ме критикува, да си ме критикува.

По този повод пък в един форум стана реч за същата сол и се оказа, че един потребител си е поръчал "на дребно" от нея и са му пратили количество, което ще му стигне за един тон колбаси, та беше публично предложил да ми подари.

Е, подари ми - цели 5 кг.

Благодаря ти, Богомиле! Ще бъде употребена по предназначение и ще има и за приятели.

Та това стана и повод да взема да напиша тази публикация - няма нищо срамно Човек да промени възгледите си в определен момент.

Та нека да прасна моят нов опит относно нитритната сол, а всеки да си прави собствените изводи:

Да започна с това, че нитритната сол е смес на обикновена сол с натриев нитрит. Тя напълно е заменила използването на селитра в колбасното производство и не само в него. Не открих държава, в която да е забранена за употреба.

Натриевият нитрит е известен като Е 250 и представлява натриева сол от азотиста киселина. Характеризира със следните свойства: разширява кръвоносните съдове, слабително и бронхолитично действия, облекчава спазмите в червата. Натриевият нитрит се използва в лечението на редица заболявания: сърповидно-клетъчна анемия, цианидно отравяне, сърдечен пристъп, исхемична болест на сърцето, мозъчна аневризма и белодробна хипертония при деца.

Категорично предотвратява развитието на ботулизма в месните продукти.

Освен описаните ползи има и доста вредни свойства – канцерогенен е.

Особеното е, че става канцерогенна при термична обработка на температура около 120С. Затова не се препоръчва употребата на нитритна сол при месни изделия, които ще се подлагат на термична обработка. За сметка на това при суровосушените колбаси е незаменим помощник за получаването на вкус и за консурвация на продукта. Няколко дни след влагането й, при подходяща температура започва "разлагането" на нитрита.

Дозировка:

Съдържанието на натриевия нитрит в нитритната сол е 0,4-0,6 % и количеството е такова, за да бъде в рамките на безопасното за употреба и да не се стига до отравяне.

Каквото и количество сол да се сложи на кг месо, няма риск от вредни последици, защото с по-голямо количество то ще бъде пресолено и няма да може да се яде.

Нормалното количество в колбасните продукти е от 18 до 22 грама на кг. Рядкост са продуктите с по-голямо количество сол.

Моето виждане е, че солта по рецепта следва да се разделя 1:1 , т.е. поравно нитритна сол и обикновена сол.

Много рецепти в интернет са изцяло с нитритна сол, но това не го намирам за нормално.

Максимално допустимото количество по приложение № 4 раздел Д на Наредба № 8 от 2002 год. на калиев нитрит е 150 мгр на кг, а на натриев нитрит е 175 мгр на кг, т.е.  17,5 гр. на 100 кг, а за някои продукти 5,00 гр.

Разрешеното количество за Германия е 5 гр на 100 кг продукт, в Австрия- 6 гр., САЩ – 6,25 гр.

При употреба 10 гр нитритна сол на кг месо дава количество на натриевия нитрит от 4 до 6 грама на 100 кг месо, т.е доста под допустимото.

Преди да пристъпя към употребата й съм изчел доста неща из интернет, пък и специализирана литература.

Направих и експерименти – действително подобрява качествата на месните изделия.

Какви са предимствата на нитритната сол?

·  Като консервант действа антимикробно против микроорганизмите на ботулизъма, салмонелата, стафилококите и др.п., подтиска действието на токсикогенните пласени. Точно това й действие е особено полезно при приготвянето на домашни сурово сушени колбаси. Без да навлизам в подробности, но при домашни условия колбасните изделия често висят на терасата и т.н., т.е. в изобщо рискова среда.

·        Увеличава срока на годност на готовото изделие.

·        Подобрява цвета на месните изделия – придава хубав розово-червен цвят, като без нея месните изделия просто стават сивкави.

·            Действа като антиоксидант – забавя процеса на окисляване на мазнините в месото, не позволява да придобият леко горчив вкус и се осоляват по-добре.

·                Подобрява вкуса и аромата на месния продукт, тъй като предизвиква омекване на мускулните влакна.

·           При т.н. „зреене” на каймата (месото) за домашния продукт, цветообразуване и при самата последваща термична обработка, относителният дял на съдържание на натриевия нитрит се намалява средно до 10 %, а в някои случаи и до 20 %. Това се получа така, защото натриевият нитрит в този процес се разлага като се образуват нитрозопигменти, даващи розовия цвят на месото и на азот.

Това на практика означава, че остатъчният натриев нитрат в продукта намалява с толкова спрямо първоначално вложения. 

В действителност в месния сурово-сушен продукт или колбас, обрабатен на температура до 90С, остатъкът на нитрита е в незначително количество.

Вероятно в морковите, краставиците и т.н. зеленчуци, които купуваме на пазара, количеството е в пъти повече в кило тегло. А ние не ядем по 400 грама колбас, но си хапваме поне 300 грама салата от домати и краставици, в които има значително по-голямо количество нитрит.

Няколко тънкости при употребата й:

1.Преди термична обработка изделието трябва да се остави да достигне стайна температура, тъй като иначе нитритната сол няма да започне действието си.

По този начин се получава изделие с по-интензивен червеникав цвят.

2.Използването на хранителни киселини (аскорбинова и лимонена) осигурява по-доброто разлагане на нитритната сол.

3. При изследвания е установено образуване на канцерогена N-нитрозамамин при реакцията на натриевия нитрит с амиконокиселините при тяхното нагряване, което означава потенциална опасност от ракови изменения.

Затова нитритната сол е подходяща за сурово-сушени домашни колбаси или други колбаси, които имат термообработка до 70-72 С, достигната във вътрешността на домашното колбасно изделие.

Затова намирам, че влагането й в кайма, която е предназначена за кебапчета, кюфтета  и др.п., които са предназначени за печене на скара, е нежелателно.

Е, това е.

Ако но някой му хареса написаното и го намира за нормално нека го сподели с с бутоните отдолу за споделяне във Фейсбук, Пинтерест и т.н.

Предварително заявявам, че на критични коментари няма да отговарям. Всичко е въпрос на личен избор, а аз моят съм го направил.

Впрочем, пиша всичко това като лаик и то без претенции да съм направил някакво научно откритие, но за доставерността му мога да се подпиша.

За тези, които ще ми повярват и за тези, които- не - НАЗДРАВЕ!