Сладко от кори на пъпеш

 

    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.

    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.

    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 

    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 

Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.

Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.

Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.

Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.

Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.

Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.

След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.

Пристъпваме към варенето. 

Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.

Простичко и лесно като при всички сладка. 

При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.

Който иска може да слага захар по собствен вкус.

ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.

МАРМАЛАД от ... червени домати

 

    Уникален мармалад от най-малко очаквания продукт - червени домати. Впрочем сладко или мармалад може да се направи почти от всеки плод, както от пъпеш или от корите на диня, или... Преди години, когато правехме по доста буркани сладко годишно (заради децата) съм правил сладко от зелени доматчета, от зелени орехчета и от едни малки динички.

    Та тези дни, както се бях подхванал да правя буркани домати за зимата, се присетих и за мармалада от тях и воаля ...

Избират се хубави месести домати, които се обелват и почистват от семенлъците. За беленето е ясно - цепване на четири от долния край, заливане с вряла вода за 30-а сек и сетне бързо охлаждане. Почистените домати се нарязват на произволни парчета и се слагат в решето, голяма цедка или гевгир и се оставят да се оцедят максимално. Дори могат да ръка леко да се поизстискат.  Целта е да се отстрани излишната течност - ще имаме хубав доматен сок за водката и по-бързо ще се изварят. Крайното количество бе 1,350 кг, което се слага в подходяща съдина за варенето им. Хубаво е да дълбока тенджера с дебело дъно. Но се изхитрих и заложих на мултикукъра - на програмата за задушаване при леко открехнат капак. Така изпаряването става по-лесно.

След като течността се редуцира поне с 1/3, както са си в съдината се пасират с пасатора. Е те тука се престарах - реших, че за да остане някоя семка или нещо по-едрично взех, че прецедих всичко през едра цедка и се отворих доста работа. За сметка на това се получи много хубава и гладка консистенция. Сега е моментът да се опитат и да се прецени самата сладост на доматите и да се ориентираме за количеството захар. Сториха ми се достатъчно сладки и затова сложих точно 400 грама захар и 1 ч.л. ванилова захар. Варенето продължава до постигане на желаната гъстота. В мултикукъра е лесно - оставят да си се вари и само от време хвърляш едно око и разбъркваш. Иначе - в тенджерата, ще иска непрекъснато да му баеш, да бъркаш, да намаляш силата на варенето, че иначе почва и да пръска ...

В края на варенето сложих за аромат 1 ч.л. с връх изсушени и смлени лимонови корички.                             В интерес на истината, стана много приятно сладко и ако специално не знаеш, че е от домати, спокойно ще си помислиш, че е от някакви горски плодове. Знам, че някои хора слагат допълнителен аромат - от есенция, но това не ми харесва. Преди години, като слагах доматите да се варят добавях и 1/3 от количеството им обелени, почистени и нарязани ябълки за плътност и заради пектина в тях. Който желае да получи по-добър резултат с мармалада, може да смеси 1 с.л. пектин със захарта.     Колкото и странно да изглежда, резултатът е невероятно вкусен мармалад. Ако правя втора доза, ще сложа и 1-2 с.л. какао.                                                                Впрочем от това количество се получиха две бурканчета по 310 грама, едно 120 гр. и малко за кусване.                 Пробвайте, лесно е за направа и вкусът си заслужава усилията.

Желе от череши без захар

 По една или друга причина, която не се налага да споделям, сладкото със захар е доста нежелателно у нас. От друга страна, се тачат основно сладкото от череши и смокини. Цената не черешите тази година упорито си стои на 3 лв за кило, ама в сила е принципа на шопа - пениш, не пениш, ке те ядем.

 Та се прИжалих и купих 2 кг череши и започнах да ги гледам като голям камень - как да направя сладко, което няма захар и как да не загубя нищо от матриала и да получа максимално количество. И го измислих ... 

Така: 2 кг добре узрели череши се почистват от дръжките и костилките. Внимание! - не се изхвърлят, а се слагат да се изсушат. Много са полезни сетне като се направи от тях чайче... Изчистените череши се слагат в голяма подходяща тенджера (без вода) и котлонът се включва на 6-та степен от 9-те и се оставят да се варят - по-скоро ди къкрят така. След около 40-а минути се пасират с пасатора - но не на каша като за мармалад, а да останат доста едри парчета и се оставят така да си покъкрят още малко с 1 ч.л. лимонтузу. С термометъра проверявам температурата - трябва да е около 50С. Ако е по-висока, се изключва котлона и се оставя да падне температурата. В този момент се слагат в тенджерата 4-5-6 с.л. мед и добре се разбъркват до пълното разтапяне на меда. Пробва се на сладост и може да се добави още мед - въпрос на вкус.

Идеята ми от тук нататък беше да ползвам агар-агар, но не открих такъв по магазините и го замених с две пакетчета желатин на оня Доктора... Мислех да ползвам пектин, но той не може толкова добре да желира сместа и затова се отказах. Как се ползва желатин на всеки е ясно и след разтапянето му се смесва с черешите. Веднага се пълни в бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. След няколко часа са готови и много добре желирани. Получава се невероятно желе с много добър рандеман. От това количество се получиха 5 бурканчета по 380 грама.

Желето е невероятно! Много е подходящо за палачинки, за добавка към сладкиши и т.н., и т.н. 

Може и да ме подложите на критика за нестандартни начин на изпълнение, но си струва да го пробвате!

И определено няма да съжалите!

Мед от глухарчета - божествен при това

 В действителност, това не е съвсем мед, защото няма нищо общо с пчелния продукт и пчелички не са се трудили за приготвянето му. Но е общо прието за някои сладка да се казват "мед" - като боров мед и т.н. 

Надали има някой който да не познава това тревисто растение с красиви жълти цветове. На някои места дори му казват млечка, заради съдържанието на стеблото.

Много хора го възприемат като бурен, като неприятна трева растяща из двора им и т.н.

От незапомнени времена хората за знаели за невероятните му билкове свойства и то на цялото растение - от корените до жълтите цветчета. Изсушените корни се правят на чай, който укрепва имунната система (дори твърдят някои, че успешно се преборва и с рак); стъблата и листата също стават за чай или за консумация в сурово състояние.

Съдържа витамини B група, фосфор, каротин, желязо, калий, калций, витамин C и други полезни минерали.

Ползва се против простудни и вирусни заболявания, за укрепване на нервната система, за прочистване на бъбреците и черния дроб, дори и регулира кръвното налягане. Даже и твърдят, че подобрява съня и т.н.

единият вариант да се използва като се изсуши и сетне се прави чай- запарка от 1 ч.л. сушен продукт на 1 ч.ч.

Но несъмнено най-вкусният вариант е т.нар. "мед", ако се направи с такава консистенция, но може да се направи и като желе или като сироп за разреждане. Принципите на направията са еднакви, разликата е единствено във времето нта варене.

За направата се ползва само жълтите цветчета - поне така препоръчват. Само играчката е голяма, а иначе просто си отрязвам с цялото цветче. Сега за количеството - обикновено пишат 200 цветчета за една доза с 1 л вода или 400 цветчета за 2 л вода. Дрън дрън, кой ще седне да си ги скубе само жълтите цветчета, че и да брои от колко стръкчета ги е извадил. 

Следователно, около 3-4 шепи цели цветчета за 2 л вода.

След като бъдат накъсани, се слагат в гевгир и се измиват съвсем за кратко под течаща вода. Никакво престаряване.

Слагат се в тенджерата, заливат се с 2-та литра вода, един лимон се обелва и нарязва и се вари. След завирането - 10-12 минути. В много рецепти пишат да престоят в студената вода поне няколко часа. Бавно варене и т.н.

След изключването на котлона, тенджерата се затваря с капак и се оставят така да престоят и пуснат всичко от себе си. Препоръката е за поне 12 часа почти във всички писания, но това не е аксиома. И шест часа и повече от 12 часа, все се получава.

Преди време първо ги прецеждах през едра цедка след като се изстискат и цветчетата. Сетне прецеждане през сгъната на 4 марля.

Е, не го правя така. Слагам в цедката кухненска хартия и черпака сипвам. Накрая отцеждам и цветовете с ръка върху хартията и цедката.

Хем по-малко работа, хем много финно прецеждане. Е, един два пъти да смени хартията - какво толкова.

Получената отвара се измерва, за да се ориентираме за количеството захар. Във всички рецепти - литър отвара, кило захар. За мене това е ужасно много.

На 1,5 литра отвара слагам 1 килограм захар.

Следва варенето: отварата заедно със захарта до желано сгъстяване. Пробата става с капване върху студена чинийка.

Моят вариант се отличава от останалите: слагам отварата, включвам котлона и при нея един лимон (добре измит разбира се), нарязан на 4 части, 2 см корен от джинджифил и захарта я слагам на части - на три четири пъти с разбъркване. Варя на 2/3 от силата на котлона.

Когато преценя, че е готов, с решетъчна лъжица вадя порчетата лимон и джинджифила и оставям да поизстине до към 55-60 С (нали имам кухненски термометър). И слагам вътре 3-4-5 с.л. мед. Разбърквам и през цедка разливам в бурканчетата.

Сетне е ясно, след затварянето с капака надолу до пълно изстиване.

Става божествен мед.

Консумацията - по 1 ч.л. на гладно поне два пъти дневно. Но това не пречи и в чая, или върху филийка с масло или пък защо ли не и върху палачинка.

Правете смело, не е трудно.

Уникално сладко от череши

 Както казах в предишната публикация за сладко от череши с тахан и мед, просто имам заявка от Чедата да понаправя малко сладко от череши, че това е едно от малкото сладка дет си ги хапват с кеф. 

 В момента пазара ни е залят с череши от хубави по-хубави, и от скъпи по -скъпи. Ама има и такива дето могат да се купят на 3,00 лв за кило и са направо фантастични за сладко.

 Правил съм сладко от череши по какъв ли не начин - с дълго варене, с печене във фурната, с изваждане на част от сока от тенджерата, че и преди ден с тахан и мед...

 Нейде из руските кулинарни сайтове ми се беше мярнал някакъв начин да правене на сладко по шведски - метод силт или нещо такова, ама като съм изкуфял и не се сетих и не тръгнах да го търся, реших да си го направя по моя начин - както най-често процедирам...

 Днес купих 2 кг череши и след почистването и претеглянето се оказаха 1,500. Голяма фира, голямо чудо, но го преживях ... Значи захар наполовина - 750 грама.

В тенджерата сложих захарта и около 150 мл вода и включих на най-силната степен - хубаво да заври. 

Резнах и 1/2 лимон и сока и сърцевината ги бухнах вътре, както и изрезките от черешите.

Нека да заври хубаво, ама направо да кипне.

Почистените череши сложих в една емейлирана купа и залях със заврелия захарен сироп.

Оставих ги така до почти до пълно изстиване.

Постояха си така 10-а минути и ги оставих добре да се изцедях.

След 10 минути отцеденият сок отново го пратих да се вари да се сгъстява максимално и отново залях черешите с него

Цялата тази процедура е повторих цели четири пъти.

 За последния път върнах соса в тенджерата и го оставих да се вари - почти до карамелизиране.

  Попарените до този момент череши се сипват в тенджерата,  варят се максимум 5 минути, разбъркват се и веднага се пълнят в бурканчета.

 Оставят се върху капачките да изстинат.

От това количеството излезнаха 5 бурканчета по 280 мл и все още не мога да си обясня как стана така... обикновено са 3 броя.

И една бележка - стана много сладко. Ако го правя втори път - няма да слагам толкова захар, а само 600 грама.
И все пак да напомня - всеки път сокът трябва да се сгъстява максимално - иначе сладкото може да стане и малко рядко.

Пробвайте и ще остане очаровани - черешите са крехки, а не разварени като след 1 час варене ... А вкусът не мога да обясня - ако бях Шекспир, може би ...

Сладко от череши с тахан и мед а ла Ути

 Тези дни имам "заявка" от Чедото да понаправя по няколко бурканчета сладко от череши и от ягоди.

 Та вчера 2 кг череши бяха измити, почистени от костилките и посипани с 800 грама захар. Идеята беше да пренощуват и днес сладкото да бъде сварено когато ми дойде мерака за него.

 Със сутрешното кафе Половинката ме подсети, че днес на площада Ути Бъчваров ще готви и ще прави шоу, така че не е зле да отидем. Нали не всеки ден идва Ути...

 Речено, сторено. Да, ама докато се натуткам и докато събера морални сили за пешеходното пътешествие до площада, стана 12,30 часа. Та позакъсняхме и като отидохме Ути вече беше направил сладкото си от череши.

 Все пак успяхме да се видим и с него, за да вземем автограф от него.

За който не знае, проф. Николай Овчаров и Ути Бъчваров са издали доста отдавна едно просто уникална и много интересна книжка.

Написана е много, много добре и е много увлекателна.

Та ето го и самият Ути, преди полагането на автографа в книжката.

Стори ми се доста приятно изненадан.

Въпреки "тарапаната" от мераклии за снимка и селфи, успяхме малко да си поговорим...

Ето го и него до огромния тиган от локомотивно чело.

От една позната разбрахме, че неговите момчета и той са започнали още около 8,00 (?!) и са почистили 100-а кила череши. Голям зор ще да е било. Сварили са сладкото като са сложили кофа мед, сусамов тахан (според нея 10 кг), натрошени орехи и крокан.

За желаещите имаше и възможност да опитат сладкото, което и направихме с кеф.

Беше много много добро и не толкова сладко.

Опитано и идеята на Ути бе "открадната".

Дручко щеше да е, ако бях видял как го правят, но на мен идеята ми стига.

След като се прибрахме, сложих тенджерата с черешите на котлона. Като завряха, последва отпенване и намаляване силата на котлона от 9-та на 3-та степен и оставяне да си покъкри 30-а минути.

Този път си бяха пуснали доста сок и както винаги,  отделих един буркан от сока. Бурканът се затваря с винтова капачка и оставя върху капачката до изстиване. Така през зимата имам чудесен сироп за разреждане или за някакъв сладкиш и т.н.

Като се посгъсти сложих 1 равна ч.л. лимонтозу, изключих котлона и добавих една огромна супена лъжица сусамов тахан и две такива мед. Последва хубаво разбъркване почти до хомогенност и пълнена в бурканите.

Само да вметна, не е желателно медът да се слага да се вари, а следва да се слага след като сладкото се охлади до под 60С. Иначе губи полезните си свойства.

Естествено, беше опитан и одобрен с оценка "отличен  6", т.е. почти като това, което опитахме.

Нарочно не сложих ядки, тъй като ...

Получи се с невероятен, балансиран вкус и не толкова сладко като обикновено сладко.
Бих го сравнил с моя шоколадов мармалад.

П.П. Позволих си да пусна и снимките на Ути, без да съм му искал разрешение - нали изявата му беше публична. Дано не се разсърди , но за това, което прави, си заслужава да го спомена. Все пак е родният ни най-добър шоумен в кулинарията - бих казал, и по-добър от Джейми Оливър.

Джинджифилов мармалад

   Тези дни покрай направата на сладката от ягоди и череши, нещо ме обзе вдъхновението и реших да направя мармалад от .... джинджифил.

   Звучи малко странно, но джинджифилът е много полезен, а рядко го ползваме в къщи - слагаме го в разни ястия или от време на чай, но реших, че може и по друг начин да се консумира.

   Ползите от джинджифила са твърде много. За тях съвсем накратко:

-помага при лечение на стомашно-чревни неразположения

-подпомага правилото обработване на храната и чревната проходимост. 

-има противовъзпалителен ефект. 

-бил мощно средство за превенция на рака на яйчниците, дебелото черво и ректума,  помагал за убиването на раковите клетки и потискал растежа им.

-помага за подсилването на сърцето, намалява холестерола и предотвратява тромбозите. Има и ролята да служи за предотвратяване на сърдечен удар. 

-полезен е и при респираторни заболявания като настинка, грип, кашлица, бронхит, астма и задух. 

-подпомага метаболизма и дори способства за намаляване на излишни килограми.

След това отклонение, нека да кажа какво е необходимо:

поне 350 грама корен джинджифил, един по-големичък лимон, три банана и три ябълки.

Около 500 мл вода и поне 400 грама кафява или обикновена захар.

В моя вариант 400 мл ягодов сладък сироп и около 100 грама мед.

По-надолу ще обясня моя вариант на направия и сетне ще дам и по-лесния.

Джинджифилът се почиства с тъпата страна на ножче за белене на заленчуци. Всички съветват с чаена лъжичка, но на мен така ми е по-лесно и мисля, че става по бързо. Сетне се нарязва на ситно.

Лимонът се измива много добре и нарязва на парченца, без да се бели. Само се отстраняват семките.За бананите и ябълките е ясно.В купата на нутриблендера се слагат част от плодовете и малко от ягодовия сок и се смилат на каша. Това става на два-три пъти.

Вари се в тенджера на слаб котлон - горе долу на 5-та от 9-те степени - до готовност - сгъстяване по желание. Малко като поизстине, в тенджерата се слага и меда и се разбърква. Лимонтозу не е необходимо да са слага, нали има лимон.

Готовият мармалад се сипва с сухи бурканчета, затварят се и оставят до пълно изстиване обърнати върху капачката.

Тука е мястото да обясня и за ягодовия сироп: Много често като се прави сладко по традиционния начин от ягоди или череши те пущат много сок и се налага дълго варене. Е те това дълго варене си го спестявам - с черпак се изгребва част от сиропа, пълни се в бутилки с винтова капачка или в буркани. Върху капачките - до изстиване. Сетне имаш разкошен сироп за разреждане и т.н. 

Като се отнеме по този начин от сиропа, така и сладкото се сварява доста по-бързо и се запазват плодовете, без да се разкашкват от дългото варене.

Не мога да опиша колко ароматен и леко пикантен става този мармалад.

Върху препечена филийка с масло - разкош. За палачинки - да не говорим.

А и този червен цвят - от ягодовия сироп просто яко го маскира.

Впрочем, пробвах го като "подправка" към печено месо - просто уникално вкусно.

А сега и за по-лесният вариант: В тенджерата се налива водата, слага се захарта и се вари до разтапяне на захарта и леко сгъстяване. Слагат се всички нарязани плодове и се варят до пълното им омекване. Сетне се пасират с пасатора както са си в тенджерата. Количеството захар -- 400 гр., което съм дал е по мой вкус и предвид сладостта на бананите и ябълките. Но всеки може да пробва и да добави захар по свой вкус. Или ако леко лютият и остър вкус на джинджифила му идва в повече, може да добави още банан или ябълка...

Шоколадов мармалад и пикантен вариант

 Това не е само мармалад, а е шоколадов и неустоимо вкусен. Направо си е за любителите на шоколадовите изкушения.

 Имах налични 2 кг зрели сини сливи, 2 праскови и един банан. Просто ги измих и пасирах с нутриблендера направо до кашеобразно състояне.

 Сложих всичко в тенджерата без захар и след като включих котлона на втора степен (от 9 ), направо го забравих за 3 часа. Само на 30-а минути хвърляне на едно око и леко разбъркване.

Просто си къкреше и лекичко изпаряваше. Никакво пенене, никакво пръскане.

В интерес на истината, докато мармаладчето си къкреше свърших сума ти друга работа - нарязох и смелих месо за поредната експериментална домашна шунка (и за нея ще споделя) и още куп други неща.

Наложи се едно излизане и котлонът бе изключен и тенджерата оставена върху него.

След прибирането установих, че количеството се е редуцирало почти наполовина. 

Мармаладът бе опитан за сладост и прецених, че няма да му слагам захар. Беше с леко сладко тръпчив вкус. Затова му сложих само 1 ч.л. ванилена захар и в този момент се сетих, че из някакви руски сайтове бях чел, че една дама се хвалеше със сладко от смокини с какао.

Акълът ми не е много и реших да пробвам с три супени лъжици какао, които без да се колебая му ги ръснах.

Включих котлона на почти най-силната степен и се започна едно яко бъркане. Иначе, оставиш ли го и пръска до тавана на бокса.

За около 30-а минути се сгъсти достатъчно и прецених, че  готов моят мармалад.

  Когато махнах тенджерата от котлона, добавих и две големи супени лъжици с мед и разбърках.

 Веднага биде напълнено в бурканчета, капачките стегнати и оставено да изстива върху тях.

 От това количество се получиха 3 бурканчета по 400 грама и остана една купичка за пробване.

 Просто невероятно ароматно - на топъл шоколад и страхотно вкусно.

  Опитваш и почваш да се чудиш - мармалад ли е, плодов шоколад ли е?

  И при това напълно здравословно - без каквато и да е захар, а количеството на какаото всеки може да си регулира по собствен вкус.

   Най-важното е, че е неустоимо вкусно и си струва да се направи.

П.П. 23.09.2018 год.
Реших да направя втора доза от този мармалад.
Продуктите, всичко е същото, но се сетих, че най-интересният и вкусен шоколад е горчивият шоколад с чили.
Та заедно със сливите смелих и само едно червено просто много люто чушле.
Който иска, може и да заложи на по-голямо количество - 2-3 чушлета. Най-доброто е, че може в процеса на приготвенето да се пробва и да се регулира по собствен вкус.
Лелей, какво с получи ?! Невероятен вкус ... вкус на леко пикантен шоколад. 
Това може и да го поднесеш не само с палачинки, но и дори със сирена, че и патешко мегре или нещо подобно.
Дзверска вкуснотия!

Сладко от бяло грозде и не само

  То за сладката няма какво толкова да се пише  почти всичко е ясно, но за мене сладкото от бяло грозде е свързано с детството и ми беше любимо.

  Край града имахме лозе - цял декар и нещо и основно Баба си го обработваше. Откак имам някакви спомени, все пред очите ми е да нарамва мотичката с вързопчето с нещо хапваше и аз пред нея да препущам на "кончето" (демек яхнал една пръчка) ... Само че спомените - друг път, сега само за сладкото. Имахме един ароматен сорт бяло десертно грозде с много малко семки - по една на зърно, и такова едно едро - като фурма. На мен ми се възлагаше отговорната задача по измиването и почистването на гроздето от чепките.

 Огнището се зареждаше с дърва, Баба вадеше от дама голямата медна тава, старателно я изтъркваше и следваше варенето. Ако бях "заслужил" получавах и  бъркалката и високата чест да бъркам тавата, да регулирам огъня ... Лелей сетне как всички хлапета завиждаха на филията с уханно сладко.

 На мен си ми остана слабостта към сладкото от грозде, но не и желанието да го правя - именно заради семките в него.
 Тази година асмата дава много хубаво бяло грозде, а половинката имаше страхотното търпение да почисти семките. Наистина героизъм, защото се чистят с фиба и отнема сума ти време.
Другият вариант е да се търси грозде без семки, каквото много трудно се намира.

 Та за самото сладко - един килограм почистено от семките бяло грозде се наръсва с 600 грама захар направо в съдината, в която ще се вари и оставя така за няколко часа. Сетне котлонът се включва и се изчаква да заври и веднага силата му се намаля на 1/3 (от 9 степени - на трета), отпенва се и ако се появи някоя случайна семчица, се издебва и изважда. Просто си се оставя да къкри бавничко.

От нямане на какво да се прави в това време, взех, че обелих и нарязах на четвъртинки около кило праскови и ги пратих вътре при гроздето да си къкрят.
Турнах и едно по-едричко клонче индрише, което сетне се изхвърля.
Тъй като се вари бавно, няма опасност от превиране, кипване, пръскане и т.н. Няма и нужда от постоянен надзор и разбъркване.

През 10-15 мин. може и да бъде нагледано как се сгъстява.

Вари се до желаната гъстота.
Когато е готово двата вида плод условно се разделят и си се пълнят в отделни бурканчета.
Лимонтузу от години не слагам и не е имало проблем. Просто се оставят да изстинат върху капачките си.
Вкусовете леко са се смесили - и всяко сладко е станало страхотно.
Гледаш и хапваш сладко от грозде - леко розовее, грозде е, а има един такъв аромат на плодове и съвсем лекичко се усеща индришето.
Абе, с един зор - два вида сладко и всяко е спечелило вкусово от смесеното им варене.
Предполагам, че няма да се наложи да убеждавам когото и да е, че се получава страхотно сладко.
Е, да Ви е сладко, ако се престрашите да пробвате.

Мед от коприва

 За копривата - само добри думи. Страхотно природно лекарство за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да изброявам. Обикновено изсушавам за зимата (става за чай и дори като подправка към някоя супа), замразявам по малко във фризера за готвене и т.н.

 Коприва има от ранна пролет до късна есен. Естествено най-крехка е пролетната и най-подходяща за готвене. Лятната коприва просто е по-твърда и по-груба, но това обаче не означава, че  е загубила полезните си свойства.

 След като миналата година експериментирах с мармалад от коприва, който стана чудесен (освен полезен), тази година реших да пробвам и нещо по-различно - мед от коприва. 

 То, на практика, няма и какво толкова да обяснявам:

 Взема се коприва (примерно килограм), измива се добре и се слага в тенджера с вода, колкото да я покрива. Може да се сложат 1-2 нарязани ябълки и се вари на слаб котлон около час. (Понеже я приготвям в мултитенджУрата - точно 25 минути). Като поизстине, копривата се изцежда добре и се отстранява, а полученият сироп се прецежда добре и отново в тенджерата. Вари се също на слаб котлон, докато се редуцира наполовина.

 В зависимост от количеството на сока се слага и захарта. Примерно на 1 л сок - 1 кг захар. Само че не слагам 1 кг, а около половината количество. В захарта се смесва и 1 с.л. пектин.

 Вари се още 15-20 минути до леко сгъстяване. Готовността се проверява като при сладко. 

 Тенджерата се отстранява от котлона, изчаквам да поизстине и се слага захаросан мед - поне 1/2 буркан. Разбърква се добре - до разтваряне на меда.

 Пълни се в загряти бурканчета, които след затварянето се обръщат върху капачката.

 Не съм слагал лимонтузу, не се захаросва.

 Става страхотно вкусен. Може да се хапва така, да се слага върху палачинки. Смесен с тахан и масло е направо неустоим.

 Направете си мед от коприва и няма да съжалявате.

 Хем е вкусен, хем е много полезен.

****************

За меда не ме критикувайте. При температура около 50С не губи нищо от свойствата си и е в пъти за предпочитане от захарта.

*****************

На който му е интересно да прочете за ползите от копривата, давам два линка:

Коприва – с какво е полезна за нашето здраве

Как е най-полезна копривата 

"Фалшив" конфитюр от смокини

 Веднага започвам с това, че в този конфитюр заглавието е малко подвеждащо и в него няма нищо фалшиво.

 Онзи ден започнах да правя за пръв път тази година сок от смокинови листа, който много ми харесва. Досега все съм го правил в края на август, началото на септември, но след толкова дъждове едни смокинови листа ми се видяха толкова свежи и сочни, че ...

 Впрочем, във ФБ получих забележка от една дама, че листата били най-подходящи за тази цел само до края на месец май. Не знам дали е така, ще проверя по-подробно (до днес не съм попаднал на подобна информация) и ако открия нещо, ще го споделя.

 Тъй като листата бяха 75 броя се наложи да ги варя на три партиди. Първите две ги направих, както съм писал в рецептата, но за третата направо ми омръзна и реших да попроменя нещо. Не може така цял ден да правя едно и също я ?!

 Тъкмо бях сложил сокът да се извари и да си къкри и преди да сложа захарта, (просто вече я слагам като се е редуцирал с 1/3, защото тогава може да се опита на вкус, горчивина и да се регулира количеството захар по-точно), ми дойде една хрумка да пусна 3-4 ябълки само цепнати на няколко места да се варят в сока. 

Речено, сторено.

Голяма грешка, отворих си доста работа. 

След като сложих и захарта и започна да се сгъстява, реших да извадя ябълките и да си довърша сока. Опитах малко от една ябълките и ахнах - никаква ябълка. Направо смокиня - силен смокинов вкус.

Питайте как се чистят ябълките от обелките, от сърцевината и т.н. Справих се, но всичко доста се разкашка. Върнах почистените ябълки в сиропа и като го доварих, се получи един чуден и невероятен конфитюр. 

Смело мога да кажа, че на вкус и на вид прилича изцяло на конфитюр от смокини, на които са извадени семките и обелени кожичките.

След толкова приказки:

Сваряват се 30 смокинови листа в два литра вода - да си поврят около 30-а минути.

Изваждат се листата, получения сок се прецежда и връща в тенджерата да си къкри.

4-5 ябълки се обелват, почистват от сърцевината и нарязани на произволни парчета се пущат да се варят заедно със сока.

Когато течността се редуцира наполовина, се слагат 600 грама захар и се разбърква до разтапянето й. 

Ябълките се намачкват с оная джаджа за пюриране на картофи и се оставя на слаб огън - на половина силата на котлона. При намачкването - леко, без престаряване, за да останат парченца. Иначе няма да е конфитюр, а ще стане мармалад.

Ако случайно се получи пяна, се отпенва (при мен нямаше такава). 

Като почне да се сгъстява се проверява на сладост, ако е необходимо, може да се добави още захар (зависи от сладостта на ябълките). Не ми се наложи да слагам допълнително захар.

Вари се до готовност.

Веднага се слага в бурканчета, които се обръщат до пълно изстиване върху капачките.

Не е необходимо да се слага лимонтузу.

П.П. Ако не обясниш какво е, трудно ще се познае, че вътре няма смокини.

Мармалад от череши и сливи

 След като се хванах да експериментирам със сладката в търсене на най-лесния начин за направията им и много много успешния опит с бавноготвещия уред (слоукукъра), този път заложих на мултитенджерата (т.е. мултикукъра).
 Старият си имаше някаква програма за сладко (за съжаление се счупи закопчалката на капака и не може да се ползва), то новият няма такава. И в книжката му нищо не се споменава за правене на сладко. Е това ли ще ме спре?

В купата се слагат по един килограм изчистени  от костилките череши и сливи (тези много приличаха на едри розови джанки), слага се захарта - около 800 грама, сипва се 1 к.ч. вода и сокът на един лимон. Уредът се включва на програма яхния - 25 минути, със затворен капак.
Никога не съм правил сладко, както пишат 1 кг плод и толкова захар - за мене това си е чиста отрова или нещо захарно. Ако не ми е толкова сладко, преди пълненето в бурканчетата добавям по малко мед. 

След тези 25 минути плодовете са се разварили яко.
Както са си в купата на мултито, се пасират яко.

Този път заложих и на варианта след пасирането да ги прекарам през цедка, за да отделя по едрите частици.
Голяма играчка и цапория - не препоръчвам подобно прецеждане.
Отново се включва на същата програма, без да се затваря и се вари до нужното сгъстяване.
Налага се обаче да си уреда и да разбъркваш от време на време, защото почва да пръска.

Стана страхотен мармалад, то си вижда.
Като време за изпълнение - доста по-бързо отколкото в тенджерата или друга съдина с много по-малко усилия.

Но все пак иска за известно време да си до него, което при бавноготвещото уредче не е така. А и тука рискът да загори е по-голям, защото забелязах, че при отворен капак нещо времето, за което работи програмата е доста по-дълго. Поне за моята мултитенджера е така.
Така че всеки може да избира как да си приготвя сладкото, а аз май ще заложа на слоукукъра.

Най-лесното сладко от вишни (череши ...)

  Разните му там сладка, конфитюри, мармалади ги хапвам само като добавка на палачинки, мекичета или бухти, но направо мразя направията им с това висене около печката, отпенване и т.н. Затова най-често ги правя във фурната - описвал съм как. Но и този метод си има минусите, че сетне трябва да се чисти яко фурната или тавата (ако запече).

 За тазгодишните вишни и череши реших съвсем да се изхитря и да пробвам онзи бавноготвещия уред (слоукукъра демек) как ще се справи.

За първата проба - две кила вишни се почистват и за да не се цапат много съдини почистените плодове се пускат направо в купата му. Слагат се 800 грама захар и един много добре измит лимон, разрязан на две и семките махнати.

 Оставят се така да си постоят час-два.

 Сетне уредът се наглася на по-силната степен и времето - 4 часа.

 Няма какво повече да му правиш. Можеш да се изметеш от къщи на кафе с приятели, да отидеш на работа или да си легнеш да нанкаш. Абе правиш каквото си искаш.

 Като се сетиш за сладкото, вдигаш капака и проверяваш какво е станало:  Вишните и черешите имат тая особеност, че пущат много сок, който в този уред няма как да изври. Това дори е още по-добре. С черпак сокът се отделя и прехвърля в някаква съдина - от посоченото количество се отдели почти литър сок. В съдината остават плодовете и може би 1/3 от сока. Маха се капака и уредът се включва на същата програма, а таймерът се наглася на 3 часа. След втория час се проверя гъстотата. На мен ми хареса около втория час и половина. Махат се половинките лимон и сладкото веднага се пълни в бурканчета и с капачката надолу се оставят до пълно изстиване.

 Ето го. Само това не влезе в бурканчетата.

 Без да се мие съдината (има си хас я) в нея се налива отделеният сок и процедурата се повтаря. Също към втория час и половина ми се видя добре сгъстен и направо го напълних в бутилчета с винтови капачки. Ще има вишнов сок за разреждане или за заливка.

 Ако се продължи с варенето, ще стане хубаво желе.

 Нарочно тук не казвам нищо за слагане на разни ванилии, индришета, канели и др.п., които са въпрос на предпочитание.

 Важен е принципът и че става много лесно. Не иска по какъвто и да е начин да му баеш, да се въртиш около него, да разбъркваш, отпенваш и т.н. и т.н. А и купата на бавноготвещия уред се мие много лесно за разлика от други съдини.

 Вторият път правих череши и направо ми се видя като песен, защото включих уредчето на първа степен, казах му "лека нощ" и сутринта между другото го довърших.

 Е това е - по-лесен и по-мързелив начин за направата на домашно сладко не можах да измисля.

 Пробвайте смело - става.