Показват се публикациите с етикет Бабини рецепти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бабини рецепти. Показване на всички публикации

неделя, 3 юли 2022 г.

Бухтите на Баба, но "модернизирани" с извара

 

    Бухтите или бухтичките са една любима закуска особено в съботните или неделните дни и са страхотна и доста по-лесна алтернатива на палачинките. 
    За бухтите съм изписал доста в блога - бухтите на Баба, кашкавалени бухти, уникалните бухти "корона", а и почти всеки си има собствена рецепта и не е необходимо кой знае какво да се направят. Само че в случая резулататът е уникален и не мога да не го споделя.
    Става реч за най-обикновени бухти с извара - правил съм такива много пъти, но не са се получавали нещо особено - май заради изкуствената извара. Откак попаднах на невероятната извара в една от веригите (няма да й правя реклама) съм направо очарован от нея - става невероятно топено сирене, а за бухтите да не говорим.
    край на приказките:
Необходими са: 1/2 опаковка извара (продават ги по 275 грама), 1/2 кофичка кисело мляко - около 200 грама, едно яйце, по 1 ч.л. сол и сода, захар; 1-2 с.л. олио и брашно - 4-5 с.л. Това е изненадата, че брашното е доста по-малко от обичаното.
Изпълнението е елемернтарно: изварата с яйцето се разбиват старателно с вилица (който иска може и с миксер - ще стане кашичка и изварата няма да се усеща изобщо). Добавя се киселото мляко содата и в него с 2-3 капки лимонов сок тя се погасява. Да не забравим солта и идея захар. Следва добавяне на брашното - 4-5 с.л. с малко връх. Трябва да се получи достатъчно  гъста емулсия. А и да не забравим 1-2 с.л. олио.
В тясна и висока касерола се загрява олио поне 3 пръста (при това скъпо олио) и с чаена лъжичка се пущат малки порции от тестото. По 4-5 най- много.
Като се засрамят та чак до кафяво, се вадят върху в чиния с домакинска хартия да им отнеме излишната мазнина.
Резултатът е невероятен - дзверска вкуснотия, макар и да няма в тях мръФка. Казах "мръФка" и вероятно следващия път ще опитам и с малко дабавка на каймица :) 
Пробвайте и няма да съжалите - от това количество продукти се получават бухти за цели четирима ящници. При нас дори артисаха малко - за следобедното кафе. 
Вървят си с всичко - с мед, със сладко, със сирене - но със сладкото ми от боровинки бЕха трИпач ...

четвъртък, 16 юли 2020 г.

БАНИЦА ПО РОДОПСКИ


      Винаги като правя баница се сещам за вкусните баници на Баба и лете, и зиме печени в печката на дърва и невероятният аромат на масло и вкуснотия ...
    Ако питате защо по родопски? Ами просто - клиновете със сирене и картофи там са типични и са класика.
       За една стандартна тавичка с  диам. 30-а см са необходими пакет кори за баница (400 грама), поне 250 грама овче сирене (желателно, но може и краве, дори и качествена извара); 3- 4 яйца; 2 картофа, сварени, обелени и намачкани с вилица или едро настъргани; 1 кофичка кисело мляко (леко отцедено); 1 ч.л. сода и поне 100 грама разтопено масло.
   В подходяща купа се разбъркват яйцата и сиренето, добавя се киселото мляко със загасената в него сода с няколко капки оцет, както и 1-2 с.л. масло.
    От тази смес се отделя 1/2 ч.ч., а в остатъка се добавят намачканите картофи.
    От корите за баницата се отделят 6 броя, ако са по-тънки и 4 броя, ако са по дебели. Останалите кори се накъсват на произволни парчета и смесват с плънката като се разбъркват добре с лъжица.
    Фурната се включва на 200С да загрява.
    Тавичката се застила с хартия за печене и слагат първите три (две ) кори, които се намазват с масло. Върху тях се изсипва всичката плънка и се покриват с останалите кори, които също намазани с масло.
    Баницата се нарязва на парчетата. Останалото масло се смесва с отделената смес, леко се разрежда с газирана вода и с нея се залива баницата.    
  
 

    Пече се около 40-45 минути - или до хубаво зачервяване (зависи от фурната). По някое време се проверява дали отдолу се е зачервила.  Ако се налага, може да се покрие отгоре с хартия за печене.
    Сетне е ясно. Вади се, завива се с кърпа и се оставя поне 15-а минути да си почине, преди да се нареже и нападне. Стига да може да устоите на аромата й...

П.П. По желание може и да се увеличи количеството на картофите или пък за да се намачкат на по-едро, за да се усещат. 
На снимката се виждат нарязаните парчета и парченцата картофи ...

Правете смело, невероятно вкусна е...

събота, 25 януари 2020 г.

Закуска "петминутка"


 Заявката за съботна закуска беше палачинки. Да, ама нещо сутринта бях малко нефел и не ми се висеше до котлона, та реших да направя т.нар. немска палачинка или мексиканска шапка. Тавата се намазнява, загрява и палачинковата смес се излиза вътре. Пече се бързо и се надува по средата и става направо като мексиканска шапка.
 Извадих тавата, сложих в нея по 1-2 с.л. масло и олио и във фурната да загрява на 200С.
В купа чукнах 4 яйца и хоп първата изненада - кутията с прясно мляко в хладилника се оказа с по-малко от 50 мл в нея. 
Та вместо с прясно мляко яйцата разбих с кофичка кисело мляко и това промени изцяло плана ми за палачинката, тъй като се присетих за една тънка питка дето Баба ни я правеше преди доста години. Само че вместо сирене като нея, добавих 250 грама извара и 1 ч.л. сода, както и брашно - колкото да стане тесто доста по-гъсто от палачинково, но да може да се изсипва. Бъркането става с лъжица.
Всичко това отнема има няма 3 минути. Настъргах и около 100 грама кашкавал.
Тавата се вади от фурната, естествено с ръкавица, тестяната смес се изсипва в нея на равен пласт и отгоре се наръсва с настъргания кашкавал и обратно във фурната.
Пече се на 200С до хубаво зачервяване за около 20-25 минути - все пак си зависи от фурната.

След като се извади тавата от фурната се нарязва на парчета и направо на масата за закуска.

Става много бързо - всичко на всичко със забъркването и печенето, кажи речи половин час.

Невероятно вкусна и лесна закуска.

27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име.  Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.

сряда, 23 януари 2019 г.

Родопски млин - по Бабината рецепта


  След публикацията ми за родопски клин, тази за родопския млин си е направо задължителна и няма как да не я направя. Дори днес специално го направих - хем да си го припомня, хем да имам и актуални снимки. Па и такава вкуснотия, колкото и често да се прави, не е грешно.
  Разликата между клин и млин си я знам от малък. Баба ги правеше и двете ястия. Впрочем млинът си е направо баница, но една много различна: корите са точени и печени върху печката, прави се с кисело мляко и много яйца, с натрошено сирене. Всичко се правеше с домашно овче мляко и сирене. За яйцата да не говорим...
 Този път заложих именно на този вариант - млякото ми е домашно овче кисело, сиренето също. Няколко пъти казвам, че на нашия пазар в сряда и събота се появяват от една овчеферма и продават невероятно мляко и овчи катък. А подквасването на млякото и направата на домашно сирене, не отнемат кой знае колко време.
 Да не отегчавам никого започвам направо с обясненията:
За тестото за корите:
2 ч.ч. пресято брашно
2/3 ч.ч. хладка или марна (с телесна температура) вода
1 ч.л. сол
1-2 с.л. олио или зехтин
около 50 мл водка (казах че ще пробвам с алкохол в тестото - ами хареса ми повече)

И малко брашно за разточването.
В пресятото брашно се прави кладенче, слага се солта и се сипва водката и след нея марната вода и се добре намазнени ръце се омесва меко тесто.

Наръсва се леко с брашно, покрива се и се оставя така около 20-а минути - да може тестото да "дръпне"...
Макар че е меко, с това тесто леко се работи и лесно се разточва.

От това количество излизат 7-8 кори с диаметър около 28-30 см.

Просто се накъсват и оформят 7-8 топчета с големината на яйце.
При мене излезнаха седем броя.
Плотът се набрашнява, с ръце топчето се притиска да получи формата на плоска питка и сетне се разточва на тънка кора.

Е, как се прави, който точи знае. Па и на мене точенето не ми е най-силната страна - все не мога да направя идеален кръг, а ми се получава леко такова едно много ъгълно. Ако държах на красотата, можех с ножа за пица да направя красив кръг. Всички кори се разточват, поръсват с брашно и оставят настрани върху дъска, кърпа ... да си отдъхват.
Поради липса на печка на дърва, се изхитрих и готовите вече кори изпекох на уредчето за печене на палачинки, без да се слага каквато и да е мазнина.
Това може да се направи и върху сач или върху тефлонов тиган.
Опечените кори се нареждат една върху друга и се оставят да изстинат.
В голяма съдина се разбива един буркан (компотен) домашно кисело овче мляко с поне 4 яйца XXXL.
Вместо овче може да се ползва обикновено кисело мляко по предпочитание и яйцата нека да са поне 6 от магазинските.
При тази смес се добавят поне 50 мл олио или разтопено масло, както е в моя случай.
Освен това са необходими около 500 грама натрошено овче сирене. В моя случай цели 600 грама домашно овче сирене.
За печенето ползвам тавичка с тефлоново покритие с диаметър 28 см, дъното на която обилно намазвам с разтопено масло.
Слага се една кора и обилно се залива със сместа от мляко с яйце. Ръси се обилно с натрошеното сирене. И поне няколко мъниньки резенчета масло.
Следва другата кора и така до изчерпване на продуктите и корите. Все пак трябва да остане и малко от яйчено-млечната смес за покриване на последната кора.
Върху последната кора се излива останалата яйчено-млечна смес, слагат се доста бучки масло.

По принципа на мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

В това време фурната се загрява на 200С .

Пече се за около 45-50 минути.
Печенето продължава до хубаво зачервяване.
По някое време се вади и проверява дали е започнал млинът да се зачервява отдолу - повдига се с лопатка.

Ако вземе да прегаря, отгоре му се поставя алуминиево фолио.
След изваждането от фурната обилно се напръсква с вода и завива с кърпа.
Така ще се задуши и омекне. Все пак не трябва да се забравя, че корите са печени и доста дебели и трябва да си поемат ...

Впрочем, след толкова зор за правене - месене, печене и т.н. мога смело да кажа - на който не му се играе и го домързява, смело може да ползва лаваш или от т.нар. арабски питки ... Цялата процедура се свежда до 10-а минути за приготвяне на млина и сетне търпение за печенето.
Ето го готов опечен. Нямам думи, въпреки цялата си многословност, какъв аромат се носи от него.
А за вкусниятията изобщо ми се явява беден речника.
Свършвам дотук, че взех че го поднесох не с айрян, а с водка. Не сте забравили - в тестото турнах водка и нека си върви с нея.
Дзверска вкуснотия и впрочем дзверско мезе за питието.
На когото не му харесва, нека го направи и си го хапва с кисело мляко.


То мойто стана, като в онзи виц - дето гостите седяли цяла нощ и за да ги изгони домакинята към ракията им поднесла за мезе кисело мляко и възкликнали - евала, най-сетне ни уцели мезето.




П.П. Да завърша както подобава, това действително е истинският млин.
При пущане на Гугльото, за млин се появяват едни рецепти, от които може да те заболи корема.
Забъркват в купа, брашно, сирене, яйца, сода и тази смес я бухат в тава и пекат. 
Е, те това изделие е всичко друго, но не и млин... Очевидно е, че всеки си интерпретира нещо си и му слага някакво име, без да държи сметка за автентичното ни нашенско ястие.
Уф, являкох се ...
По-добре да кажа едно : Правете смело, става лесно и дзверски вкусно и Наздраве!

Е те така са пекли корите на печката с дърва.

Снимката е от Интернет.
Взех я от една от кулинарните групи.
Търсих си я по снимка в Гугъл и видях нещо подобно в сайта Дунавмост.
Да ме прощават, ако съм нарушил нечие авторско право.

събота, 27 май 2017 г.

Коприва със сирене и яйца


 Едно пролетно ястие с привкус на Бабините рецепти. 
 Необходими са за 3-4 порции: 
3-4 стръка пресен лук и един стрък пресен чесън, коприва - 5-6 шепи, 1 с.л. брашно, 1-2 с.л. олио, 1 ч.ч. пилешки бульон (или топла вода); около 150 грама сирене (за предпочитане е овче), по едно яйце за порция, сол и черен пипер на вкус.

 Изпълнението е лесничко:
Стръковете лук и чесън се нарязват на ситно и запържват в малко олио.
В това време копривата се измива и попарва с вряла вода за няколко минути. Изцежда се, нарязва се на ситно и се добавя при лука. След 3-4 минути се слага брашното и налива бульона. Нека се повари така 5-6 минути.


 Слагат се и натрошеното на едро сирене, солта и черния пипер. Добавят се и яйцата. Тиганът се покрива с капак, а котлонът се изключва. 


Когато яйцата се "забулят", ястието е готово.
С много широка шпатула се прехвърлят порциите по чиниите.

 Ако се сложи малко повече брашно - 2 или 3 с.л. си става направо каша с коприва, сирене и яйца. На кой както му харесва.


Приятно хапване с чаша питие.

петък, 19 май 2017 г.

Бабината скумрия - с ориз на фурна


 Май с напредването на възрастта все по-често си спомням някои неща от детството. Е, все още не ме е хванало т.нар. "вдетиняване", но определено си поставих за цел да изровичкам от паметта си ястията, които бяха готвени от двете ми Баби. 
 Общото беше, че и двете имаха дворове с градинки и основно се готвеше със зеленчуци от тях според сезона, а през зимата - каквото е консервирано от домашното производство. Пилетата и яйцата бяха изцяло домашни. 
 Знаех, че млякото е от крава или от овца. Макар че имаше един период, в който си мислех, че млякото се появява в бутилки пред портата на двора. Вечерта баба оставяше шишето на стъпалото до вратата и стотинките под него. На сутринта на негово място се появяваше пълното шише с прясно мляко. Те такива ми ти работи.
 Та реших да си припомня вкуса от детството, да сготвя нещата по спомен и да ги споделя под етикет "Бабини рецепти". 
 Като за начало реших да започна със стриктния режим на хранене в къщи, организиран единствено от Баба: понеделник и четвъртък - пиле; вторник и петък - постни; сряда - риба; събота и неделя - ястия с месо.
 И понеже взе да става много дълго само ще спомена, че в спомените ми готвенето на Баба изглеждаше някак си между другото - докато върши още няколко неща. Сутрин закуска, сетне обяд и вечеря.
 Та да си дойда на думата - със спомените друг път повече, че да е интересно.
 От рибните любима ми беше скумрията на фурна с ориз и скумрията плакия. Все се олизвах около печката.
 Сега само за скумрията с ориз на фурна:

 Скумрията с разчет по една на човек, ако е дребна и по половинка, ако е по едра, се почистваше, осоляваше и заминаваше с малко мазнина в тавата във фурната. За 10-а минути не повече. В това време лукът се запържваше с ориза (поне 1 ч.ч.), слагаха се подправките и топла вода от чайника и след малко се сипваше в тавата като преди това рибата се обръщаше. Печеше се до готовност. В зависимост от сезона в ориза Баба слагаше зелен лук, стръкове пресен чесън; домати; гъби; моркови. Всеки път нещо различно.
  Най ми харесваше горната част от рибката, която ставаше като пълнена.

 Впрочем май и досега чистя рибата както съм видял - отрязва се главата и вътрешностите се изваждат, без да се пори коремчето.

 Технологията вече я описах, а продуктите също са ясни- количествата са ясни. Подправките - сол, черен пипер, джоджен, риган или дивисил.

 П.П. Съжалявам за лошата снимка.