КЮФТЕНЦА със зелен фасул и още нещо

 

Този път не чакайте някаква рецепта - това просто е поредната ми идейка как да утилизираме някои поизостанали нещица за хапване и да създанем ново и вкусно ястие на следващия ден. Пълна грехота е в тези времена да се изхвърля каквато и да е храна.

    Правих любимите в къщи кюфтенца Андро (доста често ги правя-една от най-сполучливите ми рецепти за кюфтенца), но този път в каймата сложих и много ситно скълцан бекон и предвид експеримента толкова се увлякох, че напържих кюфтенца като за една казарма, а не като за двама еле еле апващи. Та взеха, че артисаха доста. 

    На другия ден направих кюфтенца в бял сос, ама все още останаха малко. До няколко дни в хладилника нищо не им става. Могат и да се замразят във фризера.

Страхотни са на вкус, а тези изглеждат и малко "рошавелки", защото вместо да ги пържа, ги пекох във фурната.

Е, трябваше да им измисля нещо ново и вкусно. 

Какво по-лесно от това? - В тигана се загряват 2-3 с.л. патешка мас, и докато се загрява се нарязва на ситно една глава лук и буха вътре (тайната още 2-3 с.л. водичка, 1/2 ч.л. сода и 1 ч.л. захар); докато се задушава се обелват 2-3 картофа, нарязват на ситно и хвъргат в тиганя; 

Пърженозадушаването е около 10-а минути, сипва се един буркан зелен фасул, кюфтенцата, малко църно пиперче, солчицата е една идея и се оставя да си къкри около 30-а минутки - до сгъстяване. 

Подправки - мънинько цървено пиперче и щипка мащерка.

Ами това е ... Утилизирахме кюфтенцата и пак направихме ядене за два дни... Но ако става дума за 4-чл. семейство, просто едно бързо хапване.

Храната просто трябва да се уважава и да се цени. 

Правил съм едни такива странни сметки - повече от половината ми доходи отиват за храна, останалото за битови сметки и лекарства ... а моят принцип 10 % от доходите да се спестява за черни дни отдавна загина ... 

Нищо не казвам, а просто проявявайте малко въображение щом става дума за ястие, без което не можем ...

Кюфтета от тиквички и пилешко месо

 

    Тази публикация бих започнал както в някои популярни сайтове, пущащи хиляди реклами и които започват с "вземете настъргани тиквички, добавете накълцано пилешко и подправки по собствен вкус и ще се шашнете от уникалните кюфтета".

Както винаги в блога ми започвам с това, че не става дума за някаква стриктна рецепта, която следва да се спазват грамчета и милиграмчета, а по-скоро иде реч за начин на направия. 

За целта ни са необходими 2 средни тиквички, както и  около 600 грама пилешко месо - от гърдите и бутчето почти поравно.

Тиквичките се настъгват на едро ренде, леко осоляват и оставят да си отдъхват.

Пилешкото се нарязва също на кубчета, личва му се поне 1-2 с.л. зехтинец, малко църно пиперче, идея цървено пиперче - малко люто и малко сладко, все на вкус. Не забравяме и солчицата.

И нека всичко са почине за поне 30-а минути.

Тиквичките се изстискват с голям ентусиазъм, направо да останат на сухо и ги хвъргаме в купата на блендера с пилеЩото като не забравяме и поне едно яйце.

Блендиране без голям ентусиазъм. Гледаме какво се е получило и при необходимост 1-2 с.л. галета, малко ситно нарязан копър - идеално си върви с тиквичките,още малко солчица и отново блендерчето да се потруди.

Важното е да е получи достатъчно гъста смес, която да държи форма.

От нея с намазнени ръце оформяме кюфтета с желана големина и пържим в зехтин с добавка на патешка мас почти едно към едно.

Готовите кюфтачета вадим върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Тука има един тънък момент - за двама човека, без да са много ящни, изпрЪжваме поне 8 кюфтенца.

Останалата кайма, също я правим на кюфтета. Нареждаме ги върху някаква подложка и във фризера.

Като се схванат от студ - в торбичка с надпис и да си седят в ледовете на Арктика.

Няма да обяснявам колко дзверски вкусни са тези кюфтенца.

Впрочем и лук не съм слагал - нещо не ми се връзва с тиквичките и пилешкото. Който иска може да го накълца на едро и да го сложи в блендера при останалите продукти.

Ако се наложи да се добавя галета или брашно за сгъстяване на сместа, то може да се добави и 1/2 ч.л. сода, защото ще станат по-пухкави при пърженето.

Поднасянето им може да стане със зелена салата, домати, пържени или варени картофи, на когото както му харесва. За мене добавката едно млечно-майонезено сосче с чесън е направо необходимост.

И за последно при днешните цени това са си направо бюджетни кюфтета.

Правете смело и няма да съжалите.

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!

    

КЮФТЕТА от кайма и чия

 

   Тези странни на пръв поглед кюфтета се оказаха резултат на една случайност. Май така стават някои кулинарни "открития" ...

    Бях си сложил в хладилника около 500-600 грама от моята кайма да се размразява за другия ден и с именно с идеята за направия на кюфтета. Бях сложил и 100-а грама чия да се накисват във вода за сутрешната закуска. На сутринта закуската се "размина", а надвечер като се хванах с кюфтета и вече бях нарязал лука на ситно, установих, че нямаме сух хляб. Не ми се слагаха картофи или нещо друго,а реших да ползвам чията за добавка. На цялото количество кайма - около 1/3 обемна част чия. Добавих една голяма глава лук, нарязана на ситно, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. черен пипер.

    Реших да не добавям други неща, за да видя какъв е вкусът. 

    Омесих добре - получи се леко мека консистенция, но с намазнени ръце добре се оформяха кюфтета и се държаха много добре при пърженето. Нарочно ги пържих на 2/3 от силата на котлона.

    След като опържих около половината от каймата, ми хрумна да добавя малко овесени ядки в нея - някъде около 2-3 с.л. Премесих, оформих и изпържих.

 Нямах от онези фините, но с тях щеше да се получи визуално по-добре.

    За вкуса може и да не се съмнявате. Невероятно вкусни кюфтета и в двата варианта. Студени се оказаха още по-вкусни.

    Експериментирайте смело и НАЗДРАВЕ!

Невероятни кюфтета от тиквички с пилешко

    След като повече от четири месеца не съм поглеждал какво се случва с блога ми, а през това време са се натрупали десетки рецепти за различни вкуснотии и направо съм озадачен с какво да започна.

    Имам чувството, че започвам като начинаещ блогър и дори се оказва, че направо съм забравил някои функции на редактора на публикациите. Както и да е, все някак ще се оправя и ще влезна във форма.

    Та след толова време, реших да започна  с едни невероятно вкусни и при това много бюджетни кюфтета.

Необходимите продукти са ориентировъчни: една голяма тиквичка или две малки (около 400 грама); 400 грама пилешко от бутчето; две филии сух хляб; две яйца; сол и черен пипер на вкус; 1 ч.л. чесън на прах или 2 скилидки; 1/2 глава лук или 1 ч.л. сушен; 3/4 стръка копър, нарязани на ситно; 1 ч.л. сода загасена в 1 ч.л. кисело мляко.

Изпълнението е направо елементарно: тиквичките се измиват и настъргват на едро ренде и сетне през марля се изцеждат максимално от сока им. Пилешкото също се нарязва на късчета; Хлябът се натрошава на едро.

На партиди подготвените продукти се смилат в блендера без голямо престараване. Смесват се в купа като, ако сместта е рядка, може да се добави малко грис, за да се получи гъста смес, която може да държи форма.

С намазнени ръце се оформят кюфтета по около 80 грама и се пържат до покафеняване в добре загрята мазнина. Вадят се върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина, макар че  почти не поемат такава.

От посоченото количество излизат 16 броя кюфтата. Тъй като сме двама, изпържих само половината.

Останалите наредих върху тарелка и замразих във фризера. 
След замразяването- в плик и с надпис. Вече има и за следващи път. Просто се вадят - оставят се леко да се отпуснат и могат да се пържат.

Направо спасителни.

Готовите изпържени кюфтета се сервират със салата и задължително млечно-чеснов сос.

При сегашната цена на тиквичките около 2 лв килото и на пилешкото бутче 4 лв за кило, си е направо без пари. То май доматите и олиото идват по-скъпи ...

Невероятна вкуснотия е и си струва да се пробва. Па и питието си върви с тях. Та затова и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА ОТ РИБА

 

  В блога ми има доста рецепти за направата на рибени кюфтета, но специално тези, за които сега ще пиша, ще наистина рибни - от почти 80 % риба.

    Преди няколко дни се отпретнах да направя прясна наденица от риба за печене и взе, че ми артиса поне половин кило от каймата за нея.

    Поради това, че там писал как съм направил каймата, тука само ще спомена, че са подходящи всякакви риби, но е желателно да са добре почистени от кожа и кости, вместо да се мели обезкостеното месо на машинка и да се цапотри, е достатъчно да се накълца на ситно. На около 800 грама накълцана на ситно или на по-едро е необходимо да се добавят около 150 грама ситно накълцана сланина.

Стана ясно за каймата - вече имаме 950 грама.

Останалите съставки: едно яйце, 1/2 глава ситно нарязан лук или 1 ч.л. сушен лук на гранули; 16 грама сол (може и повече въпрос на вкус); 3 грама прясно смлян черен пипер; 5-7 грама сушен дивисил (ако има пресен - поне 1 с.л. с връх ситно накълцан); около 4-5 стръка ситно нарязан магданоз (това по пазарските стандарти е 1/2 връзка); както и 2-3 с.л. галета (може и малко повече - завеси от водността на рибената кайма и големината на яйцето); Имам и тайна съставка - 1/2 ч.л. сода (за леко бухване при пърженето), но тя може и да се избегне. 

Всичко това се омесва добре за няколко минути (около 30-а) и оставя да си почине, че се е уморило от гъченето с ръце.

След почивката се оформят кюфтета с тегло около 90-100 грама. 

Малък трик - ползва се кутийка от доматено пюре 75 грама, изрязана от двете страни (нещо като ринг) и благодарение на нея всички стават еднакви.

Е, вече съм набрал достатъчно опит и мога без нея.

Оформените кюфтаци се пържат в силно загрята мазнина (като след загряването й, силата на котлона се намаля с 1/3 - при мене на 6-та степен от 9-те на котлона).

Още един трик, за да се изпържат кюфтета добре, мазнината в тигана (касеролата) трябва да е толкова, че като се пусне кюфтета в нея, да го покрива над средата му.

Изпържените кюфтета се вадят върху решетка покрита с домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Не препоръчвам овалването в брашно или галета преди пърженето. Получават някаква коричка, но на нас не са ни вкусни.

При оформянето им добре навлажнявам ръцете си с оцет - домашен ябълков случая. Така имам чувството, че отвън стават по-хрупкави, а макички отвътре.

Защо ли го правя така? Ами не знам... Баба, Бог да я прости, преди да пусне кюфтето в мазнината за пържене, сипваше оцет в шепичката си и заглаждаше кюфтака до гладкост и още ей така влажен - бух в мазнината.

А в мазнината, за да не пръска, задължително 1/2 ч.л. сол и за вкус 1-2 скилидки чесън.

Стават дзверски вкусни кюфтета от риба - направо рибни бургери, които могат да се ползват точно за направата им.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Оризови кюфтета или нестандартни аранчини

     Вчера наготвих задвама човека едно огромно ястие - почти славянски гювеч с месо от пушени кокали, и макар да баялдисахме от ядене, артиса доста.

    Ами сега? Не сме много привърженици да ядем едно и също два дни поред и се зачудих какво може да стане. И изобщо не бях затруднен - първата ми мисъл беше за италианските аранчини - оризови кюфтета с плънка.

Единственият проблем бе, че парчетата месо бяха на едро, по и част от зеленчуците. Поиграх си да ги отделя и нарежа на ситно, че и биля да намачкам морковите и целината.

Следва добавяне на едно яйце, 2-3 с.л. царевично брашно, 1 ч.л. сода и 1 ч.л. кисело мляко . 

Нарязват се около 100-а грама кашкавал на купчета и следва яко омесване.

Оставя се сместа да си почине малко.

С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина и нареждат върху дъската, тавичка или хартия за печене и поръсват с още малко брашно.

Нека да си починат малко.

Откъсва се едно голямо парче хартия за печене, намокря се на топка и сетне се разстила по дъното на тигана. Налива се достатъчно олио за пържене и се загрява силно, а сетне се намаля на 2/3 от силата на котлона.

Кюфтета се пържат от двете страни до готовност като внимателно се обръщат с лопачка, че имат склонност към разпадане.

За да се избегне това, трябва да се сложи малко повече брашно, но предпочетох да не го правя ...

Вървят си със салата, с млечно чеснов сос и .. . изобщо както Ви е кеф.

Резултатът е дзверска вкуснотия.

Хем вчерашното е оползотворено, хем с малко усилия нещо невероятно вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Булгур кюфтета и не само

 

    Започвам с това, че булгур кюфта е типично турско-арабска рецепта.  В общи линии се приготвят от специален булгур (а не обикновен) и много подправки. Най-често са малки и запържени до кафяво като се поднасят с доматен сос или много зеленчуци. Вариациите са толкова много, че направо няма някаква универсална рецепта. Случвало ми се е в Турция в две заведения - на една ръка разстояние едно от друго, да видя поне две разновидности.

    Наскоро близо до нас отвориха един доста голям магазин за турски хранителни стоки и други като препарати, сокове, напитки. Предлагат поне 10-а вида пейнир (сирена), няколко вида кашар (кашкавал), кори за баници и не само, юфки, сладка, халви, баклави и какво ли не деликатеси. Днес дори видях, че са пуснали и масло от черен кимион - 250 мл за около 15,00 лв и бях изумен като знам, че цената е почти двойна.

 

Та видях, че имат и от специалния булгур за кюфтета и си купих един пакет. Разликата с другия булгур е, че този много ситен - малко по-едър от грис.

Знам базовата рецепта - накисване на булгура едно към едно с топла (или вряла) вода, до поемането й; добавяне на подправките и брашно до получаване на гъста маса. Сетне пържене или печене.

Да ама да вървя по някаква рецепта стриктно не е в моя стил и няма съм Я.

Затова реших да ги направя по собствения си начин и моите разбирания. Затова ще го споделя и ще отчета моите си грешки с идеята да съм от полза на други ентусиасти.

Та преди да продължа само ще кажа, че добре направените булгурени кюфтета са уникални на вкус, а във втория ми вариант - дзверски вкусни.

За съжаление, не правих на всичко снимки, но ще го обясня доста ясно.

250 грама булгур се заливат с толкова вряла вода и се оставят за 10-15 минути да се "дръпне" течността. В това време се нарязва на много ситно една глава лук и 2-3 скилидки чесън се пресоват.

Първа грешка, не нарязох лука, а го настъргах. Не се прави така.

Втора грешка, оставих булгура в купата, а трябваше след първите 2-3 минути да го прехвърля в голяма цедка. Ако се слага много брашно, за да го сгъсти-не, но реших вместо спойка с него, да сложа две яйца. Та водата трябваше да е около 180 мл и като се сложа яйцата щеше да се получи гъста смес.

Следват подправките: 1 ч.л. сол; 1 ч.л. черен пипер; 2/3 ч.л. кимион; 1/2 ч.л. чили или лютив пипер; по 1/2 ч.л. чубрица и риган.

Следва хубаво омесване и оформяне на кюфтета.

Тука направих третата грешка - направих огромни лепезета, а трябваше да оформя малки топчета - малко по-големи от орех. Коригирах се чак при пърженето като ведях, че тези се пържат малко бавно и са склонни към "чупене".

Тъй като не ми се вярваше, че ще станат, отделих половината за булгурени кюфтета.

Останалата половина смесих с телешка кайма около 300 грама и добавка на още малко от същите подправки. То се вижда на горната снимка как ги смесвам.

Това се кюфтета от булгур и телешка кайма - почти едно към едно. 10 бройки по 60 грама.

В тиганЯ загрях сило смес от олио и зехтин и започнах с пърженето на кюфтета - смес от булгура и каймата. Па и турнах едно от булгурените.

Последва ужас и отврат. почнаха да лепнат по дъното и да се разпадат.

Тя Баба ме беше учила олиото да е врящо и да е поне до средата на кюфтета, но нещо не се получи. Поизпържих първата партида, извадих кюфтета на хартия за печене - доста нуегледни вече.

Турнах другия тиган, застлах го с хартия за печене, прецедих мазнината от първия и продължих с пърженето.

Разлика от земята до небето.

Никакво лепнене, спокойно пържене.

Без пръскане, лесно обръщане - без лепнене ...

Тук като съвет мога да кажа, че хартията трябва да се откъсва на по-голямо парче, че да покрива целия тиган и олиото да не влиза под нея.

Това са кюфтета от булгур и кайма една към едно съотношение. Невероятно пухкави и дзверски вкусни.

Ако не знаеш, че са с булгур, няма вариант да познаеш от какво са ...

Това е булгуреното кюфте. Малко се различава от другите - по вкус, но е по-сухичко.

Затова трябва да се поднесе с някакъв сос.

Или да се направи доматен сос и да се поварят в него 10-а минути.

Впрочем вървят си и с чесново-млечен сос.

Правете смело и се наслаждавайте на едни просто уникални кюфтета. При това адски бюджетни и дзверски вкусни.

НАЗДРАВЕ!

Панирани картофени кюфтета

    Това са едни много лесни за направия "панирани" картофени кюфтета, които стават много лесно, невероятно вкусни са и имат едно ценово предимство - направо са си без пари. Аха, и още едно предимство - просто направо си нямат рецепта и могат да се направят и от най-неизкушения в готвенето ерген ...

Започвам с едни съвсем ориентировъчни количества - примерно едно кило картофи и 2-3 моркова се обелват и сваряват в леко подсолена вода, която просто трябва да ги покрива. Излишно е да казвам при сваряването трябва да са нарязани на кубчета.  След сваряването се прецеждат и в подходяща купа се смачкват на пюре с оная джаджа за мачкане на картофи. Добавя се едно яйце и поне 400 грама извара (по-здравословна е от сиренето), овкусява се с сол на вкус, черен пипер, щипка млян розмарин и риган. В случая ползвам моята гурме сол и направо не иска добавка на каквото и да е друго.

С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина - поне аз ги правя като нормални кюфтета по 100-а грама всяко.

Нареждат се в тавичка върху домакинска хартия - ще им "дръпне" малко от водата в тях.

Докато кюфтета "дърпат" в друга купа се разбива едно яйце с няколко супени лъжици брашно, идея бакпулвер, щипка сол и малко кисело мляко. Трябва да се получи много гъста каша, която просто да държи форма.

В това време фурната се загрява на 180С, тавичка се застила с хартия за печене и всяко едно кюфте буквално се омазва с тестяната смес и нарежда в тавичката. Ако остане от сместа, с лъжичка се спива по-малко върху всяко кюфте.

Пекат се до хубаво зачервяване и след като изстинат малко се сервират.

За гарнитура доматена салатка, допълнително млечно-чесново сосче и т.н.

При наличие на повечко възможности в тестото може да се настържат 100-а грама кашкавалче ...

Кюфтета стават страхотни - почти няма мазнини в тях.

В интерес на истината се получават поне 13-15 кюфтета на цена не повече от 4,50 лв.

Имам си една забележка - за следващия път ще задуша (сотирам) и една глава стар лук и ще го смеся с картофите и изварата.

Стават невероятно вкусни (не казвам Дзверски, защото нЕма месО вътре, ама нейсе - който иска може да замени изварата с кайма и ще станат кюфтета трИпач).

Пробвайте и няма да съжалите!

За моя изненада се оказаха, че могат да бъдат и много добро мезе към по-леко питие ... 

И затова НАЗДРАВЕ!

Пълнени гъби с кюфтенца

 

    С пълнени гъби няма кого да изненадам - това просто е класика сред лесните за изпълнение рецепти, осъществени и от най неизкушените в готвенето. Гъбите се почистват от пънчетата, овкусяват и пълнят с плънка по желание. Сетне било във фурната или на скарата. Вариациите са толкова много, че ...

    И въпреки това възнамерявам да направя тази публикация по една особена причина, която ще споделя малко по-нататък.

Попаднах на пазара на едни огромни печурки. Гъбите се обелват и почистват от пънчетата. Знам, че гъби не се мият и никога не ги мия. Само се обелват с остро ножче. Гъбите леко се осоляват и старателно се увиват с много тънкофайски нарязани свински гърди. Това става като гърдите се почти замразят във фризера и след това се нарязват на тънки лентички с остър нож. Нареждат се в товичка застлана с хартия за печене.

Следва "сглобяване" на нещата - във всяка гъбка се слага по едно резенче топено сирене, а върху него по две кюфтенца с големината на орех. Добавя се се отстрани на кюфтенцатата по 1 ч.л. гъша мас. Като тук таме се подпъхват и изостаналите изрезки от лентичките гърди. В тавичката се налива 1 кафена чашка бяло вино. Докато си се занимаваме с това, фурната се включва да загрява на 180С.

За около 30-40 минути всичко е запечено, но си и зависи от фурната. Зависи дали искате е по-препечено.  В тавата се е събрал доста сос, който внимателно се отлива в касеролка. Загрява се на котлона, добавя му се 1 ч.л. царевично нишесте размито в хладка вода, 1 с.л. масълце и се овкусява с църно пиперче. 

Гъбките се сервират наредени в подходяща чиния, като във всяка гъбка се слага по една с.л. от сосчето, което пък се поднася в отделна купичка.   За гарнитура- кой каквото има желание ....              Сипваш си и едно хубаво питие с това невероятно вкусно ястие и се наслаждаваш на удоволствието.

Който е имал търпението да стегни до тука, вече си задава въпроса Дзверът защо си е играл да пише баналности? Ами простичко - заради следващите редове, които ще посветя на кюфтенцата за плънка: 

Няма да пиша за каймата за кюфтенцатата (всеки да си я прави по собствен вкус). 

Само че тези кюфтенца си имат собствена плънка, която се приготвя по следния начин: 

Няколко гъбки се нарязват на ситно, запържват се в малко масло, добавя им се мълка църно пиперче, една чаена лъжичка брашънце и малко водичка, слага се и някакво топено сиренце. Това гъбено сосче се вари до съгстяване и се пресипва в купичка и заминава във фризера - не да замръзне, а да стегне добре и да може с леко влажни ръце да се оформят от него малки топченца - като скамболовчета или с големината на скилидка чесън. 

Откъсва се малко топче от каймата, в средата се слага почти замразената гъбено-сиренена плънка и се оформа като кръгло кюфтенце с големината на по-големичък орех.  Както стана ясно за гъба отиват по две такива, а ако е много голяма - трички. 

Останалите кюфтенца се нареждат в пластмасова тарелка едно до друго и се замразяват във фризера. След като замръзнат се прехвърлят в торбичка и са готови за употреба. Примерно от 600 грама кайма излизат поне 20-а броя, но като ги правя - направо едно кило кайма и излизат много, ама наистина много бройки. Често казано, не съм си играл да ги броя ...

По този начин, губиш известно време, но сетне имаш кюфтенца с плънка във всеки един момент, които могат да бъдат изпържени, опечени или вложени в нещо интересно.

Идеята за направа на тези кюфтенца с плънка заимстват от италианските полпете, за които съм писал в блога си.

И на най-търпеливите вече спокойно мога да кажа - дано идеята да Ви е харесала и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА почти по "шотландски"

 

    Няма да давам рецепта как се правят "яйцата по шотландски" - из нета има бол рецепти и всякакви варианти, а съвсем простичко ще покажа моят вариант:

Наскоро ми подариха малко пъдпъдъчи яйца. Много са полезни и само споменавам, че имат  витамин В 12,  както и А, В1 и В2. Съдържат и цинк, магнезий, калий, фосфор, манган и много желязо.  Сварих ги и доста се зачудих какво да ги правя - част за салата, част за ... и ми хрумна да пробвам с тях да направя вариация на темата яйца по шотландски, но в моя си вариация.

Каймата се подготвя по любимия начин като за пържени кюфтета. Кашкавал (гауда или моцарела) се нарязва на много ситно, както и кисела краставичка. От каймата се  оформя нещо като питка, в средата се слага обеленото яйчице и по малко от кашкавалчето и краставичките. Кюфтетата се оформят като топчета. И се оставят в хладилника поне за 30-а минути.

Пърженето е ясно: пържат се в повечко мазнина в тиган застлан с хартия за печене. Този номер е много полезен.

Сервирах ги с катъчено-доматена салата. Стават невероятно вкусни и сочни. Следващият път ще направя каймата с добавка на месестата част домат.                Никак не е трудно. Правете смело и НАЗДРАВЕ!