Как да изпържим хрупкави картофи

    Кой не харесва пържените картофки особено ако се хрупкави и вкусни? Ами почти не познавам такива. Страхотно мезе са ... Само че ... за да станат такива си има някои тънкости, които ще се опитам да споделя.

Започвам с това, че при нас няма специални сортове картофи специално за пържене, а има просто картофи. И за съжаление в последно време установих, че на пазара има внос на фуражни картофи от Египет. Просто нямам думи, но както и да е... това е действителността.

Та да започнем с картофите - след измиване и обелване, се нарязват на пръчици. Става много лесно с една джаджа за рязане на картофи. След това се слагат в голяма съдина с хладна вода и се разбъркват. След 15-а минути водата се сменя и така няколко пъти докато опада от тях цялото нишесте.

Следва добро подсушаване с памучна кърпа или домакинска хартия.

Картофите се прехвърлят в суха съдина и обилно поръсват с царевично нишесте, в което има щипка смлян бял пипер, а за цвят като хитрост - може да се добави и щипка куркума.

В подходящ тиган силно се загрява смес от олио с бучка масло, а в идеалния вариант - с добавка на гъша мас почти поравно с олиото. В мазнината се пуща и скилидка чесън и след това на малки порции картофите - дотолкова, че добре да се покриват от мазнината.  Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху решетка, покрита с кухненска хартия, която да поеме излишната мазнина.

В идеалния вариант стават още по-вкусни, ако пърженето им се комбинира с кратко запържване и на някаква сурова наденичка едновременно с тях.

Правете смело. Картофчетата стават идеално хрупкави и тъй като са невероятно мезе - НАЗДРАВЕ!

Икономични шницели

 

    Май се задават едни времена, които ще ни принудят да пестим или поне да измисляме икономични рецепти, а и храната ни да е все така вкусна.

    Тези шницели са пълно олицетворение на икономичността - необходими са ни 400 грама смляно месо (или готова кайма), 2 големи картофа, едно яйце, сол, кимион и черен пипер на вкус.

Изпълнението е направо елементарно. Мляното месо се разбърква добре с яйцето.

Картофите се обелват, измиват и настъргват на ситното ренде и добяват в купата.

Слагат се подправките и всичко се размесва добре.

При мен се получи малко редичко, защото не поизцедих картофите и се наложи да добавя 1 с.л. брашно за сгъстяване.

Дадох минималния набор от подправки, защото запазват основно месния вкус.

Това не значи, че не могат да се добавят и други - сух лук, чесън на прах или риган.

Любителите на лютичкото могат да добавят и малко чили или лютив червен пипер, а и защо не - пушен?

В тигана се загрява малко мазнина (ползвам основно гъша мас и 1 сл олио).

С голяма лъжица се гребва от сместа и се разстила в тигана на тънък слой като шницел.

Пържат се до зачервяване от двете страни.

От това количество се получиха 11 броя шницелчета, които бяха напълно достатъчни за 4-ма възрастни.

Като пресметнем разходите - 3 лв за мляното месо, 0,40 лв за картофите (350 грама), 0,30 лв за яйцето и останалото не го броим - за почти 4 лв съвсем прилична вечеря за четирима.

Гарнитурата - зелена или доматена салата.

Лесно, икономично и много вкусно. 

В интерес на истината, много прилича на беларуските дранники, които се правят само от настъргани картофи с подравки, но при тези трудно може да се познае, че месото е толкова малко.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ПАТАТНИЦА или наденица с картофи

 

Започвам с това, че за пръв път публикувам нещо, без да съм изчакал крайния резултат и да съм убеден на 100 %, че става и гарантирам за него. 

    Преди да продължа, заявявам най-отговорно, на когото не му е интересно, нека да не чете по-нататък и да не коментира, че ме е хванала логореята.

  Та те така - в блога имам една публикация за наденица с картофи  (Salame di patata). 

 В нея съм писал за литовския ведарай, а наскоро открих и испански вариант - пататера или пататера чоризо. Оказва, че в Средиземноморието в доста региони (Италия, Испания  и т.н.) в т.нар. "гладни" години (по време на бедствия, войни и др.п.), за да не се откажат от традиционните си месни продукти, са прибягвали към употребата на картофи вместо месо.

 Та няколко думи за този испански деликатес пататера - типичен е за региона на Естремадура, но може и да се намери в Бадахос и съседни провинции. Твъри се, че първите колбаси от този вид са направени в края на 18-ти век. Толкова е популярен, че в някои градове има ежегодни фестивали на пататерата. Не ми се иска да ставам досаден, но наистина е традиционен и много популярен. Има малки фирми, които са се специализирали в производството му от 50-70, че и повече години и изнасят в други страни. 

    Прави се в различни варианти - като пастет в прясно състояние и като наденица в сушено състояние. Има вариант със сладък червен пипер и вариант с червен пушен пипер или пък с лютив пикантен пипер.

  Традиционната рецепта е 50 % варени намачкани картофи, 40 % сланина нарязана на ситно или накълцана и 10 % подправки - сол, червен пипер от Де ла Вера и чесън. Картафите се обелват, нарязват на кубчета и сваряват, след което се пресоват. Сланината се нарязва на кубчета, или се накълцва, смесва се със солта, пипера и чесъна. Не срещнах рецепта с нитритна сол, но предполагам, че за по-голяма трайност, слагат и такава. В напълно домашния вариант е обикновена сол. Що се отнася да чесъна, става дума за пресован чесън, но не се изключва и употребата на сушен такъв на гранули или прах.

    След хубаво омесване на двете смеси, се пълни в говежди или свински черва, които се връзват на кръг. Има и изправен вариант - като продълговата наденица (зависи от производителя и вида дали са пикантни или не). 

    Суши се между месец - два, както останалите колбаси. Изсушеният колбас се сервира нарязан кръгчета като мезе към виното или друго питие. Ако не се суши дълго време, а само за 15-на дни, остава малко по-мазен и се ползва като пастет - за намазване върху пречен хляб, или пък за пържене с яйца - омлет и т.н.

    Има и вариант, който се прави не с обикновен картоф, а със сладък картоф. 

    При "ровенето" намерих и такъв вариант - 50 % картофи, 40 % свински бузи от Иберийско прасе и 10 % постно свинско месо. Картофите се пресоват, а месото се склъцва на ситно или смила на едро. Солта е 18 грама на кило, пиперът - 25 грама в различни комбинации (сладък, пушен или лютив, но все Де ла Вера) и 10 грама чесън.

    Та след като съм минал през опитите с литовския ведарай, с италианския вариант, след като изчетох сума ти статии и рецепти за тоз ми ти испански пататера, реших да направя мой си вариант. 

    Наименованието му е "патетница" - "патат" или пататник по родопски (картоф) и "ница" от  наденица. А що е наденица съм изписал доста в блога.

След толкова призказки си идвам на думата:

-700 грама обелени, нарязани на кубчета и сварени в леко подсолена вода картофи.След това пресовани и оставени да изстинат добре.

-700 грама месеста сланина (бях я показал преди дни - една такава тънка с прожилки месо в нея). Половината накълцана на ситно със сатърчето, другата- нарязана на кубчета.

-едно парче праз - основно зелената част, около 30 см нарязан на много ситно

-чесън - 5 скилидки, пресовани

-солта я давам на кило - 20 грама, от които 15 грама от моята универсална гурме сол и 5 грама нитритна.

-на цялото това количество по 1 ч.л. червен сладък пипер и1 ч.л.пушен червен пипер. Това в грамове, може би по около 3 грама, както и 1 ч.л. индийско орехче. То се оказа много добро допълнение.

След омесването на всичко, следва пълнене в свински черва предварително изкисвани във водичка с малко лимонов сок.

Пълненето както винаги със строителния шприц. Направих ги на по около 30-а см. И тъй като червата не ми стигнаха, напълних едно колагеново колкото хвана.

Реших, че няма да са на кръг, а ще ги оставя продълговати като типична наденица.

Простнах ги на саръка.

Едно две парчета ще бъдат нападнати след 15-а дни - под формата на пастет за мазане върху препечени филийки; другата ще останат докато загубят поне 40 % от теглото си.

Обещавам след време да актуализирам публикацията си.

И въпреки "суровия" й вид, я пущам в момента, защото съм сигурен в резултата от експеримента.

В суров вид биде опробвано - дзверска вкуснотия. НЕмам думи - аромат, вкус и т.н.  Пеках в тостера филийка, мазнах я с остатъка от фунийката и ... там на горната снимка се вижда чашката с бърбън, та се наложи да я затварям ...

Правете смело. 

Напълно бюджетен колбас (като за пенсионери като мене)  и при дзверски вкусен.

НАЗДРАВЕ!

Панирани картофени кюфтета

    Това са едни много лесни за направия "панирани" картофени кюфтета, които стават много лесно, невероятно вкусни са и имат едно ценово предимство - направо са си без пари. Аха, и още едно предимство - просто направо си нямат рецепта и могат да се направят и от най-неизкушения в готвенето ерген ...

Започвам с едни съвсем ориентировъчни количества - примерно едно кило картофи и 2-3 моркова се обелват и сваряват в леко подсолена вода, която просто трябва да ги покрива. Излишно е да казвам при сваряването трябва да са нарязани на кубчета.  След сваряването се прецеждат и в подходяща купа се смачкват на пюре с оная джаджа за мачкане на картофи. Добавя се едно яйце и поне 400 грама извара (по-здравословна е от сиренето), овкусява се с сол на вкус, черен пипер, щипка млян розмарин и риган. В случая ползвам моята гурме сол и направо не иска добавка на каквото и да е друго.

С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина - поне аз ги правя като нормални кюфтета по 100-а грама всяко.

Нареждат се в тавичка върху домакинска хартия - ще им "дръпне" малко от водата в тях.

Докато кюфтета "дърпат" в друга купа се разбива едно яйце с няколко супени лъжици брашно, идея бакпулвер, щипка сол и малко кисело мляко. Трябва да се получи много гъста каша, която просто да държи форма.

В това време фурната се загрява на 180С, тавичка се застила с хартия за печене и всяко едно кюфте буквално се омазва с тестяната смес и нарежда в тавичката. Ако остане от сместа, с лъжичка се спива по-малко върху всяко кюфте.

Пекат се до хубаво зачервяване и след като изстинат малко се сервират.

За гарнитура доматена салатка, допълнително млечно-чесново сосче и т.н.

При наличие на повечко възможности в тестото може да се настържат 100-а грама кашкавалче ...

Кюфтета стават страхотни - почти няма мазнини в тях.

В интерес на истината се получават поне 13-15 кюфтета на цена не повече от 4,50 лв.

Имам си една забележка - за следващия път ще задуша (сотирам) и една глава стар лук и ще го смеся с картофите и изварата.

Стават невероятно вкусни (не казвам Дзверски, защото нЕма месО вътре, ама нейсе - който иска може да замени изварата с кайма и ще станат кюфтета трИпач).

Пробвайте и няма да съжалите!

За моя изненада се оказаха, че могат да бъдат и много добро мезе към по-леко питие ... 

И затова НАЗДРАВЕ!

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

Пюре от картофи и целина

 

    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.

    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.

Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.

    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.

    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...

    НАЗДРАВЕ!

Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.

    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.

За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.

Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.

П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

Пълнени картофи в бекон

Не мога да не споделя този невероятно лесен начин за направа на една невероятна - дзверска вкуснотия.

 Няма да давам количества - три картофа са даже в много и най ящните.

 Трябват картофи, суров бекон, моцарела (кашкавал или някакво друго сирене), за подправяне - пресован чесън, копър, сол и черен пипер на вкус.

 Изпълнението е като за малки деца:

Картофите се сваряват в леко послона вода (а и защо не овкусена с разни подправки).

Обелват се и се издълбават. В дупката се слага малко от пресования чесън, ситно наразания копър и резен моцарела.

Всеки картоф се овива в резените бекон.

Овитите картофки в бекон се нареждат в тавичка с малко мазнина, захлупва и се заминава във фурната та 180С за около 30-40 минути.

Колкото беконът да се зачерви.

При добро желание - отгоре им може да се ръсне настъргана моцарелка, кашкавалче ири да се сложат тънкофайски резенчета.

Невероятна дзверска вкуснотия. 

Правете смело - носи всякакви вариации.

НАЗДРАВЕ!

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Картофено пюре по Дзверски

 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.

 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.

Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).

 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 

 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...

 Стана направо дзверското картофено пюре.

 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.

 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.

 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.

 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.

 Наздраве!

Печени картофи на фурна вариации по темата

 Отдавна не съм писал нещо, което да влезе в графата полезни предложения, та затова искам да споделя един два трика за печенето на картофи.

Какво толкова - режеш, слагаш в тавата, печеш ? 

 Е, има и някои неща, които ги правят по-вкусни.
Както са си в тавата се заливат с малко мазнина (олио, зехтин, гъша мас), поръсват се със сол, черен пипер, смлян розмарин, щипка индийско орехче, сух чесън. Подправките са на вкус, но задължително трябва да се поръсят с галета. Следва хубаво разбъркване на ръка, завиване във фолио и във фурната на 180С за около 40 мин.

След това фолиото се маха и се дозапичат до готовност - хубаво зачервяване като един два пъти се разбъркват.

Бързо лесно и невероятно вкусно.

Вторият ми вариант го намирам за по-практичен:
Нарязаните картофи се слагат направо в плик са печене. Сипва се олиото и подправките и поне 1 ч.л. с връх брашно. Добре се разбърква в плика и се наливат около  100 мл течност (вода или бира). В друг плик се слага овкусеното месо и двата плика в тавата и на 180С във фурната. Печене до готовност.
Картофите стават меки, вкусни и със сос. Страхотна гарнитура към опеченото месо.

Уникални картофени кюфтета

 Темата за картофените кюфтета за някои може да изглежда направо изтъркана, но те са много благодатни в безкрайните и разнообразни възможности за различните начини на приготвянето им.
 За картофените кюфтета в различни варианти съм писал доста в блога си, за кюфтета от извара - също или пък кюфтенцатата - чудо.
 Само че тези са направо уникално вкусни и си струват направията.

Необходими са: около 800 грама картофи, които се сваряват в подсолена вода и още топли се обелват; шепа - около 100 грама неподсладена варена царевица; 400 грама извара; 150 грама колбас (в случая шунка), който се нарязва на ситно; 2 яйца (моите и двете се оказаха с по 2 жълтъка - домашни); 1 ч.л. сода; сол и черен пипер на вкус; 1/4 ч.л. индийско орехче; сух риган - 1 ч.л., но в моя случай тези подправки бяха заменени от 1 с.л. от домашната ми "вегета". Носи и ситно нарязан лук, 1 ск. чесън и магданоз, но този път предпочетох да не слагам.
Естествено и мазнина за пържене. За брашното за овалване ще спомена отделно.

Изпълнението не е трудно:
В подходяща купа се слагат картофите и царевицата и се намачкват добре с оная джаджа за мачкане на картофи, добавят се яйцата, подправките, нарязания на ситно колбас и всичко се омесва с лъжица много добре - да се получи еднородна смес.
Дори и да е леко рядка, не бива да се слага брашно. Не е страшно.
По-добре да се настърже още варен картоф или да се сложи лъжичка сухо картофено пюре.
Готовата смес нека си почине малко.

Тука се вижда: с намазнени ръце се оформят кюфтета в желана големина и се оставят на дъската да си чакат реда за пърженето.
Някои от подготвените бяха оваляни в смес от пълнозърнесто и обикновено брашно.
Желателно е преди пърженето да бъдат подготвени максимален брой кюфтета, че иначе става цапория.
В името на експеримента когато остана малко от "каймата", добавих от това брашно вътре в нея и оформих цели 3 кюфтета.

В тигана се загрява мазнината - 4-5 с.л. олио с бучка масло, и сетне като се пуснат първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3.
Това са първите кюфтета - загребвани с намазнена лъжица от купата и оформяни при поставянето им в мазнината.
Още първото слагане на кюфтетата подсказа, че моят вариант не е удачен - да се напълни тигана. Най-лесно се пържат като за по 4-5, за да има място да се обръщат. Като са повече, това става доста трудно и понеже са меки, рискът да се натрошат е голям.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.
И тука се вижда, че бързането да се опържат повече кюфтета наведнъж не е най-удачното поведение.
Следващите наистина бяха само по 4-ри в тигана и всичко си вървеше като по ноти.
Важното е да се пържат на умерена температура и да се изчаква от едната страна да са почти готови и тогава да се обръщат. Проверката- леко се повдигат и става ясно. При този начин на пържене няма опасност от евентуално разпадане.

Тука най-добре си личи: 
най-отпред са кюфтетата, в които сложих брашно в сместа - идеална форма, но в интерес на истината степани и не толкова вкусни.
По средата са тези, които бяха оваляни леко в брашно. Добра форма, хубав цвят и на вкус много добри.
Най-отгоре са тези, които се загребваха с лъжицата или оформяха с намазнени ръце.
Единствен недостатък - откъм форма и стоят леко "рошави", но пък бяха най-жълто златистите и най-вкусните.

От това количество продукти се получиха 14 броя големки кюфтаци 

На вкус (като изключа тези с брашно в тестото) направо уникални - толкова вкусни картофено-изварени кюфтета не съм ял. Пък и досега не бях правил.

Правете смело. Това е само идея, а някои подправки и съставки - по собствения вкус.
Могат да се поднесат със сезонна салата, с млечно-чесново сосче и т.н. 
Само студеното питие е задължително.

Да Ви е сладко и наистина НАЗДРАВЕ!

Постна "мусака" със сирене

 Това е едно напълно лятно (пък и не само) ястие, което се прави с минимум продукти- картофи, моркови, сирене и яйца, а става много вкусно.

 За 4-6 порции са необходими 1 кг картофи (става много вкусно със ситнички от пресните), 2 моркова, около 300 грама сирене (може да се замени с извара, да се смеси с нея, или да се добавят и други сирена), 100-а мл прясно мляко (може и сметана) и 5 яйца, както и малко подправки.

 Изпълнението е много много простичко:

Картофките се измиват и сваряват заедно с морковите. Обелват се като картофките се намачкват с вилица - съвсем грубо, а морковите - нарязват.

Подправят се с черен пипер, малко магданоз или пресен копър; може и няколко пера зелен лук.

Може и съвсем малко сол - зависи колко е солено сиренето.

Сиренето се натрошава с вилица, смесва с млякото и яйцата и тази смес се заливат картофите като се разбъркват много добре.

Пече се в предварително загрята на 180С фурна - до хубаво зачервяване отгоре, т.е. около 40-45 минути.

Най-добре е леко да изстине преди да се нареже и сервира.

Впрочем, когато изстине е още по-вкусна.

Прави се бързо и лесно, а е много вкусна.

На някое месоядно като мене представлява страхотна гарнитура към мръФката.

Насладете се на нещо простичко и вкусно.

Наздраве!