МАСЛО ОТ ОРЕХ или орехов крем

 

За ползите от ореховите ядки няма да говоря много: редовната им консумация намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, понижава лошия холестирол, спомага за запазване на паметта, предпазва от Алцхаймер и мн.др. Всичко това се дължи на това, че са много богати на антиоксиданти и най-вече на Омега-3. 

Маслото от орехи се прави чрез пресоване на сурови орехи. Истинско масло от орехи няма как да си направим в домашни условия - просто съоръженията са адски скъпи, но можем да направим нещо, което наистина е много добро и се доближава до него.

В блога съм писал как се прави лешникова паста (тахан), като по подобен начин се правят и бадемовото масло и сусамовия тахан. Единствено е правилно да се казва тахан за сусамовия, а за всички останали - масло.

Много харесваме да си хапваме орехи в къщи, но по разбираеми с оглед възрастта и зъбките, това е трудва задача.

Затова си правя орехово "масло" или орехова паста.

Блендера ми поема 300 грама сурови орехи и и затова началното каличество е толкова.

Всичко е в снимки - блендер - 300 грама сурови необелени орехи. В никакъв случай печени - губят около 30 % от полезните си свойства.

 след 30 секунди

Консистенцията е суха и за да се получи продукта трябва да му се сложи малко мацзнотийка -вместо олио, зехтин и т.н., предпочетох малко малко масло.

Благодарение на него, при смилането се получава наистина орехова масло.

Снимките са през 30 сек. работа на блендера, за да не прегрее и кратки почивки за уредчето.

Почва да придобива маслена консистенция.

Смилането се прави бавно и на етапи - уредчето не е е особено мощно.

В един момент ореховата паста се прев ръща направо в масло. Иска още малко смилане.

Тука е моментът да споделя - още малко мелене и в кутийка. Иска малко сол в добавка, че си е направо безвкусно, колкото и да е вкусен смленият орех.

Залага се нома партида от 250 гр. орехи и всичко от А до Я.

Значи пъървата партида става направо на масло, което може да се овкуси и да се ползва за какво ли не - за палачинки, за готвене, за направа на разни дипове, дресинги  и т.н.

Може да се смеси с още краве масло или зехтин и т.н.

Само че моята цел беше да получа още по-здравословен продукт.

Затова - на 250 гр. орехове ядки - 250 гр. мед.

Следва отново яко смилане до получаване на еднородна консистенция.

Много се чудих дали да бухна 4-5 скилидки чесън - щеше да стане трИпач, но се ограничих със сока на 1/2 лимон при пасирането.

Пробвайте и няма да съжалите - нещо дзверски здравословно и страхотна добавка за какво ли не ....

Няма да кажа НАЗДРАВЕ, защото това е за укрепването на ОрганизЪма ...

БРАШНО ОТ НАХУТ как да го направим и употреба

 

Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.

Ползите от него са много:

• безглутеново, което е най-важното му предимство
• съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
• съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.

Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.

В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.

За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.

Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.

Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила. 

Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.

Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.

Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути. 

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е безотпадно.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или пък брашно от овесени ядки.

Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.

На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.

За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.

Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.

За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.

Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.

Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).

От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.

Направа на хумус:

Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.

Крекери по сицилиански:

около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.

Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.

Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.

След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.

Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.

ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.

Заместител на яйцата при направата на палачинки:

едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.

За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.

Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.

Да оползотворим пулпата от сокоизтисквачката и не само

 

    В къщи много често се правят зеленчукови сокове със сокоизтисквачката. Поради едни причини по едно време почти през ден се правеше сок от червено цвекло, моркови и ябълки.

    

Много сокове правя и с блендера, когато бързам и не ми се почиства сокоизтисквачката. В блендера всичко се слага измито и добре почистено и се смила. За да е добър сокът най-често се прецежда, а отделената твърда част се изхвърля.

Със сокоизтисквачката нещата са по-различни: единствено червеното цвекло се слага добре обелено, а останалите плодаве или зеленчуци - само добре измити и нарязани на парчета.

Отделената в контейнера на машинката пулпа се изхвърля безапелационно.

Дори и при направата на доматен сок се отделя пулпа от кожичките, семенцата и др.п., която се изхвърля.

Всичко това беше до един момент преди години, когато взех и включих, че изхвърлям напълно годен продукт, който е добре изцеден, но е запазил в себе си всички витамини и полезни вещества.

В тези времена, когато всичко поскъпва, е много важно да умеем да икономисаме малко и да поевтиним разходите за храната си.

Оказва се, че по този начин изхвърляме по 15, че и повече % от изстисканите продукти.

    Преди да продължа просто искам да спомена, че подобни идеи съм давал в блога си, а именно -

    Как да си направим 

Домашна "вегета" или микс от сушени зеленчуци

или пък 

Зеленчуков бульон и други полезни неща

или пък

Как да овкусим зехтин - полезно предложение

и много други подобни, но да продължа:

    

    Поради това промених начина на изцеждане на зеленчуците, а и на някои плодове.

    Просто ги почиствам добре - примерно на морковите се маха несъедобната част и леко се остъргват с обратната част на ножа, на ябълките се махат дръжките и семенниците и т.н. 

    При пущането им в сокоизстисквачката - примерно, първо червеното цвекло и след приключа с него вадя пулпата му в отделна съдина и след това продължам примерно с морковите; процедирам по същия начин; сетне ябълките и т.н. Това почистване ти отнема буквално минутка. Когато е еднороден зеленчук, няма никакъв проблем. Особено благодатни са доматите.

    По този начин пулпата е отделена и отива за сушене. Изсъхва, особено в топлите дни, буквално за 24 часа. Съхранява се по видове в добре затварящи се буркани.

        Когато  правя сок в блендера, вече не прецеждам сока само през цедка, а в цедката слагам марля на 2-3 слоя и изцеждам максимално. Така пулпата губи много от течността и по-лесно съхне.

    Пулпата от ябълките като изсъхне може леко да се смели и става като брашно и може да се слага в сладкишите и какво ли не.

    За цяла година имаш буквално без пари срещу малко усилия страхотни добавкщи за супи, ястия и какво ли не още.

    Преди изцеждането на портокали или лимони добре ги накисвам в вряща вода и сетне измивам със сода. След изцеждането им, корите не изхвърлям, а с остро ножче изрязвам горната им част, нарязвам на ситно и сетне изсушавам. Съхранявам по същия начин в буркани.

    По същия начин се процедира и когато се правят разни плодови млека - например от овесени ядки, от бадеми и т.н. Отцената твърда част може да се изсуши се получават разни брашна и т.н. Писал съм доста.

    А знаете ли, че може да си направите и дори "Мляко" от семена на пъпеш?

     

Е, за днес стига. Досадих доста, но ако не Ви мързи, пробвайте! Сокове се правят непрекъснато и материал за сушене има винаги. Зимата също съхне, но по-бавно, а може и да се суши във фурната на 50С с вентилатор.

    

ДОМАТЕН СОС С МАСЛИНИ И КАПЕРСИ

 

    Това е един уникално вкусен доматен сос, който е подходящ за основа на пица, за добавка към различни пасти, така и за готвене на различни неща или просто като разядка (или за намазване върху препечена филия).

    Признавам си, идеята не е моя - просто попаднах в един магазин с италиански стоки и видях да продават такъв сос в бурканчета по 350 гр. на цена 4,20 лв. Преснимах си етикетчето със съставките - домати, маслини, каперси, босилек, сол, захар и куп други съставки като разни Е-та и консерванти. Бях с идеята да си го направя, но нещо се замотах и чак преди дни - вече с последните домати се присетих и се подхванах.

Веднага давам количествата, а сетне ще обяснявам как се прави:

домати, зрели, обелени и почистени от семената - 1 кг; маслини - черни и зелени, без костилки - общо 100 грама; каперси - 40 грама; 4-5 скилидки чесън (лично аз сложих цели 8 и ми дойде много добре);сол - не повече от 18 грама; черен пипер - 1/2 ч.л.; сушен босилек - около 1 с.л., но може и повече въпрос на вкус; захар - при нужда, ако доматите са кисели (но по това време са най-сладки); зехтин - около 50 мл.

Направията не е трудна - най-голямата врътня е с доматите: измиване, цепване на кръст на дупето, заливане с вряла вода за около 1 мин., сетне студена и белене. Така става най-лесно. Следва нарязване и почистване от семената и течната част, че да остане само месестата им част. В купата на блендера се слагат на партиди - домати, маслини, каперси, скилидки чесън и пасират до гладка каша.

В тиган или тенджера (зависи от количеството) се загрява зехтина и излива доматената маса, добавят се солта, черния пипер и босилека и се вари на 3/4 от мощността на котлона до желано сгъстяване. Отнема не повече от 25-30 мин.

Следва пълнене в бурканчета и стерилизиране за около 5-10 минути.

Отделената част от доматите се осолява, добавя им се малко босилек, пълни се в буркани и се стерилизира заедно с бурканчетата доматен сос.

От 3 кг домати приготвих два компотени буркана домати и 5 бурканчета доматен сос с маслини и каперси.

Целият масраф ми излезна около 10 лв - колкото 2 бурканчета готов италиански сос (и при това от напълно натурални продукти - без Е-та и консерванти). 

Най-доброто е това, че рецептата  носи разни добавки по собствен вкус и мерак.

На нас сосът ни хареса особено много като добавка към печени меса и намазан върху препечена филийка (нещо като "лютеница" от домати). Пробвах и като основа за пица- жестока работа.

Тези дни ще направя още една партида - като в половината ще сложа и малко лютивичко.

П.П. Може да не блендирате маслините заедно с доматите до еднородно състояние, а в последната партида след смилането на доматите да ги добавите и оставите на по-едрички парчета. Въпрос на желание...

П.П. Вместо сушен босилек може да се ползва пресен ситно накълцан.

Правете смело, още има домати.... и не мислете за купешките отрови...

ДОМАШЕН ТАБАСКО СОС

 

    Началото на октомври е и на изобилието от люти чушлета на пазара, както и сега му е времето да си направим освен чили соса и домашен табаско сос.

    Прави се сравнително лесно и се получава в доста добро количество.

За направата са необходими 1 кг хубави червени люти чушлета, както и поне 150 гр сол и горе долу толкова ябълков оцет.

Чушлетата се измиват, дръжките им се отрязват и сетне чушлетата, без да се почистват от семенцата, се нарязват на произволни парчета. Слагат се в подходяща съдина и засипват със солта, разбъркват се и съдината се затваря с капак.  

Съдината се забравя поне за седмица като от време на време чушлетата трябва да се разбъркват. 

През това време те си преминават някакъв си собствен процес на ферментация като се отделя и доста течност.

След този им престой следва смилането.

В купата на блендера първо се сипва отделената течност и сетне на порции самите чушлета. Смилат се до кашеобразно състояние и отново, след като се върнат в съдината си, се забравят за няколко дни - 3-4-5.

Следва най-трудоемката част: прецеждането, което се прави през ситна цедка.

При това прецеждане се получи около 500 мл гъст сос, което е и нашият първичен табаско сос. Доста е лютив ...

Отделената пулпа при прецеждането се смесва с около 150 мл ябълков оцет и отново се прецежда - този път още по-старателно и се получават още около 200 мл табаско сос, който вече не е толкова лютив като първия, а и е малко редичък.

Тук е моментът на въображението и на нагласянето на лютостта на соса по собствен вкус - като се смесят двата соса или части от тях.

След второто прецеждане остава доста пулпа, която не се изхвърля, а се разстила върху найлон и се оставя да изсъхне. Сушенето може да стане и на слънце и в стаята. Следва натрошаване и съхранение в подходяща съдина (напр. буркан с капак). После се ползва за подлютяване на ястия, супи и т.н. вместо прословутите чили люспи. 

Сега и най-голямото предимство на този домашен табаско сос: 

Направата му позволява различни варианти с добавка на най-различни неща. Още в самото начало при нарязаните чушлета слагам скилидки чесън - поне 7-8;  При повторното прецеждане на пулпата, освен оцета, може да се добави и 1 с.л. мед или ароматен алкохол; 

Може и настъргана кора от лимон или пък 2-3 капки течен дим; може да се добави и малко прясно смлюн черен пипер или някакъв любич аромат.

Вариантите са твърде много.

Като допълнение - този сос не се нуждае от варене или някакво консервиране, защото солта и лютото са много добри консерванти.

Цялата инвестиции излиза около 2,00 лв за кило люти чушлета и малко от собственото време, но получавате около 750 мл идеален табаско, който ще ползвате сума ти време.

Пробвайте и ще се наслаждавате на истински лют домашен табаско.

Как да си направим домашна галета

 

Баба казваше, че е грехота да се хвърля хляб. Дори и на животните не даваше от хляба - той бил за човеците.  И хлябът винаги трябваше да си стои върху долната коричка, а не обърнат или настрани, защото това водело до фукария.

В нй-ранните ми детски спомени, веднъж седмично, най-често в петък или събота, пещта на двора се опалваше и Баба изпичаше по една фурна хляб.  Най го обичах още врящ от пещта и с аромат на дим и бучка домашно овче сирене.

Сетне се появиха купоните от ТКЗС и огромните самуни от селската фурна.

Сега такъв хляб няма. Купуваме някакъв от хлебозаводите, а време за направата на домашен обикновено нямаме.

Та този ми ти хляб има свойството много бързо да изсъхва и да не хваща мухъл. Ако си забравиш филийката на масата вечерта, на сутринта намираш сухарче.

Независимо от това, хляб в къщи не се хвърля, освен ако не е мухлясъл, което рядко се случва.

Та от стар хляб правя доста неща, а именно:

Уникално вкусни пържени филийки

Хрупкави сиренки от стар хляб

Бухти от стар хляб - полезен съвет

"Кюфтенца" и "шницели" от стар хляб - полезно предложение

Тутманик от стар хляб или страта или както там му казват

Палачинки от стар хляб

Дебеланки изненада

дори съм се изхитрил да го вкарам при направата на наденички

Наденички от варени меса и хляб - почти по португалски

Та да си дойда на думата: филийките стар хляб нарязвам на ситни късчета и ги оставям върху вестник да изсъхнат добре.

След това ги събранявам в хартиен плик.

Като се съберат по-голяма количество смилам в блендера. Сетне ги пресявам през ситото и хоп в голям буркан. 

при смилането може да се сложи  и някаква подправка - малко чубрица, някакво пиперче ... ей така за аромат.

Иканомията е двойна - не се хвърля хляб, не се дават пари за купуване на готова галета, а такава имаш винаги под ръка и може да се употреби за какво ли не ...

Бъдете икономички.

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия)

 

 Възнамерявам да понапиша малко за вълшебството наречено червена чушка или червена капия. Чушките са пренесени от Америка в Испания в края на 10ти или началото на 16-ти век. Дълго време са били отглеждани като декоративни растения и са се смятали за отровни заради лютивината им. Всичко това заради капсаицина в тях. През 19-ти век започнали да ги селектират и стигнали до сладката чушка. В Унгария първо били пренесени от български изселници, наричали ги турска паприка, а сетне измислили начин да ги сушат и смилат на прах- братята Палфи от Сегед.

    Капията съдържа огромно количество витамин С, доста повече от лимоните. Оказва се, че пиперчето трябва да се нареже на ситно и да се замрази във фризера.Тогава количеството витамин С се увеличава 10-то кратно.

    И най-изненадващото : чушките са от семейство картофови.

    Прясно изцеденият сок от чушки бил адски полезен за организЪма. Особено заради съдържанието на силиций.

    Няма и да казвам колко рецепти за разнообразни  и всякакви вкуснотиики има и какво може да се направи от тях.

    Няма да пиша повече - който иска повече до търси в Нета.

    Само ще добавя, че в БГ капията беше национален зеленчук, а сега основно се внася от Турция, Гърция и Македония. 

    Днес на нашия зеленчуков пазар цената на капията варираше от 2,50 лв до 4,00 лв за кило - в зависимост от качеството и количеството.

За себе си съм открил много лесно решение- преди 5-6 години случайно попаднах на дин консервен цех до Садово - имат собствено производство от бахчите в района. Имат и работна ръка-от малцинството.

Откак съм го открил почти не купувам чушки, патладжани и подобни. Направо си купувам от тях готови - печени чушки, патладжан, консерви зелен фасул, грах; компоти, лютеници... Цените им са направо народни и приемливи.

За качеството им няма да коментирам - щом съм се отказал от собственото и купувам - значи го бива и то много.

Вчера пътьом от Пловдив за нас си се накупихме с печена капия - 5.00 лв за кило - обелена и почистена.

Направих сметка - при цената на пазара и рандемана, тези 5,00 лв за кило са напаво на сметка - без чистене, печене, белене и т.н.

Накупените печени чушки, сложих в огромен гевгир, за да се оцедят от течността. 

От 10-на кила печени чушки в торбата, се отдели сок около 1 л. Останалите леко подсуших, сложих по около 500 гр. в пликчета и сетне вакуумирах. 

Следва надписване и прибиране във фризера. Така вакуумирани чушките не изпущат каквато и да е миризма и не поемат такава и се съхраняват за много дълго време.

В интерес на истината след отцеждането имах около 1 л. сос от печени чушки. Обикновено тази течност всички я изхвърляме. Но не и  аз...

Чушките в големия си процент са течност и тази отделена след печенето течност съдържа в себе си не само вкус, но и многото полезни вещества на зеленчука.

Много е подходяща за направата на сос от печени чушки.

Сосът от чушки е нещо като кетчуп, но от чушки. Консистенцията му е подобна, цветът - също; но вкусът е съвсем различен.

В Турция и Ориента е страшно популярен и то в много разновидности - от "отровно" лютив, през пикантен та до сладък чак. Разнообразието на подправките също е различно.

Сосът е много подходящ за мариноване на меса или като добавка към печено месо, разни кебапи, риба и морепродукти.

Е, след като имам сок от печените чушки, нека да опиша и как направих моя и отделните добавки.

За 1-я сок от чушки добавих 4 печени чушки; 1 голям домат, нарязан на много едро; 4 скилидки чесън; 1 ч.л. пушен червен пипер; 25 гр. от моята универсална сол;(след приготвянето пак пробвам и ако е необходимо доосолявам); 25 грама кафява захар; 3 с.л. балсамов оцет (в случая ползвах турски орехов оцет); за пикантност - няколко люти червени чушлета (те са на вкус, а поради липсата им в момента сложих 1 с.л. табаско).

Могат да се добавят и други подправки - по собствен вкус, но не бива да се прекалява за да може да се запази вкусът и ароматът на капията.

Всичко това се слага на два пъти и купата на блендера и пасира до еднородно състояние.

До тук всичко е отнело 15-а минути, но следва пипкавата част - прецеждането на соса през цедка. Все пак има малко люспи и семенца от домата.

На снимката се вижда от това количество отпадъкът е около 1 с.л.

Така прецеденият сос се слага в подходяща съдина и вари на слаб котлон - на 4-та от 9 степени. От време на време се разбърква без особено престараване.

Вари се до хубаво сгъстяване - като кетчуп.

Топъл се пълни в шишенца с винтова капачка и се оставят с капачката надолу до изстиване.

От това количество ми се получива две шишенца по 350 мл. Все пак изходният ми материал бе малко, а и не загубих кой знае колко време.

П.П. Сос от печени червени чушки може да направите и по друг начин - с пасиране на вече опечени червени чушки, с добавка на чесън, сол, захар и зехтин. За вкус малко черен пипер и кимион.

Този вариант е за бърза консумация, тъй като няма трайност.

Правете смело - този сос си заслужава труда и след като го опитате няма да съжалите.

ВЕГАНСКО "МАСЛО"

 

    Да знаете това не е някаква особена рецепта, а един простичък начин да си направиш веганско или вегетарианско "масло", което по нищо не остъпва на обикновеното масло.

Необходими са ни 1-2-3 авокадо, добре омекнали, които се разрязват по средата  с остър нож се отстранява костилката, меката част се изгребва с лъжица и се слага в подходящ буркан.

Черупките се пращат да се сушат - много са подходящи за сервиране на руска или друга салата в тях.

В буркана се слаг поне една скилидка чесън, сол, черен пипер (авокадото няма собствен вкус) и поне 2-3 с.л. кокосово масло.

Разбива се с пасатора до еднородна гладка маса и заминава в хладилника до пълно изстудяване.

Може да се ползва вместо масло съвсем спокойно и намазано върху препечена филийка е просто неустоимо.

Най-важното, всеки може да си го направи по свой вкус ...

Правете смело - наистина е дзверски вкусно!

ОВКУСЕНО МАСЛО

    В магазините продават различни видове овкусено масло - къде с копър, къде с чесън, къде с други подправки. Такова масло е с цена поне 25-30% над нормалната цена на обикновеното масло.

    Не обичам да давам излишни пари за нещо, което мога и сам да си направя и да е вкусно и то в пъти повече от купешкото. 

    Казаното важи и за това овкусено масло.

    Има смисъл да се прави поне с две опаковки по 250 гр. масло, които се оставят на топло, за да може маслото максимално да омекне.

    Нарязват на ситно само стръкчетата на измити и оставени да се изсушат пресен копър, листенцата на магданоз, както и няколко скилидки пресован чесън. Всичко това е на собствен вкус. За 500 грама ползвам по 1/2 връзка копър и магданоз (само листенцата) и 4 скилидки чесън. Това е за моя вкус.

    Смесват се с маслото с лъжица и се оформя отново на калъпче и в хладилника да стегне.

    Страхотно за препечени филийки... и за какво ли не друго.

    Правете смело и не се притеснявайте - слагайте подправките по собствен вкус ...